Община Генерал Тошево
Актуално!
Празник на хляба, житото и Добруджа
Голямото тошевско село Спасово отново ще бъде домакин на...
Дни на нови знания и веселие за децата в ДГ „Пролет“
За втора поредна година в ДГ „Пролет” гр. Генерал...
Свободни работни места в област Добрич към 24 юли 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Ученически общности установяват отношения с бизнеса по проект
На 07.06.2017 година беше подписан Договор за БФП №...
Започна полагането на изкуствени неравности и повдигнати пешеходни пътеки в общината и рехабилитацията на улици в града
В началото на тази седмица стартираха дейностите по строителството...
Организирано посещение на потребители от „Център за почасово предоставяне на услуги в домашна среда“ в гр. Шабла
На 14.07.2017 година беше организирано пътуване на потребители и...
“Попитай кмета” в село Житен
Този месец инициативата на кмета на Община Генерал Тошево...
36 безработни лица започват работа в Община Генерал Тошево
36 трайно безработни лица започват работа като сезонни работници...
Обявление за провеждане на конкурс за назначаване на държавен служител
Община Генерал Тошево със седалище и адрес: обл. Добрич,...
За вас работодатели
Дирекция “Бюро по труда”- Генерал Тошево провежда процедура за...

Село Кардам е разположено в Североизточна България в Община Генерал Тошево, Област Добрич. Селото се намира на 33 км северно от град  Добрич и на 5 км от българо-румънската граница. Отстои на 37 км от Черноморското крайбрежие.
Село Кардам носи името на българския хан Кардам (777–803). Неговото управление е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата й немощ. Пак с неговото име се свързва и новия етап в българо-византийските отношения – през 90-те години на VIII век България минава в настъпление на юг от Балкана.
Селото е разположено в Дунавската равнина, в Добруджанското плато, край суходолие на височина 150-180 м. Климатът е умереноконтинентален, с черноморско климатично влияние. Подпочвените води са на дълбочина 70-100 м. Основният тип почви в землището му са типичния чернозем и карбонатния чернозем, които са предпоставка за отглеждането на зърнени и технически култури – царевица, пшеница, слънчоглед, лавандула. Силно развито е и животновъдството. В село Кардам функционират: Здравна служба, Целодневна детска градина „Дъга”, Основно училище „Христо Ботев” (първото училище е от 1903, в частна къща, а през 1929 е построена и първата училищна сграда), Народно читалище „Пробуда-1941”. В културното средище се помещават киносалон с 300 места, гримьорни, библиотека с 23 000 тома, читалня, както и радио възел. Самодейците от читалището вземат  участие в международни фестивали като този в Загреб. През 1948 г. е създаден първия футболен отбор „Урожай”, който участва в окръжните първенства. В средата на 60-те години достига до участие в третата по сила група заедно с „Черно Море”. Бързо се развиват и следните спортове: детско-юношеския футбол, волейбол, баскетбол, шахмат, лека атлетика и тежката атлетика (вдигане на тежести). В центъра на село Кардам се намира паметника на Руския войн.
Множеството намерени монети, части от водопроводи, глинени съдове и други артефакти свидетелстват за наличието на живот от най-дълбока древност на територията на днешното село Кардам. През 1981 г. е разкрита гробница, датираща от трако-римската епоха в местността „Старите лозя”. Още по на изток са открити и други 9 гробници, които говорят за наличието на живот. След разкопки, западно от самото село, е локализиран римски некропол.
В първите писмени сведения за село Кардам през 1526-1527 от османските извори то съществува под името Неби-куюсу (кладенеца на пророка). Границите му са около днешната зеленчукова градина (южно от днешното землище), където основен поминък са били земеделието и скотовъдството. След Освобождението от турско робство селото вече носи името Харманкуюсу (кладенеца на хармана), което говори за типично земеделския му поминък.
Българските заселници в Кардам са главно от Котленско, Сливенско, Ямболско и Старозагорско.
Съгласно Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. По време на румънската окупация (1913/1940) румънските власти заселват колонисти и в границите на селото създават ново селище – Мирча Вода на името на румънски владетел.
През 1913 г. е построена жп линия и гранична гара по международната линия Варна – Констанца – Меджидия (Румъния) – Русия. Именно тук  локомотивите са били зареждани с въглища и вода. Изграден е и граничен  контролно-пропускателен пункт с митническа служба. През селото минава международен автомобилен път.
През 1932 г. е построена  църквата „Света Троица”. Камбаната на църквата, която е живата история на селото е дарена от местен родолюбец. В близост до Кардам се намира мястото, където е бил чифликът край границата, за който е писал Певеца на Добруджа Йордан Йовков.
Селото е върнато на България 1940 г. съгласно Крайовския договор. Заедно с това започва заселването му с българи от Северна Добруджа, като до тогава населението е било предимно мюсюлманско с типично земеделски поминък.
В днешно време селото е едно от най-големите в тази част на България. Към читалището има сформирани женска фолклорна група „Кардамки” и  мъжка фолклорна група. В клуба на пенсионера самодейност развива певческа група „Яница”, а към училището на успехи се радва детска фолклорна група „Кардамче”.
Съборът на село Кардам е с меняща се дата. Празникът се чества 50 дни след Великден – на „Петдесятница“.

Top