Община Генерал Тошево
Актуално!
Съобщение
Във връзка с необходимостта от извършването на изкопни дейности...
Свободни работни места в област Добрич към 20 февруари 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
„Попитай кмета“ в с. Преселенци
Изнесена приемна в рамките на инициативата „Попитай кмета” ще...
Празник в село Сноп
На 17-ти февруари в НЧ “Васил Левски” – село...
Акция в детската градина
Днес, 16 февруари, малчуганите от група „Пеперуди” в Детска...
“Любовта е магия” с благотворителна кауза
Трудно беше да си намериш място на 13-ти февруари...
Резултати от поетичния конкурс „Вино и любов. Любов и вино“
ОТ 21 УЧАСТНИЦИ В КОНКУРСА ЗА СТИХОТВОРЕНИЕ И ПРОЗА...
Свободни работни места в област Добрич към 14 февруари 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Трифон Зарезан в Генерал Тошево
С много музика и настроение бе отбелязан празникът Трифон...
Валентинки за учениците от СУ „Никола Й. Вапцаров”.
Доброволците от Клуба на Червения кръст донесоха радост и...

Село Житен е разположено в Добруджанското плато на 200 м надморска височина. Отстои на 22 км северозападно от град Генерал Тошево и на 36 км североизточно от град Добрич.
Сведения за селото има в турски документи от  XV  век. Старото име на селото е Чамурлий.

    От 1812  до 1840 г. се водят войни между Русия и Турция. Българското население от Сливенско, Ямболско, Стара Загора, Котел и др. се заселват  в пределите на днешна Бесарабия, Украйна и Русия. През 1829-1830 г. малка част от това население тръгва обратно към България. Четири семейства, които са родом от с. Козарево – Сливенско спират в с. Чамурлий, търсели работа, за да си набавят храна. Турците, които живеели в това село им предложили работа и земя, за да останат в селото, където имало остър недостиг на работна ръка, а част от плодородната земя пустеела.  Така тези семейства остават да живеят за постоянно в това село.
Неизвестно поради какви причини през 1903 г., всички турски семейства от селото се изселили.Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава под румънска власт до 1940 г. През месец август 1916 г. 66 мъже от селото на възраст от 12 до 72 години са откарани в Молдова , която по това време е под влияние на Румъния. По-голяма част от тях не се връщат или загиват незнайно къде.
През периода на румънското владичество не са запазени регистри за населението.В началото на 1941 г. е съставен регистър, който е запазен и до днес и от който се вижда, че по това време в селото са живели 1420 души. През м. юни 1942 г. селото се преименува на с. Житен .
Училищна дейност в селото има от 1864 г.Първата училищна сграда е построена през 1904 г., която в последствие е била детска градина. Сградата е иззидана от  дялан камък и е запазена и до днес. През 1956 г. е построена нова двуетажна училищна сграда с 8 класни стаи и столова.   През 1974 год.е построена и триетажна сграда – интернат, в който живеят деца със заболявания, а по-късно социално-слаби деца, които учат заедно  с ученици от с. Житен, с. Сноп и с. Градини. Училището и интерната работят до 1997 год., когато поради малък брой ученици  са закрити.
Църквата в селото носи името на светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Построена е през 1884 год. Няколко години по-късно е построена и масивна камбанария в неповторим стил, която се вижда от всички точки на селото. Част от иконите са рисувани от сподвижника на Васил Левски – Захари Цанюв. В сегашно време църквата е основно ремонтирана, вътрешните стени са изографисани, свещеник отслужва и литургии. Камбанарията също е претърпяла основен ремонт.
Читалищна дейност в селото има от 1908 год. Сградата на днешното читалище «Христо Ботев» е построена през 1957 год. В библиотеката й се съхраняват 15 000 тома художествена литература. В залата има 240 седящи места. Тук се помещава и клуба на пенсионера в селото. Съставът за изворен фолклор към пенсионерското учреждение «Житен клас» има множество успешни изяви на различни надпявания и конкурси.
Един от символите на селото е така наречената «Голяма чешма». , намираща се в центъра на селото до малката рекичка. Голяма , защото преди време е имало още няколко по-малки чешми в селото и тук са идвали хора от съседни села за питейна вода. Някои смятат, че тръбопровода на този извор е още от римско време.В центъра на селото, пред читалището, се намира и паметник на откараните през 1916 год. в Молдова житенци. Той е част от Мемориална градина «Неовършания харман».
Празник на селото е 24 май. В този ден по традиция се провежда събор в центъра , на който се играят хора, а на стадиона от край време се организират конни състезания с препятствия.

Top