Община Генерал Тошево
Актуално!
„Голямата усмивка“ се задава
Утре, 31 март, заповядайте на площада, където ще се...
Смях в залата на читалището за 1 април
Ако в Деня на хумора и шегата – 1...
Младеж от Генерал Тошево ще има шанс да участва в Съвета на децата към ДАЗД
Община Генерал Тошево ще се включи в кампанията за...
„Попитай кмета“ отново в Генерал Тошево
Този месец инициативата „Попитай кмета” ще се проведе в...
Продължава реализирането на проект „Заедно можем да продължим”
Продължава реализирането на проект № BG05M9OP001-2.004-0012-C01 „Заедно можем да...
Свободни работни места в област Добрич към 27 март 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Достойно представяне на фолклорните ни таланти
От 17 до 18 март в гр. Стара Загора...
Конният турнир за купите на доц. Тодор Тодоров отново събра най-добрите ездачи от региона
В събота на стадиона в кв. Пастир се проведе...
Второ място за танцов състав „Българка“ от престижен фестивал
В събота в Спортна зала „Дунав“ се проведе Шестият...
Проведе се обучение на членовете на секционни избирателни комисии
Днес, 20 март 2017 год., в сградата на Общинска...

Сираково е село в Североизточна България. То се намира в Община Генерал Тошево, Област Добрич. В административната сграда, която се намира в центъра на селото, се помещават кметството и смесеният магазин. По-рано е имало кръчма, т.нар. „Хоремаг“, хлебарница и бръснарница, които са закрити след 1989 год. Постоянно живущите в Сираково са около стотина човека. Около 50 са къщите в Сираково, 10 от тях не се обитават. Както и в съседните села Великово и Сърнино, където има закупени от англичани имоти, чужденците започнаха да проявяват интерес и към Сираково в последните години. От 2009 г. в селото има закупени имоти от 2 английски, както и от едно германско семейство. Сведенията за историята на селото са оскъдни. В една от книгите на краеведа Георги Топалов е отбелязано, че селището Етимеле /старото име на Сираково/ се споменава в турски регистър от XVI век. Повечето от днешните жители на Сираково са изселници от тулчанските села Долна Чамурла и Исеки чешме в днешна Румъния. Когато изселниците пристигнали тук, заварили няколко румънски чифлика и цинцарски къщи, в които били настанени. Освен куцовласи, през 1941 г. в селото имало няколко български рода. Поради богатия урожай по тези земи, един от местните чокои – Братяну, осигурявал прехраната на военен полк от Букурещ. Сред българите също имало заможни хора. Един от тях – Васил Вълков, притежавал няколко магазина в Кюстенджа /Констанца/. Училище в Сираково е построено през 1946 г. В началото, тъй като селото се е равивало бурно, е имало дори прогимназиални класове. Училището е вече закрито и децата ходят на такова в съседното с. Спасово. Църква в селото никога не е имало. Въпреки, че в  началото на 40-те години румънските власти са имали намерение да издигнат православен храм, но след възвръщането на Южна Добруджа към България идеята отпаднала. Настанилите се тук изселници са имали по-неотложни задачи – да си построят къщи и да уредят живота си на новото място. На около километър-два от днешно Сираково се е намирало закритото през 1955 г. село Крушово. Там навремето е имало не повече от 20 къщи. Водило се е административно към кметство Сираково. През 40-те години на XX-ти век и в Крушово е имало богати добруджански родове. Функционирали са бръснарница и кафене. Интересен факт е, че след 1945 г. в Крушово е бил интерниран Величко Барев – активист на БЗНС. След закриването на селото той се преселил със семейството си в Спасово.
Единственото редовно събитие за с. Сираково е селския събор, който се се провежда всяка година на 6 май – Гергъовден, когато идват младите от градовете, за да се видят със своите родители и роднини. В днешно време жителите на селото се  занимават основно с животновъдство, като приоритетно се отглеждат овце и по-малко – крави, основно заради изобилната паша. Един от известните животновъди е Станчо Георгиев, който отглежда най-голямото стадо овце в селото. Землището на селото е 16 500 дка. Земята се обработва от арендатора от с. Спасово Димитър Катранджиев и няколко частни земеделски стопани.

   Сърнино (Караджалар) е село от състава на Община Генерал Тошево, Област Добрич. Селото отстои на 26 км от общинския център и на 46 км от областния град. Надморската височина , на която е разположено селото, е 118 м. Землището на селото е около 20 000 дка.
В най-ранен писмен документ информация за селото се намира от 1526/1527 год. под № 173  в списъка  на тимарите на заими и спахии ( феодални и ленни владения на спахиите ). Там е записано Караджа Али куюсу, което с времето се променя на Карджали, Караджалар. През 1573 год. селото се споменава в известния данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните). Там е записано като Караджалар, с четирима овчари, дължащи 105 овце данък на държавата. Споменава се и в регистър за данък авариз от 1676 год. с 16 къщи. През 1873 год. в тогавашната Балчишка кааза за учудване на краеведите селото не се открива в никакви регистри и карти, което се обяснява с чиновническа грешка.
В основата на старото име на селото стои думата „караджа”, която се превежда от турски като „сърна”, а „караджалар” можем да преведем като „сърните”. Името, разбира се, е тясно свързано с местността, където е разположено с. Сърнино, тъй като навремето е имало общирна гора, в която се предполага, че е имало сърни. С указ № 462 от 21.02 . 1906 селото е преименувано Сърнино. С този указ са преименувани всички села в тогавашната Спасовска община по инициатива на кмета Симеон Атанасов Николов. ( 1866 – 1918 год.). При определяне на името видимо е подходено с цел да се запази смисъла на старото наименование и както посочихме по-горе от Караджалар селото се преименува на Сърнино.
В днешно време селото е едно от малките в Община Генерал Тошево. Хората, живущи в него, се занимават основно със земеделие  и животновъдство. Няколко английски семейства закупиха имоти в Сърнино през последните години, като идват сезонно тук да си почиват, основно през летния сезон. В селото има ловна дружинка, която обединява ловците от съседните села Спасово, Сираково, Рогозина , Ал. Стамболийкси. Сборът на селото е на 6 май, Гергъовден, и се провежда ежегодно.

Top