Община Генерал Тошево
Актуално!
Свободно работно място в Бюро по труда гр. Генерал Тошево
Агенция по заетостта обявява подбор за свободно работно място...
Утре, 19 януари, се възобновяват учебните занятия в общината
Утре, 19 януари, в община Генерал Тошево се възобновяват...
Затворен за движение е път II 29 Добрич – Ген. Тошево – Кардам
Поради аварирали тежкотоварни автомобили е затворен за движение път...
18 януари – неучебен ден за училищата в селата
Заповедта на кмета за обявяване на 18 януари за...
Стартира данъчната 2018 година
В понеделник, 15 януари, година започва събирането на местните...
Историческият музей в града с първа изложба за 2018 година
На снимачната площадка на “Капитан Петко войвода” На 11-ти...
До спортните клубове в община Генерал Тошево
Община Генерал Тошево уведомява, че съгласно Наредбата за реда...
Продължава предоставянето на услугата “Обществена трапезария”
Съгласно сключен между Община Генерал Тошево и Фонд „Социална...
Приключи почистването на пътната отсечка между селата Василево и Калина
В рамките на седмица дългата 2 км отсечка бе...
След поредица от срещи на най-високо ниво Община Генерал Тошево очаква положително развитие по казуса с „Русгеоком БГ“ ЕАД
Три последователни срещи на кмета на община Генерал Тошево...

Узово (Узлар) е село от състава на Община Генерал Тошево, Област Добрич. Отстои на 12 км. западно от общинския център. Към днешна дата в селото живеят около 18 човека. Селото се намира в район с живописна природа. Заобиколено е от липова и акациева гори и е сгушено в естествена падина. Именно тези му характеристики го правят притегателно място за чужденците, които търсят спокойствието в днешните времена. Доказателство за това са френските и британски граждани, които имат имоти в добруджанското селце.
В ранни писмени източници от 1526/1527г. селището се открива в списък на тимарите на заими и спахии, записано под №115 Кючук Уз-кьой и под №256 – мезрата (земя, нива, поле, населено с няколко души, но нямащо статут на село) Еврен куюсу и Огуз куюз, отново в същия списък. От това става ясно, че двете места се отнасят за днешното село Узово. Времето съвпада с началния период на турската колонизация на североизточна България – около век и половина след падането на Добруджа под турско робство. През 1573 в турския регистър на джелепкешаните  (овцевъдите) селото е записано под името Угузлар. Споменава се един овчар, който дължи 50 овце натурален данък на държавата.
През XVIII век селото е отбелязано в официални турски документи на осем места (от 12-21.08.1732 до 2.01.1741 г.) с имената Огузлар и Огузлий. През 1873 г. Огузлар спада към кааза Хаджиоглу-Пазарджишка (Добричка), отстояща от околийския център на 3 часа и 30 минути път, с 15 мюсюлмански къщи. По време на Освобождението и след това се среща Огузлар  и Узлар.
Старото име на селото  тясно свързано с поминъка на населението – земеделие и животновъдство, основни в този край. Думата „огузлар”, мн.ч. в основата й стоу думата „огуз”, означава биче (мъжко теле). На думата се дава и значението като простодушен човек. Друго твърдение за селото е, че първите жители от кумански произход, наречени узи, огуз, дават името на селото – „Узлар” . По-късно със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено: „с. Узлар да се преименува в Узово”. Селото никога не е било голямо село. През XX век и по точно петдесетте години Узово достига пика в своето население, като наброява 250 човека. След това, с уедряване на ТКЗС и създаване на Аграрно промишлените комплекси, населението отново намалява.
Първите заселници след Руско-турската война ( 1879 г.) са Драган Желев със сина си Койо, Иван Петров – Картала, придошъл от днешното село Рилци с тримата синове – Тодор, Кольо и Георги. От Алийчкьой (дн. Плачидол) се заселват по тези земи Стефан Делев, Върбан Христов и др. През 1890 год., както в повечето села в Добруджа, тук се установява балканджията от гр. Котел Бончо Великов. Заедно с заселването в Узово започва да се развива и духовен живот. Център за просвещението на местните е било училището. То е създадено през 1895 год., когато котленецът Бончо Великов дарява голяма къща, която да послужи за училище. Постройката е здрава и до днес, като се намира в непосредствена близост до кметското наместничество. Първата учителка в селото е Минка Георгиева от гр. Русе.
Въпреки обезлюдяването си с. Узово е успяло да съхрани духа на Добруджа във всяка педя земя, над която се разпростира. Природата, богатата земя и традициите, които малкото останали хора тачат и предават, са тези причини, поради които добруджанското село продължава трудно, но достойно своя живот.

Top