Община Генерал Тошево
Актуално!
„Попитай кмета“ в Генерал Тошево
Този месец инициативата „Попитай кмета” ще се проведе на...
Кметът на община Генерал Тошево подписа споразумение за изпълнение на стратегията за Водено от общностите местно развитие
На 20 април в София кметът на община Генерал...
Свободни работни места в област Добрич към 23 април 2018 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Предстои подаването на заявки за Лятна академия „Патиланци“
Правилата за Лятна академия „Патиланци“ можете да видите тук: Правила...
РЕЗУЛТАТИ ОТ IX-Я ФЕСТИВАЛ НА ДЕТСКИЯ ТАНЦ „БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА”
РЕЗУЛТАТИ ОТ IX-Я ФЕСТИВАЛ НА ДЕТСКИЯ ТАНЦ „БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА”...
Първа копка по проект за саниране на 3 многофамилни жилищни сгради
Днес, 17 април, бе направена символична първа копка по...
Свободни работни места в област Добрич към 16 април 2018 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Стартира акцията на Български червен кръст в Генерал Тошево
Стартира акцията на Български червен кръст в Генерал Тошево...
Официална церемония „Първа копка“ по проект за енергийно обновяване на многофамилни жилища
За вас работодатели
Дирекция “Бюро по труда”- Генерал Тошево провежда процедури за...

Узово (Узлар) е село от състава на Община Генерал Тошево, Област Добрич. Отстои на 12 км. западно от общинския център. Към днешна дата в селото живеят около 18 човека. Селото се намира в район с живописна природа. Заобиколено е от липова и акациева гори и е сгушено в естествена падина. Именно тези му характеристики го правят притегателно място за чужденците, които търсят спокойствието в днешните времена. Доказателство за това са френските и британски граждани, които имат имоти в добруджанското селце.
В ранни писмени източници от 1526/1527г. селището се открива в списък на тимарите на заими и спахии, записано под №115 Кючук Уз-кьой и под №256 – мезрата (земя, нива, поле, населено с няколко души, но нямащо статут на село) Еврен куюсу и Огуз куюз, отново в същия списък. От това става ясно, че двете места се отнасят за днешното село Узово. Времето съвпада с началния период на турската колонизация на североизточна България – около век и половина след падането на Добруджа под турско робство. През 1573 в турския регистър на джелепкешаните  (овцевъдите) селото е записано под името Угузлар. Споменава се един овчар, който дължи 50 овце натурален данък на държавата.
През XVIII век селото е отбелязано в официални турски документи на осем места (от 12-21.08.1732 до 2.01.1741 г.) с имената Огузлар и Огузлий. През 1873 г. Огузлар спада към кааза Хаджиоглу-Пазарджишка (Добричка), отстояща от околийския център на 3 часа и 30 минути път, с 15 мюсюлмански къщи. По време на Освобождението и след това се среща Огузлар  и Узлар.
Старото име на селото  тясно свързано с поминъка на населението – земеделие и животновъдство, основни в този край. Думата „огузлар”, мн.ч. в основата й стоу думата „огуз”, означава биче (мъжко теле). На думата се дава и значението като простодушен човек. Друго твърдение за селото е, че първите жители от кумански произход, наречени узи, огуз, дават името на селото – „Узлар” . По-късно със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено: „с. Узлар да се преименува в Узово”. Селото никога не е било голямо село. През XX век и по точно петдесетте години Узово достига пика в своето население, като наброява 250 човека. След това, с уедряване на ТКЗС и създаване на Аграрно промишлените комплекси, населението отново намалява.
Първите заселници след Руско-турската война ( 1879 г.) са Драган Желев със сина си Койо, Иван Петров – Картала, придошъл от днешното село Рилци с тримата синове – Тодор, Кольо и Георги. От Алийчкьой (дн. Плачидол) се заселват по тези земи Стефан Делев, Върбан Христов и др. През 1890 год., както в повечето села в Добруджа, тук се установява балканджията от гр. Котел Бончо Великов. Заедно с заселването в Узово започва да се развива и духовен живот. Център за просвещението на местните е било училището. То е създадено през 1895 год., когато котленецът Бончо Великов дарява голяма къща, която да послужи за училище. Постройката е здрава и до днес, като се намира в непосредствена близост до кметското наместничество. Първата учителка в селото е Минка Георгиева от гр. Русе.
Въпреки обезлюдяването си с. Узово е успяло да съхрани духа на Добруджа във всяка педя земя, над която се разпростира. Природата, богатата земя и традициите, които малкото останали хора тачат и предават, са тези причини, поради които добруджанското село продължава трудно, но достойно своя живот.


Top