Община Генерал Тошево
Актуално!
Бързи, смели, сръчни…ще са децата ни днес
Очакваме Ви в залата на СУ „Никола Й. Вапцаров“.
Заповядайте на Общински фолклорен събор „Цветница”
На 21 април, неделя, в Генерал Тошево ще се...
Екипът на МИГ Балчик – Генерал Тошево посети Италия в рамките на проект за транснационално сътрудничество
На работно посещение в Италия бе делегация съставена от...
Денят на юриста се превърна в празник за децата
На 16 април, когато отбелязваме Деня на Българската Конституция...
Агенцията по заетостта започва приема на уведомления от работодатели във връзка със Закона за хората с увреждания
От 15 април 2019 г. Агенцията по заетостта започва...
Свободни работни места в област Добрич към 15 април 2019 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Важно съобщение!!!
Във връзка с извършване на планов ремонт на ЖП...
ХХІII-ти Национален конкурс за млади изпълнители на кавал и добруджански народни песни «Иван Георгиев»
Статут Ив. Георгиев 2019 Заявка 2019  
Крайно класиране от X-ти детски фестивал „Бялата лястовица“
РЕЗУЛТАТИ ОТ X-ТИ ДЕТСКИ ФЕСТИВАЛ „БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА” ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО...
Кметът Валентин Димитров вече е част от Управителния съвет на Проект „Красива България“
Кметът на община Генерал Тошево, заедно с кмета на...

С. Чернооково се намира в Североизточна България. Попада в състава на Община Генерал Тошево, Област Добрич. Отстои на 15 км от общинския център. Землището на селото е едно от големите в общината и възлиза на 39 900 дка плодороден чернозем, който се обработва от няколко крупни земеделски фирми от района.
В най-ранен писмен източник селото се среща през 1526/1527 год. в Иджимал дефтер (обобщен опис). В него са посочени няколко селища като хасови (лични) и сред тях се намира и с. Карагьоз куюсу, което се отъждествява с днешното Чернооково. В списък на хасовете на мир-ливата от същото село  през 1576 година се очакват 2000 акчета, същото е упоменато и в списък на мустахфъзите (защитниците), пак по това време. В  същия период отново, селото се споменава и в списъка на овцевъдите (джелепкешаните) – с 14 овчари, дължащи 530 овце на   държавата. В документ от 1740 година се споменава като мукатаата кара гъоз, (мукатаата – от арабски, даден срещу аренда, срещу откуп) . Вече през 1873 година, Кара гьоз е включено в кааза Балчишка, като отстои на шест часа път от околийския център и има 18 мюсюлмански къщи.
Името Кара гьоз или Карагьоз куюсу се запазва почти четири века. В превод от турски означава черноок или някой с черни очи, вероятно първи заселник по тези земи, а куюсу (кладенец) е типична приставка за селищата в този регион. В миналото селото става  известно с дълбоките си кладенци и изключително плодородната си земя, което също може да ни подскаже откъде произлиза името му.
По-късно през 1906 година селото е наречено Чернооко, а в последствие и Чернооково, за което няма официален нормативен документ. През 1945 година с Министерска заповед 2736 селото официално приема сегашното си име. Населението му след Освобождението не е по-различно от останалите добруджански села – тук се заселват българи главно от Котленско – Жеравна, Катунище и Градец. След Крайовската спогодба над 20 семейства от севернодобруджанското село Потур ( дн. Румъния ) също се преселват тук.
В днешно време селото, както всички други в този район, е типичното добруджанско село. Разположено на нисък южен скат, Чернооково е заобиколено от гора. Наличието на общирна мера е причината, поради която в селото има няколко едри животновъди, отглеждащи крави, овце и кози.
Средище на културната дейност е читалище „Стефан Караджа”, към което функционира самодейна група и Клуб на пенсионера. Селото има и действаща църква.
Съборът на селото се провежда ежегодно на 9 май.


Top