Община Генерал Тошево
Актуално!
Поздрав по случай 24 май
Уважаеми жители на община Генерал Тошево Скъпи добруджанци, В...
Община Генерал Тошево получи дарение – оборудване за общинските доброволни формирования
Общината ни е една от 40-те местни администрации в...
Свободни работни места в област Добрич към 22 май 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
„Пътуване” до Първата световна война предложи Историческият музей в Нощта на музеите
В събота, за 7 – ма поредна година Исторически...
Съобщение от ВиК община Генерал Тошево
Днес, 18 май, водоподаването ще бъде преустановено/нарушено до 15. 00...
БЧК започна раздаване на хранителни продукти на уязвими граждани от нашата община
В изпълнение на Оперативната програма за храни и/или основно...
Поддържащо обучение по проект
На 16 и 17 май 2017 година върви поддържащо...
Криско ви очаква в Генерал Тошево
17 МАЙ, 18. 30 часа, ЛЯТНО КИНО – ГЕНЕРАЛ...
Започва подготовката за предоставяне на услугата „Равен старт в училище“
Община Генерал Тошево продължава реализирането на проект № BG05M9OP001-2.004-0012-C01...
Свободни работни места в областта към 15 май
Списък с работните места можете да видите тук: free_srm_DBT304

Село Преселенци е разположено в Добруджанското плато, в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 150 м надморска височина. Намира се на 11 км югоизточно от общинския център – град Генерал Тошево, на 30 км североизточно от град Добрич и на също толкова от морския град Каварна.
От археологическата карта на Толбухин (дн. Добрич) е ясно, че край село Преселенци са намерени останки от селище от I-IV век. От  този период е и намерената бронзова статуетка на Херакъл, експонирана по-късно в РИМ-Добрич.
В периода 2006-2009 г. Общинска администрация и местен арендатор, финансираха извършването на археологически проучвания на крепостта „Калето”, намираща се в западната част на селото. Ръководител на проекта бе ст.н.с.д-р Валери Йотов – директор на Археологически отдел към ИМ гр. Варна.
За крепостта е имало писмени сведения още от създаването на археологията като наука. Проучванията, които бяха извършени, доказаха наличието на каменна крепост, църква и предхристиянско светилище.
В VIII-IX век на удобните за живот надречни тераси, в района на днешното село Преселенци, е имало няколко селища. Освен ежедневния живот, те са практикували и някакви езически обреди. Открита е ритуална площадка, която е имала размери около 40 метра в диаметър.
До 1906 година селото се е казвало Баш хасарлък /Главна крепост/. В най-ранен писмен източник селото е открито в 1526-1527 г. В списъка на тимарите /Феодално владение в Османската империя/ на заими и спахии /турски феодали, владетели/, под №74 е записано Баш хисарлък. Оттогава селото се намира във вакъфа /завещан имот с благотворителна цел/ на покойния султан Селим, под № 320, записано Баш хисар, от което се очаква приход 1278 акчета /дребни турски монети/. Посоченото време съвпада с началния етап на турската колонизация на Североизточна България.
През 1873 г. е включено в Балчишка околия, отстои от околийския център на 6 часа път. В него са разположени 30 мюсюлмански къщи.
През 1881 г. селото е било част от Спасовска община. С указ №462/21.12.1906 година село Баш хисарлък е преименувано Преселенци. Състои се от три махали – Голямата, Средната (Черкез) и Малката (Калфата). Отдалечеността от Общинския център и нарастващото население са предпоставките да се създаде през 1911 г. Преселенска община. Населението се занимава основно с обработка на земя, произвеждат се зърнени храни за прехрана и продажба, осигурява се фураж за животновъдните стопанства. Появяват се чифлиците на Русеви, Яневи и Радоеви. До 1918 г. двете махали (Преселенци и Черкес) са разделени от празно пространство, което се запълва с къщи на румънски заселници. През 1925 г. селото става Стръмутации, но във всички документи продължава да се изписва Преселенци. От 1 октомври 1940 г. селото е отново в пределите на България. Започва заселването на български семейства от Северна Добруджа. – Сараюрт, Паша Къшла, Горна Чамурла. През 1959 – 1960 г. в селото се заселват родове от с. Зебил, Силистренско. При преброяването от 01 декември 1965 година селото  имало 1086 жители, а сега 264 човека.
От историческа справка на Държавен архив – Добрич е установено, че през 1902 г. се открива първото българско училище в махала Черкез с четири слети класа – учат децата от Черкез и махала Калфа. Първият учител е дядо Никола от Котел, който през лятото бил овчар, а през зимата учителствувал.
След отнемането на Южна Добруджа от Румъния през 1913 г. румънските власти използват училището без да променят нищо в него, което до тогава се е състояло само от една стая.
През месец май 1961 г. започва строителството на новата училищна сграда и на 25 септември 1962 година учебните занятия започват в самостоятелни паралелки I-VIII клас. Поетапно се изграждат канцеларии, детска градина, библиотека, читалня, работилница, учителски стол.
Сега ОУ „Васил Левски” е средищно училище, в което се обучават 99 деца от Преселенци и съседните села.
От лятото на 1955 година започва работа временна детска градина, която работи през летните месеци до първи септември 1966 г., когато се открива целодневна детска градина /с една група/ в сградата на бившето училище в махала Черкез. През годините ЦДГ е премествана в няколко сгради, като на 15 септември 2007 година след извършен ремонт и преустройство е настанена в съседство с основното училище. В целодневната детска градина „Слънчо” се обгрижват и обучават 18 деца.
Читалище „Нов живот” е основано на 16 октомври 1941 година. Премиерата на първата пиеса „Хъшове” е на 10 януари 1942 г., режисирана от Георги Костов Атанасов, тогава ученик. Впоследствие завършва висш театрален институт гр. София с отличен успех в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. 35 години работи в Младежки театър, град София, носител на орден „Кирил и Методий”. С негово участие са и следващите две постановки, изиграни на театралната сцена на село Преселенци – „Грях” и „Хан Татар”.
Строежът на сградата, в която се намира читалище „Нов живот 1941” започва на 11 август 1958 година, но скоро е преустановен, за да се изгради училищна сграда, тъй като е необходима в тогавашния момент. През есента на 1969 г. читалищната сграда е завършена. През годините към читалището е имало самодеен театрален състав, танцова група, група за стари градски песни и детска фолклорна група. Традициите се съхраняват от женска фолклорна група, съществуваща и днес. Групата е участник в национални събори и надпявания, в регионални и местни инициативи.
Библиотечният фонд към читалищната библиотека е богат и продължава да се използва от учениците от ОУ „Васил Левски” и жителите на селото.
Преди 1940 г., по спомени на старите хора  в селото, съществувала малка църква, но румънския архив е изгорял и няма запазени данни за нея. През есента на 1940 г. румънско семейство дарява къщата си за църква, която през 1992г. бе частично ремонтирана, а в периода 2009-2010 г. бе основно преустроена. Председател на църковното настоятелство е свещеник Петър Димитров. На 11 юли 2010 година православен храм „Св. ВМЧК Георги” бе тържествено осветен от Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил. През 2011 година беше обновена камбанарията.
През 1921 година е основана популярна банка.
На 16 октомври 1940 година се основава кредитна кооперация „Освобождение”.
През 1952 година село Преселенци е електрифицирано и радиофицирано.
В периода 1955-1956 година се изгражда водопроводна мрежа.
През 1977 година е изградена и работи Сеизмична станция към ГГГИ при БАН.
Ежегодно събора на селото се провежда на 24 май.

Top