Община Генерал Тошево
Актуално!
Пленер по живопис
Среща за изпълнение на мерките за предотвратяване разпространението на африканска чума по дивите свине се проведе в Генерал Тошево
Инициативата за събирането бе на директора на СИДП инж....
Безкраен плаж и морска синева радват децата в Шабла
Прекрасно слънчево време, високи летни температури и топла вода...
Съборът край язовир Дрян ви очаква
Тази неделя, 24 юни, ще се проведе поредното издание...
Стартира приемът на заявки за събор „Богородица“ 2018
На 25 и 26 август 2018 г. за пореден...
Дерето в с. Спасово се почиства от наноси и храсти
Дерето в с. Спасово се почиства с общинска земекопна...
На 21 юни заповядайте на концерт
Вокална група “Палитра” вдигна на крака амфитеатър “Аполония” в Созопол
Вокална група “Палитра” при НЧ “Светлина – 1941” –...
Свободни работни места в област Добрич към 18 юни 2018 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Общинско предприятие за благоустройство и озеленяване ще започне работа в община Генерал Тошево
Общинско предприятие ще бъде създадено в община Генерал Тошево...
  • сеп. 11, 2017
  • Доротея
  • Коментарите са изключени за Осми събор на българите-преселници от Северна Добруджа
  • Новини
  • 1478 Прегледа на публикацията

В края на миналата седмица китното добруджанско село Дъбовик се превърна в истински стожер на българщината. Превърна се в пазител и съхранител на българското фолклорно наследство и в частност на това на българите – преселници от Северна Добруджа. Защото в Дъбовик в рамките на два дни се проведе осмото издание на Събора на българите – преселници от Северна Добруджа. А на такова място няма как да не усетиш и разбереш родовата памет, българското самосъзнание и приемствеността между поколенията.

Picture 027

Усеща се във въздуха, защото българските народни обичаи са тясно преплетени с бита, живота и фолклора на нашия народ. Народните песни, които успешно сме запазили през вековете формират до голяма степен културата, морала и манталитета ни като българи. А богатството, пълнотата и пъстрият колорит на отделните етноси се основават именно на традициите, запазени от миналото, с отправен поглед към бъдещето.

Picture 020 [1]

Защото както всеки човек, така и всеки народ си има свое минало. А историята е учителка на живота. Така поне са казвали древните римляни. Преди 77 години, на 7-ми септември 1940г. се подписва Крайовският договор, който възвръща Южна Добруджа на България и слага началото на преселването на българите тук. Това са българи, които през 18 век са побягнали на север, търсейки спасение от турските поробители. Едно будно българско население от Тракия, Ямболско, Сливенско, Котленско, Шуменско и други райони на поробена България, се настаняват в Бесарабия. След няколко неплодородни и гладни години, напускат масово Бесарабските степи и се завръщат в поробена България. На път за родните си места, решават да се установят в гостоприемна Добруджа. Тук в слабонаселените села, те намират достатъчно земя за посев и паша за добитъка си. Така няколко поколения българи създават китни села, а в началото на 19 век построяват нови, съвременни за времето си къщи. В последствие тези земи попадат под румънска власт.

След подписване на Крайовският договор на 7-ми септември 1940 г., 67 000 българи от Северна Добруджа се заселват в южната и част, на мястото на живеещите до тогава в нея румънски колонисти. По силата на договора те са задължени да се преселят в тримесечен срок, като недвижимите имоти на изселниците стават собственост на румънската държава, а самите те могат да пренесат цялото си движимо имущество. Явно това е била цената, която нашата страна е трябвало да плати, за да може да си възвърне Южна Добруджа.

Размяната на населението става в периода между 1-ви ноември и 14-ти декември 1940 година. Керваните с бежанци се придвижват към България с каруци, параходи и влакове. След пристигането им те се изправят пред редица проблеми, свързани с изхранване, настаняване и оземляване. За кратко време трудолюбивите българи успяват да си построят нови домове. Преселниците запазват и пренасят всички български обичаи, бит и култура. Този събор се организира за всички тези хора, за техните семейства, за техните родове, а идеята за възникването му е на кмета на село Дъбовик Стоянка Първева и на родолюбивите българи от селото.

Picture 013 [1]

На форума, организиран от Община Генерал Тошево, Историческия музей в града и НЧ “Дора Габе” в село Дъбовик, се събраха близо 30 самодейни фолклорни състава и индивидуални изпълнители. През първия ден на събора се проведе кръгла маса на тема „Сватба – единство и многообразие от двете страни на Дунава” с лектори Галин Георгиев от Института по етнология и фолклористика към БАН и Надежда Иванова – специалист в РИМ – Добрич. Малко по-късно се състоя концерт на фолклорна група „А сега” от село Лунка, община Долна Чамурла, област Тулча – Румъния, както и на деца от школа „Фолклорни традиции” към ЦПРЛ – град Генерал Тошево.

Picture 023 [1]

Същинската част на събора – фолклорната програма беше официално открита на 9-ти септември с тържествен водосвет. Изпълненията на самодейците продължиха повече от 6 часа, а форумът приключи с концерт на народната певица Галя Петрова.


Top