Община Генерал Тошево
Актуално!
Заявка за участие в Националния конкурс „Иван Георгиев“
Заявка за участие в Националния конкурс за млади изпълнители...
Какво да очакваме през месец май
1. До 5 май – в Исторически музей Генерал...
Ден на кмета, 25 април
Регулярна среща с кметовете и кметските наместници от община...
Три престижни места за нашите деца на конкурса „Пустъ всегда будет солнце – 2017”
На IV-я фестивал на руската поезия, песен и танц...
Свободни работни места в Община Генерал Тошево към 24 април 2017 г.
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
„Попитай кмета” в сряда
Инициативата „Попитай кмета” ще се проведе в Генерал Тошево...
„Ден на отворените врати” в Районен съд – Генерал Тошево
Инициативата се проведе съвместно със служители на РУ –...
Стартира нов етап по набиране на заявки от работодатели по схема „Младежка заетост”
Схемата дава възможност на работодателите да наемат младежи на...
Празник с много настроение за най-малките
Сцената в Общинска администрация Генерал Тошево за пореден път...
Работна среща между екипите по трансграничен проект
Екипът от Община Генерал Тошево посрещна работна група на...

Вичево, Бежаново и Александър Стамболийски са погранични добруджански села и от състава на Община Генерал Тошево.
Александър Стамболийски. Най-ранни сведения за селото се откриват в известния турски данъчен регистър на овцевъдите от 1573 год. В него е отбелязано, че в селото, тогава казващо се Сахтиянлу, има 8 овчари, които дължат 295 овце като данък на държавата. В друг данъчен регистър, но от 1676 год. селото се споменава под името Сахтиянлък. Именно с това име е записано селото и през 1873 год., което се запазва до началото на миналия век. Името му в превод означава кожарство. То потвърждава факта, че в миналото по тези земи добре се е развивало животновъдството. За доказателство се взима предвид значението на думата „сахтиян”, която е от турско-персийски произход и означава тънка и фино обработена козя кожа, служеща за подвързия. С указ № 406 от 21.12.1906 год. Сахтиянлък е преименувано на Симеоново. Това име е в памет на Цар Симеон Велики.  С министерска заповед 5530/обн. 17.09.1947 год. с. Симеоново е преименувано на Александър Стамболийски, това става в чест на лидера на БЗНС от началото на миналия век.
В днешно време в селото живеят около 30 човека. Основен поминък за малкото останали хора е земеделието и животновъдството. Селото има голяма мера (пасище), което позволява отглеждане както на едър рогат добитък, така и на овце и кози. Землището на селото надхвърля 10 000 дка, като се обработва от крупни земеделски стопани от спасовския край.
Събора на селото се провежда всяка година на 14 юни.

Бежаново. Голям Качамак, Качамак-голям, Беженари са имената, които е носило днешно Бежаново орез вековете. Селото е погранично. На север неговото землище граничи с Република Румъния, а на изток с Община Шабла. По постоянен адрес към днешна дата ( 20.06.2013) в селото живеят 92 човека, а по настоящ адрес са 116. За пръв път селото се споменава в писмен документ от 1526/27 година. Това е списък на феодалните владения, засети с лен и на спахии. Тук се споменава като село Качамак, а някои учени го наричат Голям Качамак. Селото се споменава и в известъния турски данъчен регистър на джелепкешаните от 1573 год. Тук е с името Качамак-и Бюзюрг. Посочени са двама овчари, които дължат 70 овце данък на държавата, тогава част от Османската империя. През седемнадесети век селото се среща с името Качамак-и кебир, а през 1873 год. то е записано Горни-Качамак, спада към кааза Мангалийска (дн. Румъния) и отстои на 3 часа от околийския център. С указ № 462 от 21.12.1906 год. село Голям Качамак е преименувано на с. Бежаново. Новото име отчасти е свързано със старото. От думата „качамак” е взета първата част „кач”, която е преведена като „бягай” или „беж” – основа на Бежаново. По време на румънската окупация на Добруджа името в сменено от румънските власти на Беженари, което на български значи „бежанец” или „беглец”. След 1940 год. селото връща българското си име Бежаново, с което съществува и до днес.
Селото в наши дни се радва на интереса на граждани от големите градове, които търсят спокойствие и отмора тук. Като в останалите села на този край на Добруджа, тук основен поминък е земеделието и животновъдството. Край Бежаново се намира защитената местност Качамака, която е тясно свързана с историята на селото. В този защитен ареал се срещат редица защитени птици, както и представители на крайморската добруджанска флора.

    Вичево. Вичево е село в Община Генерал Тошево, Област Добрич. Отстои на 30 км от общинския център и на 55 от областния. Землището на селото е последното преди бъларо-румънската граница, на север от с. Спасово. Селото е едно от на-малките в общината, като по постоянен адре в него живеят 16 човека, а по настоящ 30.
Първи сведения за Вичево се откриват в документ от 1676 год., където е посочено с името Хюсеиндже, с около 20 къщи. Два века по-късно, през 1873 год.срещаме селото с името Юсеиндже. Включено е към кааза Балчишка и отстои от нея на 7 часа път. Старото име на селището се среща и като Хюсеин, Хюсейндже, Хюсейнч кьой и Хюсеинч куюсу. Корена на всички е един и същ и се отнася до мъжко собствено име, а куюсу се превежда като кладенец, т.е. Кладенецът на Хюсеин или Хюсеиновият кладенец.
Това име е заменено с Вичево през 1906 год. Тогава всички 22 селища в Спасовска община сменят своите имена, което става по инициатива на тогавашния кмет Симеон Атанасов Николов (1866 – 1918). Новото име е в памет на хаджи Вълчо, родом от гр. Котел, първият заселил се тук българин. За неговото идване има спор, но е някъде в началото на деветнадесети век.
В наши дни селото се оживява предимно през летния сезон, когато хората, имащи градини и ниви тук, идват да ги обработват. Сгушено във зеленина, Вичево е рай за пълноценен отдих, далеч от градската суета и ежедневие.

 

Top