Община Генерал Тошево
Актуално!
Ден на кмета, 25 април
Регулярна среща с кметовете и кметските наместници от община...
Три престижни места за нашите деца на конкурса „Пустъ всегда будет солнце – 2017”
На IV-я фестивал на руската поезия, песен и танц...
Свободни работни места в Община Генерал Тошево към 24 април 2017 г.
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
„Попитай кмета” в сряда
Инициативата „Попитай кмета” ще се проведе в Генерал Тошево...
„Ден на отворените врати” в Районен съд – Генерал Тошево
Инициативата се проведе съвместно със служители на РУ –...
Стартира нов етап по набиране на заявки от работодатели по схема „Младежка заетост”
Схемата дава възможност на работодателите да наемат младежи на...
Празник с много настроение за най-малките
Сцената в Общинска администрация Генерал Тошево за пореден път...
Работна среща между екипите по трансграничен проект
Екипът от Община Генерал Тошево посрещна работна група на...
Откри се изложбата „Нестинарството – българската магия с огнена жарава“ на РИМ – Бургас
Поредна мобилна изложба гостува в Исторически музей – Генерал...
За Вас работодатели
Дирекция “Бюро по труда”- Генерал Тошево провежда процедури за...

Село Великово е едно от малките, но китни села в Община Генерал Тошево. Отстои на 15 км от общински център и на около 33 км. от град Добрич. Землището му е 16 000дка, а към днешна дата жителите му по постоянен адрес наброяват 37 човека и по настоящ 50. В района на днешното село има следи от стари селища. Югоизточно е разкрит тракийски могилен некропол от началото на Новата ера, фрагменти от тракийска и римска керамика. На 300 м западно от Великово е разкрито ранносредновековен български некропол от VIII – X век. В най-ранен писмен документ селто се намира от 1526. В един инджал-джефтер (обобщен опис) са посочени няколко селища, сред които  е и Семиз Касем, което се отъждествява с по-късното Семизлер, днес с. Великово. Селото се споменава и през 1573 г – в известния турски данъчен регистър на овцевъдите. На едно място са посочени двете съседни села Семизлер и Араклар (Крушово). През 1676 г. в данъчен регистър е записано Семизлер Караиси, с около 12 къщи. През 1873 г. е включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 4 часа път, има 21 къщи – 20 мюсюлмански и 1 една българска, записано е с името Семизлер. Това име на селото просъществува около 4 века в три варианта – Семиз Касем, Семизлер, Семизлер Кара иса. През 1925 румънските власти изоставят наложилото се вече българско име Великово и неофициално го наричат Граши, което на български значи «дебелите», «мазните». През 1906 г. селото е включено в Спасовска община, състояща се от 22 селища. На всички са сменени старите турски имена с български с указ № 462 от 21. 12 с.г. Селото е наименувано на първия българин, заселил се в селото от котленско, дядо Велико.
В днешно време в селото имоти имат английски граждани, които през летния сезон прекарват своите почивки тук. Основният поминък на жителите, разбира се, е земеделието и животновъдството. Съборът на Великово се провежда ежегодно на 9 май.
Средина е село от състава на Община Генерал Тошево, географски се намира срещу с. Великово и по пряка линия е на около 4 км от него. В Средина живеят около 75 души, като значителен е дяла на английската диаспора, която е представена от 6 големи семейства в добруджанското селце. Старото име на селото е Орта куюсу. Средина е едно от най-богатите в археологически план села в този район на Добруджа. Северозападно от него, на около 1000 м има останки от голям и благоустроен римски град. Намерени са мраморни и каменни колони, архитектурни детайли, колони от врати и римски монети от III – IV век. По време на Първата българска държава тук също е имало селище. Намерена е средновековна българска керамика, оръдия на труда, оръжия. В най-ранен писмен документ селото е споменато през 1526-1527 год. В списък на вакъфа от покойния султан Селим, е записано Орта, от което се очаква приход от 1320 акчета. Времето съвпада с турската колонизация на Североизточна България. През 1676 год. е отразено в регистъра за данък авариз – Орта кую, с около десетина къщи. През 1873 год. село Средина е включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 4 часа път и има 10 къщи – 8 мюсюлмански и 2 български. С името Орта кую селото просъществува почти четири века. Като Орта кую се превежда на български като среден кладенец или кладенецът по средата.Интересен е факта , че селото се намира точно по средата на два големи български града в исторически план, а именно – Варна и Кюстенджа ( дн.Румъния). Може би от там идва и мотива за днешното му име, смятат някои краеведи.
В днешно време село Средина е едно от селата из генералтошевско, в които времето сякаш е спряло и късметлии са тези, които имат възможност да живеят или посетят селото, за да усетят този дух. Потънало в зеленина, обградено с гора и тучни пасища, с землище около 17 000 дка Средина характеризира много точно природното богатство на Добруджа. Изключителна гордост за средичани е и църквата «Св. Димитър» в селото, която отваря врати за миряните през 2010 год.

Top