Община Генерал Тошево
Актуално!
Грейнаха светлините на Коледната елха
На 11-ти декември с кратка, но богата празнична програма,...
Заповядайте на разяснителна среща за референдума
Последната разяснителна среща от информационната кампания във връзка с...
Коледен концерт в с. Кардам
Коледен концерт ще се проведе в село Кардам на...
Модерен кабинет с кухненски кът ще радва учениците в ОУ “Хр. Смирненски”
На 6-ти декември – навръх Никулден в ОУ “Христо...
Свободни работни места в област Добрич към 6 декември 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Кардамци посрещнаха кмета на общината в реновирания клуб на пенсионера
С изцяло обновена фасада пенсионерския клуб в с. Кардам...
Продължава облагородяването на гробищния парк в града
Целта е мястото за почит към нашите близки да...
1-ви декември- международен ден за борба със СПИН
СУ „Н.Й.Вапцаров“, Генерал Тошево се отбеляза 1-ви декември-международен ден...
Предстоят четири информационно-разяснителни срещи за референдума в Генерал Тошево
Четири информационно-разяснителни срещи във връзка с предстоящия на 17...
С демонстрационен мач младежите в Генерал Тошево ще отбележат световния ден за борба със СПИН
На 1 декември, когато отбелязваме Световния ден за борба...

Село Спасово се намира в Североизточна България, на 26 км отстояние от общинския център Генерал Тошево и на 5 км от българо-румънската граница. Към днешна дата в селото живеят около 1005 човека. Основният поминък на хората в него е земеделието и животновъдството.
От кога води началото си село Спасово не е установено с пределна точност. Трудно може да се отговори на този въпрос, защото досега в селото не са правени археологически разкопки и проучвания. През 60-те години на XX век при прекопаването и подравняването на мястото за парк в западната част на Спасово, механизаторите попадат на останки от голяма тракийска могила. Откритите фрагменти показват, че това е погребение от тракийско време, около IV–III век пр.н.е. В този район са проучени и няколко каменни гроба. От него се съди, че заселване по тези места има още от Бронзовата епоха. Така началото на селището може да се търси около хиляда години преди Христа.
За първи път намираме писмени сведения за село Спасово от 1526 – 1527 г. Това е един опис на добруджанските нахии през първите десетилетия на XVI век. Там са посочени много от добруджанските селища, в т.ч. и село Спасово. Записано е със името Сюлейманлък, което се отъждествява с днешното Спасово. Малко по-късно пак намираме името на селото в турския данъчен регистър на джелепкешаните. Там селото също е записано с това име. В началото на XIX век селото вече е с преобладаващо турско население. След Кримската война в село Спасово са заселени няколко домакинства татари, дошли от Кримския полуостров. Те са настанени в западната част на селото. Тази махала и досега е известна като Татарската махала. Преди Освобождението в село Спасово има българи главно от с. Голям Дервент, Ямболско. Те работят като чираци при богати турци и живеят като бекяри, без семействата си. След Руско-турската война, работили като ратаи, отиват в родното си място и довеждат семействата си. След Освобождението най-голямата и известна фамилия между заселниците в село Спасово е тази на дядо Спас Петров. Той е един най-скромните и най-състоятелните хора в селото.

Църкавата в селото

    Преди да се построи голямата църква, която функционира и до днес, в селото има малка църква – параклис. За тази цел се използва една от двете стаи, пригодени за училище. Новата църква е построена през 1894 г. Средствата за строежа й са събрани от местното население.Още от началото църквата е наименувана на православен храм ”Свето Вознесение Господне” или “Св. Спас“. И на този ден се чества храмовия празник. На същия ден, на Спасовден, започва да се празнува и събора на селото. Тази традиция продължава и до днес, когато е Спасовден – 40 дни след Великден.

