Община Генерал Тошево
Актуално!
С празничен концерт в с. Росица започнаха тържествата по отбелязване 137 години от рождението на Йордан Йовков
Вчера, 16 ноември, започнаха тържествата по отбелязване 137 годишнината...
Състоя се информационна среща по повод 10 години от влизането ни в евросъюза
Информационна среща, на която бяха представени ползите от 10...
„10 години членство в ЕС – 10 години стабилност и растеж“
Информационно събитие, посветено на 10 г. от членството на...
Националният омбудсман посети Генерал Тошево
Кметът на община Генерал Тошево Валентин Димитров се срещна...
Стартира безплатна консултантска програма за ученици по проект
ПРОЕКТ „Слушам, образовам се, действам и чета в мрежа”...
Свободни работни места в област Добрич към 13 ноември 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Моноспектакъл, вдъхновен от Йовкови творби, ще зарадва тошевци
На 20 ноември, понеделник, по повод 137 годишнината от...
До жителите на общината
Поради изключително високия обществен интерес в долупосочените линкове можете...
Диян Балчев и Николай Николов обраха купите от турнира по конен спорт
На 8-ми ноември по повод празника на град Генерал...
Васил Найденов и неговата музикална магия завладяха Генерал Тошево
Говорейки за българската музикална сцена и плеядата от звезди,...

Узово (Узлар) е село от състава на Община Генерал Тошево, Област Добрич. Отстои на 12 км. западно от общинския център. Към днешна дата в селото живеят около 18 човека. Селото се намира в район с живописна природа. Заобиколено е от липова и акациева гори и е сгушено в естествена падина. Именно тези му характеристики го правят притегателно място за чужденците, които търсят спокойствието в днешните времена. Доказателство за това са френските и британски граждани, които имат имоти в добруджанското селце.
В ранни писмени източници от 1526/1527г. селището се открива в списък на тимарите на заими и спахии, записано под №115 Кючук Уз-кьой и под №256 – мезрата (земя, нива, поле, населено с няколко души, но нямащо статут на село) Еврен куюсу и Огуз куюз, отново в същия списък. От това става ясно, че двете места се отнасят за днешното село Узово. Времето съвпада с началния период на турската колонизация на североизточна България – около век и половина след падането на Добруджа под турско робство. През 1573 в турския регистър на джелепкешаните  (овцевъдите) селото е записано под името Угузлар. Споменава се един овчар, който дължи 50 овце натурален данък на държавата.
През XVIII век селото е отбелязано в официални турски документи на осем места (от 12-21.08.1732 до 2.01.1741 г.) с имената Огузлар и Огузлий. През 1873 г. Огузлар спада към кааза Хаджиоглу-Пазарджишка (Добричка), отстояща от околийския център на 3 часа и 30 минути път, с 15 мюсюлмански къщи. По време на Освобождението и след това се среща Огузлар  и Узлар.
Старото име на селото  тясно свързано с поминъка на населението – земеделие и животновъдство, основни в този край. Думата „огузлар”, мн.ч. в основата й стоу думата „огуз”, означава биче (мъжко теле). На думата се дава и значението като простодушен човек. Друго твърдение за селото е, че първите жители от кумански произход, наречени узи, огуз, дават името на селото – „Узлар” . По-късно със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено: „с. Узлар да се преименува в Узово”. Селото никога не е било голямо село. През XX век и по точно петдесетте години Узово достига пика в своето население, като наброява 250 човека. След това, с уедряване на ТКЗС и създаване на Аграрно промишлените комплекси, населението отново намалява.
Първите заселници след Руско-турската война ( 1879 г.) са Драган Желев със сина си Койо, Иван Петров – Картала, придошъл от днешното село Рилци с тримата синове – Тодор, Кольо и Георги. От Алийчкьой (дн. Плачидол) се заселват по тези земи Стефан Делев, Върбан Христов и др. През 1890 год., както в повечето села в Добруджа, тук се установява балканджията от гр. Котел Бончо Великов. Заедно с заселването в Узово започва да се развива и духовен живот. Център за просвещението на местните е било училището. То е създадено през 1895 год., когато котленецът Бончо Великов дарява голяма къща, която да послужи за училище. Постройката е здрава и до днес, като се намира в непосредствена близост до кметското наместничество. Първата учителка в селото е Минка Георгиева от гр. Русе.
Въпреки обезлюдяването си с. Узово е успяло да съхрани духа на Добруджа във всяка педя земя, над която се разпростира. Природата, богатата земя и традициите, които малкото останали хора тачат и предават, са тези причини, поради които добруджанското село продължава трудно, но достойно своя живот.

Top