Община Генерал Тошево
Актуално!
Община Генерал Тошево стартира процедури за търгове за неотдадени земи от Общински поземлен фонд
Община Генерал Тошево обяви процедура за провеждане на търг...
Ремонтни дейности по четвъртокласната общинска пътна мрежа текат в община Генерал Тошево
В момента се работи по участъците III 2903 Генерал...
XIX – ти Добруджански фолклорен събор „Богородица“
Традиционният за Община Генерал Тошево Добруджански фолклорен събор „Богородица”...
Позиция на Община Генерал Тошево
ПОЗИЦИЯ на Община Генерал Тошево Относно: дейностите в изпълнение...
Още седмица прием на заявления по проект „Ваучери за заети лица”
Още само седмица желаещите да се включат в обучения...
Възобнови се строителството на храм “Св. Пророк Илия” в с. Малина
На големия християнски празник Илинден бе даден „втори старт”...
Свободни работни места в област Добрич към 14 август 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Община Генерал Тошево се подготвя да отбележи 31 години от саможертвата на летците – герои
След като проверка на общински служители още миналата година...
Информационна среща на тема „Актуални мерки по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020“
ПОКАНА УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Областен информационен център –...
Втора акция по почистване на деретата в община Генерал Тошево
Община Генерал Тошево продължава и тази година с превантивните...

С. Чернооково се намира в Североизточна България. Попада в състава на Община Генерал Тошево, Област Добрич. Отстои на 15 км от общинския център. Землището на селото е едно от големите в общината и възлиза на 39 900 дка плодороден чернозем, който се обработва от няколко крупни земеделски фирми от района.
В най-ранен писмен източник селото се среща през 1526/1527 год. в Иджимал дефтер (обобщен опис). В него са посочени няколко селища като хасови (лични) и сред тях се намира и с. Карагьоз куюсу, което се отъждествява с днешното Чернооково. В списък на хасовете на мир-ливата от същото село  през 1576 година се очакват 2000 акчета, същото е упоменато и в списък на мустахфъзите (защитниците), пак по това време. В  същия период отново, селото се споменава и в списъка на овцевъдите (джелепкешаните) – с 14 овчари, дължащи 530 овце на   държавата. В документ от 1740 година се споменава като мукатаата кара гъоз, (мукатаата – от арабски, даден срещу аренда, срещу откуп) . Вече през 1873 година, Кара гьоз е включено в кааза Балчишка, като отстои на шест часа път от околийския център и има 18 мюсюлмански къщи.
Името Кара гьоз или Карагьоз куюсу се запазва почти четири века. В превод от турски означава черноок или някой с черни очи, вероятно първи заселник по тези земи, а куюсу (кладенец) е типична приставка за селищата в този регион. В миналото селото става  известно с дълбоките си кладенци и изключително плодородната си земя, което също може да ни подскаже откъде произлиза името му.
По-късно през 1906 година селото е наречено Чернооко, а в последствие и Чернооково, за което няма официален нормативен документ. През 1945 година с Министерска заповед 2736 селото официално приема сегашното си име. Населението му след Освобождението не е по-различно от останалите добруджански села – тук се заселват българи главно от Котленско – Жеравна, Катунище и Градец. След Крайовската спогодба над 20 семейства от севернодобруджанското село Потур ( дн. Румъния ) също се преселват тук.
В днешно време селото, както всички други в този район, е типичното добруджанско село. Разположено на нисък южен скат, Чернооково е заобиколено от гора. Наличието на общирна мера е причината, поради която в селото има няколко едри животновъди, отглеждащи крави, овце и кози.
Средище на културната дейност е читалище „Стефан Караджа”, към което функционира самодейна група и Клуб на пенсионера. Селото има и действаща църква.
Съборът на селото се провежда ежегодно на 9 май.

Top