Училищна дейност

    За първи път българско училище в село Спасово е открито през 1882 г. Първият учител тук, при когото става откриването, е Никола Разходски от град Котел. Училището е начално. През първите години, поради липса на учители, занятията не са редовни. През 1900 г. учениците са 80 човека, а учителите са трима. Единствено в Балчишка околия и в селата Шабла, Българево и Спасово има по трима учители. В Спасово прогимназия е открита през 1924 г. След възвръщането на Южна Добруджа към България, българското училище в село Спасово е възстановено. В края на учебната 1940–1941 г. в местното училище се обучават 202 ученика. През 1942 г. училището се наименува на големия писател Йордан Йовков, което име носи и до  днес. През 1967 г. село Спасово става образователен център за околните села – Бежаново, Сърнено, Сираково, Вичево, Александър Стамболийски и Рогозина. Днес в училището се обучават около 100 деца до 8 клас.

Читалищна дейност

    Читалището в село Спасово е основано през 1895 г. и първоначално носи името „Княз Борис”. През първите години на своето съществуване то се помещава в селската кръчма. Редовно читалището получава списанията „Мисъл”, „Ново време”, „Сеяч” и други. Засилва се ролята му в културния живот на селото. След 1919 г. с повторното идване на румънските власти културното средище преустановява своята дейност. За да спасят книжния му фонд спасовци събират книгите в домовете си. С подписване на Крайовската спогодба група будни и ентусиазирани млади хора инициират благородната задача да основат ново читалище в селото. Така те основават Народно читалище „Отец Паисий”. То е открито тържествено на 21 февруари 1960 г. Още със създаването му към него са изградени и действат смесен хор, мъжки и женски хор, театрална трупа, танцов състав, детска музикална школа, фанфарен оркестър и други. През 1973 г. към читалището е открита и музейна сбирка.

Спортна дейност

    Първата организирана проява води началото си от април 1908 г. Тогава в село Спасово е образувано самостоятелно колоездачно дружество, включващо 45 члена. Непосредствено след създаването му то е включено в Съюза на колоездачната организация. Другият вид спорт, който се развива в село Спасово е футбол. За първи път спасовци виждат футболна игра през 1919 г. в град Добрич. До началото на 90-те години футбола е най – силно развиващия се спорт в селото. Създават се мъжки, юношески и детски футболни отбори, които взимат участие в Източна-аматъорска футболна група. Борбата също е силно представена в този район, като местната школа дава на добруджанските клубове, а в последствие и на националните такива, много млади надежди в силовия спорт.

Пощенско дело

    Важно събитие от живота на Спасовска община е откриването на телеграфо-телефонна пощенска станция. Преди откриването й пощенските материали се носят от определен куриер, пътуващ пеш, два пъти седмично от град Балчик до село Спасово. Откритата през 1910 г. пощенска станция в село Спасово е шестата поред на територията, съвпадаща с днешната Добричка област. До тогава станции има в Добрич, Балчик, Каварна и в селата Куртбунар (Тервел) и Шабла.Благоустройствени дейности

    Благоустройственият план на село Спасово е разработен през периода 1946-1950 г. Тогава са прокарани напълно нови улици, старите са разширени и изправени. Строителството на нови къщи започва от 1946 г., но стрителството на големи, съвременни сгради става главно през периода след 1950 г. и в общи линии завършва до към 1960 г. Тогава се извършва и масово водоснабдяване и електрифициране на добруджанското село. В този период се строят и новите сгради на околийските и общински институции.

    В днешно време селото е едно от най – големите в генералтошевска община. Населението му надхвърля 1000 души, като е представено както от етнически българи, така и от турци, роми, татари. В селото работят здравна служба, училище, детска градина и поща. Има 10 магазина, а земята на жителите се обработва от четирима крупни арендатори, сред които се отличава името на Димитър Катранджиев – два пъти обявяван за фермер на България и Добруджа. Селото може да се похвали с активен пенсионерски клуб, който взима участия на местни и национални събори. Също така активна дейност развива и самодейният състав към НЧ „Отец Паисий – 1897”. Както в повечето добруджански села, така и тук все още са съхранени обичаите коледуване и лазаруване, изпълнявани най-често от младежите на селото.

Top