Община Генерал Тошево
Актуално!
С празничен концерт в с. Росица започнаха тържествата по отбелязване 137 години от рождението на Йордан Йовков
Вчера, 16 ноември, започнаха тържествата по отбелязване 137 годишнината...
Състоя се информационна среща по повод 10 години от влизането ни в евросъюза
Информационна среща, на която бяха представени ползите от 10...
„10 години членство в ЕС – 10 години стабилност и растеж“
Информационно събитие, посветено на 10 г. от членството на...
Националният омбудсман посети Генерал Тошево
Кметът на община Генерал Тошево Валентин Димитров се срещна...
Стартира безплатна консултантска програма за ученици по проект
ПРОЕКТ „Слушам, образовам се, действам и чета в мрежа”...
Свободни работни места в област Добрич към 13 ноември 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Моноспектакъл, вдъхновен от Йовкови творби, ще зарадва тошевци
На 20 ноември, понеделник, по повод 137 годишнината от...
До жителите на общината
Поради изключително високия обществен интерес в долупосочените линкове можете...
Диян Балчев и Николай Николов обраха купите от турнира по конен спорт
На 8-ми ноември по повод празника на град Генерал...
Васил Найденов и неговата музикална магия завладяха Генерал Тошево
Говорейки за българската музикална сцена и плеядата от звезди,...

Калина е село в Община Генерал Тошево, Област Добрич. То се намира в красива местност. На юг от него е разположена смесена широколистна гора. Между нея и селото минава коритото на пресъхнала някога река. Землището на Калина е на север и е от 17 000 дка. Това е една от най-плодородните земи в Добруджа. Селото наброява около 70 къщи. Населението се състои от българи, православни християни. През последните години къщи в селото са закупили и английски граждани.
Южно от селото, по посока на село Василево има следи от византийски пограничен лагер. Предполага се, че е част от веригата укрепления на импереатор Юстиниан. Най-ранен писмен документ за това село се открива от 1573 г. – в известния турски данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните). Отбелязани са двама овчари, които дължат 50 овце на държавата. Записано е Емирлер. През 1676 г. в селото е имало 12 къщи. През 1873 год. (дн.Калина) е включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 4 часа път. Има пет мюсюлмански къщи и е записано  като село Емирлер.
На топографската карта на руското военновременно управление в България, след Освобождението, издадена  през 1879 г., в района са посочени две селища със сходни имена – Б. Емирлер и М. Емирлер, които се четат като Болшой Емирлер, днешното село Калина и Малъй Емирлер – Малка Калина. Тълкуването на името Емирлер според краеведите, е следното: Емир – бей, дума от арабски произход, същ. име и означава заповед, водител, княз. Емирлер е дума в множествено число и означава „водители”, „водачи”. Другата версия за името на село Емирлер е, че първият, заселил се тук, се казвал Емин и по-късно неговите потомци нарекли селото Еминлер – Еминовци, което се променя на Емирлер.
В началото на XX век с указ № 462/обн. 21.12.1906 г. е преименувано на Калина. Тогава е включено в Спасовска община, едно от 22 – те селища в нея. Старите имена са сменени с нови, български. През 1941 год. селото спада към община Преселенци. Името Калина е в чест на фамилията Калинкови. През 1898 год. братята Петър и Драгни Калинкови закупуват два чифлика в селото. Единият чифлик бил разположен в днешното село Калина, а другият извън него, на около километър отстояние  в местност наречена Малка Калина. Днес голяма част от хората в селото са техни потомци. През 1940 г., след Крайвската спогодба, в селото се заселват преселници от северна Добруджа – от с.Сараюрт ( сега Михай Витязу – Румъния). Това са заможни българи, които се отличават със своето трудолюбие. Днес от чифлиците нищо не е останало.
Читалището в село Калина е създадено през 1965 г., като просъществува и до днес. В него се развива изключително активна дейност, като акцент се поставя върху културният обмен между новодошлите английски граждани и тукашните хора. Празнуват се както български, така и британски празници, четат се произведения от български автори – самодейност, която е пример е за много по-големи читалища от това.
Ежегодно през месец май се организира земляческа среща на площада на селото.

Top