Община Генерал Тошево
Актуално!
Бързи, смели, сръчни…ще са децата ни днес
Очакваме Ви в залата на СУ „Никола Й. Вапцаров“.
Заповядайте на Общински фолклорен събор „Цветница”
На 21 април, неделя, в Генерал Тошево ще се...
Екипът на МИГ Балчик – Генерал Тошево посети Италия в рамките на проект за транснационално сътрудничество
На работно посещение в Италия бе делегация съставена от...
Денят на юриста се превърна в празник за децата
На 16 април, когато отбелязваме Деня на Българската Конституция...
Агенцията по заетостта започва приема на уведомления от работодатели във връзка със Закона за хората с увреждания
От 15 април 2019 г. Агенцията по заетостта започва...
Свободни работни места в област Добрич към 15 април 2019 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Важно съобщение!!!
Във връзка с извършване на планов ремонт на ЖП...
ХХІII-ти Национален конкурс за млади изпълнители на кавал и добруджански народни песни «Иван Георгиев»
Статут Ив. Георгиев 2019 Заявка 2019  
Крайно класиране от X-ти детски фестивал „Бялата лястовица“
РЕЗУЛТАТИ ОТ X-ТИ ДЕТСКИ ФЕСТИВАЛ „БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА” ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО...
Кметът Валентин Димитров вече е част от Управителния съвет на Проект „Красива България“
Кметът на община Генерал Тошево, заедно с кмета на...

Калина е село в Община Генерал Тошево, Област Добрич. То се намира в красива местност. На юг от него е разположена смесена широколистна гора. Между нея и селото минава коритото на пресъхнала някога река. Землището на Калина е на север и е от 17 000 дка. Това е една от най-плодородните земи в Добруджа. Селото наброява около 70 къщи. Населението се състои от българи, православни християни. През последните години къщи в селото са закупили и английски граждани.
Южно от селото, по посока на село Василево има следи от византийски пограничен лагер. Предполага се, че е част от веригата укрепления на импереатор Юстиниан. Най-ранен писмен документ за това село се открива от 1573 г. – в известния турски данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните). Отбелязани са двама овчари, които дължат 50 овце на държавата. Записано е Емирлер. През 1676 г. в селото е имало 12 къщи. През 1873 год. (дн.Калина) е включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 4 часа път. Има пет мюсюлмански къщи и е записано  като село Емирлер.
На топографската карта на руското военновременно управление в България, след Освобождението, издадена  през 1879 г., в района са посочени две селища със сходни имена – Б. Емирлер и М. Емирлер, които се четат като Болшой Емирлер, днешното село Калина и Малъй Емирлер – Малка Калина. Тълкуването на името Емирлер според краеведите, е следното: Емир – бей, дума от арабски произход, същ. име и означава заповед, водител, княз. Емирлер е дума в множествено число и означава „водители”, „водачи”. Другата версия за името на село Емирлер е, че първият, заселил се тук, се казвал Емин и по-късно неговите потомци нарекли селото Еминлер – Еминовци, което се променя на Емирлер.
В началото на XX век с указ № 462/обн. 21.12.1906 г. е преименувано на Калина. Тогава е включено в Спасовска община, едно от 22 – те селища в нея. Старите имена са сменени с нови, български. През 1941 год. селото спада към община Преселенци. Името Калина е в чест на фамилията Калинкови. През 1898 год. братята Петър и Драгни Калинкови закупуват два чифлика в селото. Единият чифлик бил разположен в днешното село Калина, а другият извън него, на около километър отстояние  в местност наречена Малка Калина. Днес голяма част от хората в селото са техни потомци. През 1940 г., след Крайвската спогодба, в селото се заселват преселници от северна Добруджа – от с.Сараюрт ( сега Михай Витязу – Румъния). Това са заможни българи, които се отличават със своето трудолюбие. Днес от чифлиците нищо не е останало.
Читалището в село Калина е създадено през 1965 г., като просъществува и до днес. В него се развива изключително активна дейност, като акцент се поставя върху културният обмен между новодошлите английски граждани и тукашните хора. Празнуват се както български, така и британски празници, четат се произведения от български автори – самодейност, която е пример е за много по-големи читалища от това.
Ежегодно през месец май се организира земляческа среща на площада на селото.


Top