Община Генерал Тошево
Актуално!
С празничен концерт в с. Росица започнаха тържествата по отбелязване 137 години от рождението на Йордан Йовков
Вчера, 16 ноември, започнаха тържествата по отбелязване 137 годишнината...
Състоя се информационна среща по повод 10 години от влизането ни в евросъюза
Информационна среща, на която бяха представени ползите от 10...
„10 години членство в ЕС – 10 години стабилност и растеж“
Информационно събитие, посветено на 10 г. от членството на...
Националният омбудсман посети Генерал Тошево
Кметът на община Генерал Тошево Валентин Димитров се срещна...
Стартира безплатна консултантска програма за ученици по проект
ПРОЕКТ „Слушам, образовам се, действам и чета в мрежа”...
Свободни работни места в област Добрич към 13 ноември 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Моноспектакъл, вдъхновен от Йовкови творби, ще зарадва тошевци
На 20 ноември, понеделник, по повод 137 годишнината от...
До жителите на общината
Поради изключително високия обществен интерес в долупосочените линкове можете...
Диян Балчев и Николай Николов обраха купите от турнира по конен спорт
На 8-ми ноември по повод празника на град Генерал...
Васил Найденов и неговата музикална магия завладяха Генерал Тошево
Говорейки за българската музикална сцена и плеядата от звезди,...

Село Преселенци е разположено в Добруджанското плато, в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 150 м надморска височина. Намира се на 11 км югоизточно от общинския център – град Генерал Тошево, на 30 км североизточно от град Добрич и на също толкова от морския град Каварна.
От археологическата карта на Толбухин (дн. Добрич) е ясно, че край село Преселенци са намерени останки от селище от I-IV век. От  този период е и намерената бронзова статуетка на Херакъл, експонирана по-късно в РИМ-Добрич.
В периода 2006-2009 г. Общинска администрация и местен арендатор, финансираха извършването на археологически проучвания на крепостта „Калето”, намираща се в западната част на селото. Ръководител на проекта бе ст.н.с.д-р Валери Йотов – директор на Археологически отдел към ИМ гр. Варна.
За крепостта е имало писмени сведения още от създаването на археологията като наука. Проучванията, които бяха извършени, доказаха наличието на каменна крепост, църква и предхристиянско светилище.
В VIII-IX век на удобните за живот надречни тераси, в района на днешното село Преселенци, е имало няколко селища. Освен ежедневния живот, те са практикували и някакви езически обреди. Открита е ритуална площадка, която е имала размери около 40 метра в диаметър.
До 1906 година селото се е казвало Баш хасарлък /Главна крепост/. В най-ранен писмен източник селото е открито в 1526-1527 г. В списъка на тимарите /Феодално владение в Османската империя/ на заими и спахии /турски феодали, владетели/, под №74 е записано Баш хисарлък. Оттогава селото се намира във вакъфа /завещан имот с благотворителна цел/ на покойния султан Селим, под № 320, записано Баш хисар, от което се очаква приход 1278 акчета /дребни турски монети/. Посоченото време съвпада с началния етап на турската колонизация на Североизточна България.
През 1873 г. е включено в Балчишка околия, отстои от околийския център на 6 часа път. В него са разположени 30 мюсюлмански къщи.
През 1881 г. селото е било част от Спасовска община. С указ №462/21.12.1906 година село Баш хисарлък е преименувано Преселенци. Състои се от три махали – Голямата, Средната (Черкез) и Малката (Калфата). Отдалечеността от Общинския център и нарастващото население са предпоставките да се създаде през 1911 г. Преселенска община. Населението се занимава основно с обработка на земя, произвеждат се зърнени храни за прехрана и продажба, осигурява се фураж за животновъдните стопанства. Появяват се чифлиците на Русеви, Яневи и Радоеви. До 1918 г. двете махали (Преселенци и Черкес) са разделени от празно пространство, което се запълва с къщи на румънски заселници. През 1925 г. селото става Стръмутации, но във всички документи продължава да се изписва Преселенци. От 1 октомври 1940 г. селото е отново в пределите на България. Започва заселването на български семейства от Северна Добруджа. – Сараюрт, Паша Къшла, Горна Чамурла. През 1959 – 1960 г. в селото се заселват родове от с. Зебил, Силистренско. При преброяването от 01 декември 1965 година селото  имало 1086 жители, а сега 264 човека.
От историческа справка на Държавен архив – Добрич е установено, че през 1902 г. се открива първото българско училище в махала Черкез с четири слети класа – учат децата от Черкез и махала Калфа. Първият учител е дядо Никола от Котел, който през лятото бил овчар, а през зимата учителствувал.
След отнемането на Южна Добруджа от Румъния през 1913 г. румънските власти използват училището без да променят нищо в него, което до тогава се е състояло само от една стая.
През месец май 1961 г. започва строителството на новата училищна сграда и на 25 септември 1962 година учебните занятия започват в самостоятелни паралелки I-VIII клас. Поетапно се изграждат канцеларии, детска градина, библиотека, читалня, работилница, учителски стол.
Сега ОУ „Васил Левски” е средищно училище, в което се обучават 99 деца от Преселенци и съседните села.
От лятото на 1955 година започва работа временна детска градина, която работи през летните месеци до първи септември 1966 г., когато се открива целодневна детска градина /с една група/ в сградата на бившето училище в махала Черкез. През годините ЦДГ е премествана в няколко сгради, като на 15 септември 2007 година след извършен ремонт и преустройство е настанена в съседство с основното училище. В целодневната детска градина „Слънчо” се обгрижват и обучават 18 деца.
Читалище „Нов живот” е основано на 16 октомври 1941 година. Премиерата на първата пиеса „Хъшове” е на 10 януари 1942 г., режисирана от Георги Костов Атанасов, тогава ученик. Впоследствие завършва висш театрален институт гр. София с отличен успех в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. 35 години работи в Младежки театър, град София, носител на орден „Кирил и Методий”. С негово участие са и следващите две постановки, изиграни на театралната сцена на село Преселенци – „Грях” и „Хан Татар”.
Строежът на сградата, в която се намира читалище „Нов живот 1941” започва на 11 август 1958 година, но скоро е преустановен, за да се изгради училищна сграда, тъй като е необходима в тогавашния момент. През есента на 1969 г. читалищната сграда е завършена. През годините към читалището е имало самодеен театрален състав, танцова група, група за стари градски песни и детска фолклорна група. Традициите се съхраняват от женска фолклорна група, съществуваща и днес. Групата е участник в национални събори и надпявания, в регионални и местни инициативи.
Библиотечният фонд към читалищната библиотека е богат и продължава да се използва от учениците от ОУ „Васил Левски” и жителите на селото.
Преди 1940 г., по спомени на старите хора  в селото, съществувала малка църква, но румънския архив е изгорял и няма запазени данни за нея. През есента на 1940 г. румънско семейство дарява къщата си за църква, която през 1992г. бе частично ремонтирана, а в периода 2009-2010 г. бе основно преустроена. Председател на църковното настоятелство е свещеник Петър Димитров. На 11 юли 2010 година православен храм „Св. ВМЧК Георги” бе тържествено осветен от Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил. През 2011 година беше обновена камбанарията.
През 1921 година е основана популярна банка.
На 16 октомври 1940 година се основава кредитна кооперация „Освобождение”.
През 1952 година село Преселенци е електрифицирано и радиофицирано.
В периода 1955-1956 година се изгражда водопроводна мрежа.
През 1977 година е изградена и работи Сеизмична станция към ГГГИ при БАН.
Ежегодно събора на селото се провежда на 24 май.

Top