Люляково е село, намиращо се на 5 км от град Генерал Тошево. Селото е едно от големите в общината, като броя на жителите му надхвърля 750 човека. Землището на с. Люляково е 17 379, 668 дка. Старото име на селото е Карабак.
Източно от селото, в местността „Юртлука” има следи от трако-римско селище. Северно от него са открити останки от средновековно българско селище (IX-X век). Най-ранни сведения за Люляково се намират в писмен документ от 1526-1527 г. В списъка на тимарите на заими и спахии, под номер 101 е записано мезрата Кара баку куюсу, от която се очаква 684 акчета (сребърни монети). Името на селото се открива и в списъците на джелепкешаните. Там е записано като Кара Бакълар. През 1873 година е включено в Хаджиоглу-Пазарджишка (Добричка) околия с името Кара Баки. Това име на селото просъществува около четири века. С указ 462/обн.21.12.1906 г. това име е сменено с Лиляково. Тогава то спада към Спасовска община с 22 селища. Името Лиляково е коригирано на Люляково през 1966 год. За днешното име на Люляково има много легенди. Една от тях гласи, че преди много години на мястото на селото две турски сватби се срещат и сватбарите се избиват един друг поради лошата поличба, която носи срещата между две булки. На мястото на тази ужасна сцена са поникнали люлякови дръвчета и са образувала една красива люлякова местност. Именно от тук произлиза и името на това хубаво село.
Както в повечето села в Добруджа, така и тук основен поминък за населението е земеделието и животновъдство. В селото работи кооперация, която отглежда 6600 дка чернозем в землищата на Люляково, Писарово и Преселенци. Значителен брой от жителите отглеждат овошки, както и пчелни кошери. Сериозен работодател в селото е и дърводелския цех, в който са ангажирани млади хора, като продукцията му е насочена най-вече за износ. Хлебопекарната е гордостта на люляковци. В нея все още се пече ръчно-направен хляб, на чиито вкусови качества се наслаждават в целия генералтошевски район.
Църквата в селото
През 2000 година жителите на селото правят първа копка на храм „Св. Св. Апостоли Петър и Павел”. С помощта на благодетели и общинското ръководство в момента храма се доизгражда, като предстои изписването и поставянето на камбана. Очаква се църквата да отвори врати за миряните на връх празника си Петровден през тази година.
Училищна дейност
До 2000 година в селото има училище, което носи името „Христо Ботев”. То е построено преди 1940 год. и носи духа на румънската архитектура по тези земи. Училището е основно и в него се обучават деца от Люляково.
Читалище. Културна и спортна дейност
Читалището в селото носи името „Йордан Йовков – 1943”. Освен богатия книжен фонд, към него функционира самодеен състав, който се представя редовно на местни и национални фолклорни събори и мероприятия. Активна дейност развива и Клуб на пенсионера с. Люляково. Към него също има самодееен състав, който се гордее с призовите места, завоювани през годините на фолклорни фестивали в София и Варна. Селото е едно тези в генералтошевска община, които продължават да развиват футболното дело. Мъжкият футболен тим „Дружба“ може да се похвали с добре поддържан стадион, на който в момента се изграждат съблекални.
В днешно време освен българи в селото живеят руски, френски и английски семейства. Чужденците са закупили имоти в селото и ценят хубавия климат и спокойствието на добруджанското селце.
Съборът на селото се провежда всяка година на 6 май – Гергъовден.