с. Великово и с. Средина

Село Великово е едно от малките, но китни села в Община Генерал Тошево. Отстои на 15 км от общински център и на около 33 км. от град Добрич. Землището му е 16 000дка, а към днешна дата жителите му по постоянен адрес наброяват 37 човека и по настоящ 50. В района на днешното село има следи от стари селища. Югоизточно е разкрит тракийски могилен некропол от началото на Новата ера, фрагменти от тракийска и римска керамика. На 300 м западно от Великово е разкрито ранносредновековен български некропол от VIII – X век. В най-ранен писмен документ селто се намира от 1526. В един инджал-джефтер (обобщен опис) са посочени няколко селища, сред които  е и Семиз Касем, което се отъждествява с по-късното Семизлер, днес с. Великово. Селото се споменава и през 1573 г – в известния турски данъчен регистър на овцевъдите. На едно място са посочени двете съседни села Семизлер и Араклар (Крушово). През 1676 г. в данъчен регистър е записано Семизлер Караиси, с около 12 къщи. През 1873 г. е включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 4 часа път, има 21 къщи – 20 мюсюлмански и 1 една българска, записано е с името Семизлер. Това име на селото просъществува около 4 века в три варианта – Семиз Касем, Семизлер, Семизлер Кара иса. През 1925 румънските власти изоставят наложилото се вече българско име Великово и неофициално го наричат Граши, което на български значи «дебелите», «мазните». През 1906 г. селото е включено в Спасовска община, състояща се от 22 селища. На всички са сменени старите турски имена с български с указ № 462 от 21. 12 с.г. Селото е наименувано на първия българин, заселил се в селото от котленско, дядо Велико.
В днешно време в селото имоти имат английски граждани, които през летния сезон прекарват своите почивки тук. Основният поминък на жителите, разбира се, е земеделието и животновъдството. Съборът на Великово се провежда ежегодно на 9 май.
Средина е село от състава на Община Генерал Тошево, географски се намира срещу с. Великово и по пряка линия е на около 4 км от него. В Средина живеят около 75 души, като значителен е дяла на английската диаспора, която е представена от 6 големи семейства в добруджанското селце. Старото име на селото е Орта куюсу. Средина е едно от най-богатите в археологически план села в този район на Добруджа. Северозападно от него, на около 1000 м има останки от голям и благоустроен римски град. Намерени са мраморни и каменни колони, архитектурни детайли, колони от врати и римски монети от III – IV век. По време на Първата българска държава тук също е имало селище. Намерена е средновековна българска керамика, оръдия на труда, оръжия. В най-ранен писмен документ селото е споменато през 1526-1527 год. В списък на вакъфа от покойния султан Селим, е записано Орта, от което се очаква приход от 1320 акчета. Времето съвпада с турската колонизация на Североизточна България. През 1676 год. е отразено в регистъра за данък авариз – Орта кую, с около десетина къщи. През 1873 год. село Средина е включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 4 часа път и има 10 къщи – 8 мюсюлмански и 2 български. С името Орта кую селото просъществува почти четири века. Като Орта кую се превежда на български като среден кладенец или кладенецът по средата.Интересен е факта , че селото се намира точно по средата на два големи български града в исторически план, а именно – Варна и Кюстенджа ( дн.Румъния). Може би от там идва и мотива за днешното му име, смятат някои краеведи.
В днешно време село Средина е едно от селата из генералтошевско, в които времето сякаш е спряло и късметлии са тези, които имат възможност да живеят или посетят селото, за да усетят този дух. Потънало в зеленина, обградено с гора и тучни пасища, с землище около 17 000 дка Средина характеризира много точно природното богатство на Добруджа. Изключителна гордост за средичани е и църквата «Св. Димитър» в селото, която отваря врати за миряните през 2010 год.