Община Генерал Тошево
Актуално!
Свободни работни места в област Добрич към 18 септември 2017 г.
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
И тази година Община Генерал Тошево ще бъде част от Националните културни празници „Албена“
На 19 септември, вторник, в рамките на Националните културни...
Отново показахме, че заедно можем повече
За поредна година Община Генерал Тошево се присъедини към...
Oбщинa Генерал Тошево уведомява за график за пpoвeждaнeтo нa пyблични oбcъждaния
Oбщинa Генерал Тошево организира пpoвeждaнeтo нa пyблични oбcъждaния на...
…и удари първият звънец!
Тогава, когато птиците тръгват по навик на юг, а...
1097 ученици ще прекрачат прага на училищата в община Генерал Тошево
Общинските институции от системата на предучилищното и училищното образование...
За Вас работодатели
Агенция по заетостта Дирекция “Бюро по труда”- Генерал Тошево...
Осми събор на българите-преселници от Северна Добруджа
В края на миналата седмица китното добруджанско село Дъбовик...
Събор в село Сноп
Съборът на село Сноп, който ежегодно се провежда на...
Успешно приключи услугата „Допълнителна подготовка за равен старт в училище“
Приключиха дейностите по услугата „Допълнителна подготовка за равен старт...

Село Кардам е разположено в Североизточна България в Община Генерал Тошево, Област Добрич. Селото се намира на 33 км северно от град  Добрич и на 5 км от българо-румънската граница. Отстои на 37 км от Черноморското крайбрежие.
Село Кардам носи името на българския хан Кардам (777–803). Неговото управление е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата й немощ. Пак с неговото име се свързва и новия етап в българо-византийските отношения – през 90-те години на VIII век България минава в настъпление на юг от Балкана.
Селото е разположено в Дунавската равнина, в Добруджанското плато, край суходолие на височина 150-180 м. Климатът е умереноконтинентален, с черноморско климатично влияние. Подпочвените води са на дълбочина 70-100 м. Основният тип почви в землището му са типичния чернозем и карбонатния чернозем, които са предпоставка за отглеждането на зърнени и технически култури – царевица, пшеница, слънчоглед, лавандула. Силно развито е и животновъдството. В село Кардам функционират: Здравна служба, Целодневна детска градина „Дъга”, Основно училище „Христо Ботев” (първото училище е от 1903, в частна къща, а през 1929 е построена и първата училищна сграда), Народно читалище „Пробуда-1941”. В културното средище се помещават киносалон с 300 места, гримьорни, библиотека с 23 000 тома, читалня, както и радио възел. Самодейците от читалището вземат  участие в международни фестивали като този в Загреб. През 1948 г. е създаден първия футболен отбор „Урожай”, който участва в окръжните първенства. В средата на 60-те години достига до участие в третата по сила група заедно с „Черно Море”. Бързо се развиват и следните спортове: детско-юношеския футбол, волейбол, баскетбол, шахмат, лека атлетика и тежката атлетика (вдигане на тежести). В центъра на село Кардам се намира паметника на Руския войн.
Множеството намерени монети, части от водопроводи, глинени съдове и други артефакти свидетелстват за наличието на живот от най-дълбока древност на територията на днешното село Кардам. През 1981 г. е разкрита гробница, датираща от трако-римската епоха в местността „Старите лозя”. Още по на изток са открити и други 9 гробници, които говорят за наличието на живот. След разкопки, западно от самото село, е локализиран римски некропол.
В първите писмени сведения за село Кардам през 1526-1527 от османските извори то съществува под името Неби-куюсу (кладенеца на пророка). Границите му са около днешната зеленчукова градина (южно от днешното землище), където основен поминък са били земеделието и скотовъдството. След Освобождението от турско робство селото вече носи името Харманкуюсу (кладенеца на хармана), което говори за типично земеделския му поминък.
Българските заселници в Кардам са главно от Котленско, Сливенско, Ямболско и Старозагорско.
Съгласно Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. По време на румънската окупация (1913/1940) румънските власти заселват колонисти и в границите на селото създават ново селище – Мирча Вода на името на румънски владетел.
През 1913 г. е построена жп линия и гранична гара по международната линия Варна – Констанца – Меджидия (Румъния) – Русия. Именно тук  локомотивите са били зареждани с въглища и вода. Изграден е и граничен  контролно-пропускателен пункт с митническа служба. През селото минава международен автомобилен път.
През 1932 г. е построена  църквата „Света Троица”. Камбаната на църквата, която е живата история на селото е дарена от местен родолюбец. В близост до Кардам се намира мястото, където е бил чифликът край границата, за който е писал Певеца на Добруджа Йордан Йовков.
Селото е върнато на България 1940 г. съгласно Крайовския договор. Заедно с това започва заселването му с българи от Северна Добруджа, като до тогава населението е било предимно мюсюлманско с типично земеделски поминък.
В днешно време селото е едно от най-големите в тази част на България. Към читалището има сформирани женска фолклорна група „Кардамки” и  мъжка фолклорна група. В клуба на пенсионера самодейност развива певческа група „Яница”, а към училището на успехи се радва детска фолклорна група „Кардамче”.
Съборът на село Кардам е с меняща се дата. Празникът се чества 50 дни след Великден – на „Петдесятница“.

Top