Община Генерал Тошево
Актуално!
Свободни работни места в област Добрич към 18 септември 2017 г.
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
И тази година Община Генерал Тошево ще бъде част от Националните културни празници „Албена“
На 19 септември, вторник, в рамките на Националните културни...
Отново показахме, че заедно можем повече
За поредна година Община Генерал Тошево се присъедини към...
Oбщинa Генерал Тошево уведомява за график за пpoвeждaнeтo нa пyблични oбcъждaния
Oбщинa Генерал Тошево организира пpoвeждaнeтo нa пyблични oбcъждaния на...
…и удари първият звънец!
Тогава, когато птиците тръгват по навик на юг, а...
1097 ученици ще прекрачат прага на училищата в община Генерал Тошево
Общинските институции от системата на предучилищното и училищното образование...
За Вас работодатели
Агенция по заетостта Дирекция “Бюро по труда”- Генерал Тошево...
Осми събор на българите-преселници от Северна Добруджа
В края на миналата седмица китното добруджанско село Дъбовик...
Събор в село Сноп
Съборът на село Сноп, който ежегодно се провежда на...
Успешно приключи услугата „Допълнителна подготовка за равен старт в училище“
Приключиха дейностите по услугата „Допълнителна подготовка за равен старт...

Сираково е село в Североизточна България. То се намира в Община Генерал Тошево, Област Добрич. В административната сграда, която се намира в центъра на селото, се помещават кметството и смесеният магазин. По-рано е имало кръчма, т.нар. „Хоремаг“, хлебарница и бръснарница, които са закрити след 1989 год. Постоянно живущите в Сираково са около стотина човека. Около 50 са къщите в Сираково, 10 от тях не се обитават. Както и в съседните села Великово и Сърнино, където има закупени от англичани имоти, чужденците започнаха да проявяват интерес и към Сираково в последните години. От 2009 г. в селото има закупени имоти от 2 английски, както и от едно германско семейство. Сведенията за историята на селото са оскъдни. В една от книгите на краеведа Георги Топалов е отбелязано, че селището Етимеле /старото име на Сираково/ се споменава в турски регистър от XVI век. Повечето от днешните жители на Сираково са изселници от тулчанските села Долна Чамурла и Исеки чешме в днешна Румъния. Когато изселниците пристигнали тук, заварили няколко румънски чифлика и цинцарски къщи, в които били настанени. Освен куцовласи, през 1941 г. в селото имало няколко български рода. Поради богатия урожай по тези земи, един от местните чокои – Братяну, осигурявал прехраната на военен полк от Букурещ. Сред българите също имало заможни хора. Един от тях – Васил Вълков, притежавал няколко магазина в Кюстенджа /Констанца/. Училище в Сираково е построено през 1946 г. В началото, тъй като селото се е равивало бурно, е имало дори прогимназиални класове. Училището е вече закрито и децата ходят на такова в съседното с. Спасово. Църква в селото никога не е имало. Въпреки, че в  началото на 40-те години румънските власти са имали намерение да издигнат православен храм, но след възвръщането на Южна Добруджа към България идеята отпаднала. Настанилите се тук изселници са имали по-неотложни задачи – да си построят къщи и да уредят живота си на новото място. На около километър-два от днешно Сираково се е намирало закритото през 1955 г. село Крушово. Там навремето е имало не повече от 20 къщи. Водило се е административно към кметство Сираково. През 40-те години на XX-ти век и в Крушово е имало богати добруджански родове. Функционирали са бръснарница и кафене. Интересен факт е, че след 1945 г. в Крушово е бил интерниран Величко Барев – активист на БЗНС. След закриването на селото той се преселил със семейството си в Спасово.
Единственото редовно събитие за с. Сираково е селския събор, който се се провежда всяка година на 6 май – Гергъовден, когато идват младите от градовете, за да се видят със своите родители и роднини. В днешно време жителите на селото се  занимават основно с животновъдство, като приоритетно се отглеждат овце и по-малко – крави, основно заради изобилната паша. Един от известните животновъди е Станчо Георгиев, който отглежда най-голямото стадо овце в селото. Землището на селото е 16 500 дка. Земята се обработва от арендатора от с. Спасово Димитър Катранджиев и няколко частни земеделски стопани.

   Сърнино (Караджалар) е село от състава на Община Генерал Тошево, Област Добрич. Селото отстои на 26 км от общинския център и на 46 км от областния град. Надморската височина , на която е разположено селото, е 118 м. Землището на селото е около 20 000 дка.
В най-ранен писмен документ информация за селото се намира от 1526/1527 год. под № 173  в списъка  на тимарите на заими и спахии ( феодални и ленни владения на спахиите ). Там е записано Караджа Али куюсу, което с времето се променя на Карджали, Караджалар. През 1573 год. селото се споменава в известния данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните). Там е записано като Караджалар, с четирима овчари, дължащи 105 овце данък на държавата. Споменава се и в регистър за данък авариз от 1676 год. с 16 къщи. През 1873 год. в тогавашната Балчишка кааза за учудване на краеведите селото не се открива в никакви регистри и карти, което се обяснява с чиновническа грешка.
В основата на старото име на селото стои думата „караджа”, която се превежда от турски като „сърна”, а „караджалар” можем да преведем като „сърните”. Името, разбира се, е тясно свързано с местността, където е разположено с. Сърнино, тъй като навремето е имало общирна гора, в която се предполага, че е имало сърни. С указ № 462 от 21.02 . 1906 селото е преименувано Сърнино. С този указ са преименувани всички села в тогавашната Спасовска община по инициатива на кмета Симеон Атанасов Николов. ( 1866 – 1918 год.). При определяне на името видимо е подходено с цел да се запази смисъла на старото наименование и както посочихме по-горе от Караджалар селото се преименува на Сърнино.
В днешно време селото е едно от малките в Община Генерал Тошево. Хората, живущи в него, се занимават основно със земеделие  и животновъдство. Няколко английски семейства закупиха имоти в Сърнино през последните години, като идват сезонно тук да си почиват, основно през летния сезон. В селото има ловна дружинка, която обединява ловците от съседните села Спасово, Сираково, Рогозина , Ал. Стамболийкси. Сборът на селото е на 6 май, Гергъовден, и се провежда ежегодно.

Top