Община Генерал Тошево
Актуално!
Ден на кмета, 25 април
Регулярна среща с кметовете и кметските наместници от община...
Три престижни места за нашите деца на конкурса „Пустъ всегда будет солнце – 2017”
На IV-я фестивал на руската поезия, песен и танц...
Свободни работни места в Община Генерал Тошево към 24 април 2017 г.
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
„Попитай кмета” в сряда
Инициативата „Попитай кмета” ще се проведе в Генерал Тошево...
„Ден на отворените врати” в Районен съд – Генерал Тошево
Инициативата се проведе съвместно със служители на РУ –...
Стартира нов етап по набиране на заявки от работодатели по схема „Младежка заетост”
Схемата дава възможност на работодателите да наемат младежи на...
Празник с много настроение за най-малките
Сцената в Общинска администрация Генерал Тошево за пореден път...
Работна среща между екипите по трансграничен проект
Екипът от Община Генерал Тошево посрещна работна група на...
Откри се изложбата „Нестинарството – българската магия с огнена жарава“ на РИМ – Бургас
Поредна мобилна изложба гостува в Исторически музей – Генерал...
За Вас работодатели
Дирекция “Бюро по труда”- Генерал Тошево провежда процедури за...

С. Чернооково се намира в Североизточна България. Попада в състава на Община Генерал Тошево, Област Добрич. Отстои на 15 км от общинския център. Землището на селото е едно от големите в общината и възлиза на 39 900 дка плодороден чернозем, който се обработва от няколко крупни земеделски фирми от района.
В най-ранен писмен източник селото се среща през 1526/1527 год. в Иджимал дефтер (обобщен опис). В него са посочени няколко селища като хасови (лични) и сред тях се намира и с. Карагьоз куюсу, което се отъждествява с днешното Чернооково. В списък на хасовете на мир-ливата от същото село  през 1576 година се очакват 2000 акчета, същото е упоменато и в списък на мустахфъзите (защитниците), пак по това време. В  същия период отново, селото се споменава и в списъка на овцевъдите (джелепкешаните) – с 14 овчари, дължащи 530 овце на   държавата. В документ от 1740 година се споменава като мукатаата кара гъоз, (мукатаата – от арабски, даден срещу аренда, срещу откуп) . Вече през 1873 година, Кара гьоз е включено в кааза Балчишка, като отстои на шест часа път от околийския център и има 18 мюсюлмански къщи.
Името Кара гьоз или Карагьоз куюсу се запазва почти четири века. В превод от турски означава черноок или някой с черни очи, вероятно първи заселник по тези земи, а куюсу (кладенец) е типична приставка за селищата в този регион. В миналото селото става  известно с дълбоките си кладенци и изключително плодородната си земя, което също може да ни подскаже откъде произлиза името му.
По-късно през 1906 година селото е наречено Чернооко, а в последствие и Чернооково, за което няма официален нормативен документ. През 1945 година с Министерска заповед 2736 селото официално приема сегашното си име. Населението му след Освобождението не е по-различно от останалите добруджански села – тук се заселват българи главно от Котленско – Жеравна, Катунище и Градец. След Крайовската спогодба над 20 семейства от севернодобруджанското село Потур ( дн. Румъния ) също се преселват тук.
В днешно време селото, както всички други в този район, е типичното добруджанско село. Разположено на нисък южен скат, Чернооково е заобиколено от гора. Наличието на общирна мера е причината, поради която в селото има няколко едри животновъди, отглеждащи крави, овце и кози.
Средище на културната дейност е читалище „Стефан Караджа”, към което функционира самодейна група и Клуб на пенсионера. Селото има и действаща църква.
Съборът на селото се провежда ежегодно на 9 май.

Top