Къпиново е село в Североизточна България. Намира се в Област Добрич, Община Генерал Тошево. Отстои на 30 км от областния център и на 6 км от Генерал Тошево. Надморската височина на селото е 223 м. Землището на селото е в размер на 20, 870 дка. Към днешна дата населението на с. Къпиново наброява 408 души по постоянен адрес и 208 човека по настоящ адрес. Селото е известно с големия брой татарско население, което е останало след Освобождението по тези земи. Българите, живеещи в селото, са преселници от Горно Чамурлий (дн. Румъния).
В най-ранен писмен документ селото е споменато през 1573 год. в турския данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните), с четирима овчари, които дължат 130 овце на държавата. Записано е Мелек каръ и Мелек кадъ. В регистъра за данък авариз от 1676 г. е Мелекатун.
През XVIII в. се споменава в турски официални документи на 15 места. Записано е Мелек хатун, спада към зиамата «Амеджи» ( едро феодално владение, известно още и като ленно владение, с доходи 20 000 – 99 999 акчета). През 1789 г. е със 7 турски домакинства. Води се като чифлишко село.
През 1873 г. е включено в кааза Хаджиоглу Пазарджишка ( Добричка), отстои от околийския център на разстояние от 4 часа път. Има 11 мюсюлмански къщи. От тях 6 са турски и 5-те – черкези. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) черкезите напускат страната ни. По време и след тази война е записано като село Мелеклер. Старото име на селото се запазва повече от три и половина века в три варианта, с по две съставки: Мелек (на бълг. ез. ангел) каръ и Мелек хатун.
За историята на селото съществува легенда: Стопанка на тези места била жена, вдовица, известна с името Мелек. През първите нощи, когато дошла в Къпиново сънувала група ангели, облечени в бяло, с дълги дрехи, които се развявали в мъглявите облаци. Тези същества били изпратени от небето, за да уведомят хората, че мястото е добро. Старата жена разказала съня си и всички го изтълкували като «добър знак». След това се заселили тук и нарекли мястото Мелеклер. През 1926 г. румънските власти неофициално именували селото Ангели – Ънжери. В това име се преплитали топоними и антропоними. През 1941 г. селото е включено в община Пчеларовска. На заседание на Общинския съвет от 22 септември 1941 е предложено старите имена да се заменят с български: «2. с Мелеклер да замени с «Капиново», наименование, което схожда с местността». С указ № 5/ обн. На 08.01.1963 г. село Капиново се слива със село Светлик.
В днешно време основен поминък на с. Къпиново е земеделието във всичките му форми – реализиране на земеделска продукция, зеленчукопроизводство и животновъдство. В селото дейност развиват една земеделска кооперация и двама крупни арендатори. Съборът на селото се провежда ежегодно на втори май.
   |
 |
 |