Малина е село от Община Генерал Тошево, Област Добрич. Селото отстои на 12 км от общинския център и на 25 км от областния град. Към днешна дата в него живеят около 220 човека, и както в повечето добруджански села има значителен брой англичани и руснаци, които живеят сезонно или постоянно тук. Землището на селото е над 12 000 дка и се обработва от няколко крупни арендатори.
В най-ранен писмен документ селото се среща с името Чурал куюсу от 1526/1527 г. В един иджимал-дефтер (обобщен опис) са записани няколко селища, между тях и Чурал Куюсу. В списък на хасове на мир-ливата, под номер 18 е посочено село Чурал Куюсу. На двете места става дума, че е едно от Голям чурал и Малък чурал. През 1573 г. – в известния турски данъчен регистър на овцевъдите е Чорал, но краеведа Руси Стойков посочва, че се отнася за по-късното село Орлово. През XVIII век в официални турски документи селото се споменава на 20 места с крайни дати от 1732 и 1790 година, спада към кааза Хаджиоглу Пазарджишка (Добричка), записано е село Чорал – и –кебир. През 1873 г. е включено в кааза Хаджиоглу Пазарджишка, отстои от околийския център на 4 часа път, има 10 мюсюлмански къщи, с име Горни чорал.
Старото наименование на селото просъществува около четири века в следните варианти: Чорал големи, Големи чорал, Голям чорал, Чорал-и кебир, Чорал куюсу. При посочения вариант съставката «куюсу» означава «кладенец», която се среща в много добруджански селища. В другите варианти основната дума „чорал” е придружена от българското прилагателно „голям”, а на арабски език – „кебир”, е също голям.
С указ № 463 / обн. 21.12.1906 на селото е дадено името Малиново. Тогава е едно от 22 села на Спасовска община, първата в нашия край сменила старите имена с нови. През 1925 година румънските власти променят името на селото от Малиново на Смеурата. В основата на това име стои думата смеур, което означава малина, а членуваната форма „ата” – място, осеяно с малини. След Крайовската спогодба, вече принадлежащо към Община Преселенци, село си връща старото име Малиново. Година по-късно със заповед №2191 от 27.06.1942г. е решено името на селото да е Малина. В годините след 1945 селото, вече със сегашното си име, претърпява буен разцвет, благодарение на модерния и мащабен за онова време кравекомплекс към АПК „Ленин” Генерал Тошево.
В днешно време селото е запазило онзи дух от миналото време – зелените и чисти улици с цветя по алеите, самобитността на хората и трудолюбието. В Малина функционира Земеделска кооперация „Плодородие”, има два магазина, Клуб на пенсионера „Здраве”, НЧ „Стефан Караджа”. В селото предстои изграждането на православен храм, който ще носи името на Свети Пророк Илия. За целта християнското средище ще бъде изградено в парка пред народното читалище в Малина.
Дълги години кмет на селото е Стефан Георгиев. Виден жител на Малина е покойния вече депутат доц. Тодор Тодоров, който има значими заслуги за родното си село и Добруджанския край.
Съборът на селото се провежда ежегодно на 14 юни.
   |
 |
 |