С. Йовково се намира в Община Генерал Тошево, Област Добрич. Отстои на 10 км от общинския център, непосредствено преди българо-румънската граница. По постоянен адрес в Йовково живеят 829 човека, а по настоящ 314.
В най-ранен писмен източник селото споменава през 1573 год.- в известния турски данъчен регистър на овцевъдите ( джелепкешаните ) с трима овчари, дължащи 240 овце на държавата. В регистъра селото е записано Джухуд куюсу. През 1676 год. е цитирано и в регистъра за данък авариз под името Шохуд куюсу с около 30 къщи. С това име Йовково се среща във всичките 17 регистри от осемнадесети век. Тогава селището е било зиамет владение т.е. ленно владение с разход от 20 000 до 99 000 акчета от категорията на свободните ленове. През 1873 год. е включено в Кааза Хаджиоглу Пазарджик ( Добричка), като отстои от оклоийския център на шест часа път, има 38 къщи, мюсюлмански. След Освобождението много българи от Котел и неговите околности се заселват в днешното село, както и покрай него. А през 1897 год. в Йовково се заселват родителите на Певецът на Добруджа Йордан Йовков. На мястото на къщата им днес има паметна плоча.
Старото име на селото просъществува повече от три века без съществено да се изменя: Джухуд куюсу, Шухуд куюсу, Шухуд куюси, Чифут куюсу. По тези земи има няколко селища, които съдържат като втора съставка думата „куюсу”, която значи кладенец. От тук можем да предположим,че в близост или в самото село е имало кладенец или някакъв извор. Шухуд от своя страна може да се преведе като „свидетел”, което затруднява цялостния превод на името по онова време, но можем да сме сигурни във факта, че е посветено на някой от първите, заселили се по този район. През деветнадесети и двадесети век голяма татарска диаспора намира своя подслон тук, като и в днешно време по-голяма част от населението на Йовково е от татарски произход.
През 1941 год. на заседание на Общинския съвет в Харманкуюсу ( дн. Кардам) се предлага селото да се преименува на Малка Жеравна, понеже всички българи в селото били преселени от там. Предложението не е осъществено. На следващата година е решено с. Чифут куюсу да се преименува на Йовково, в чест на големия белетрист. Новото име се обсъжда на заседание на Министерски съвет, който одобрява предложението.
С. Йовково трайно остава в историята на българската литература чрез романа на Йордан Йовков „Чифликът край границата”.
В днешно време селото не се отличава от останалите добруджански села. Хората са трудолюбиви и се занимават основно с земеделие и скотовъдство, като типично за Йовково е отглеждането на тютюн.