Община Генерал Тошево
Актуално!
Отново запомнящ се празник на града
С кулинарно състезание, Д2 и Любо Киров, и празнична...
Наградиха най-заслужилите за просперитета на Община Генерал Тошево
С много усмивки и хубаво настроение жителите на град...
Поздрав на кмета на община Генерал Тошево по случай празника на града
Скъпи жители на Генерал Тошево, Днес е 8 ноември....
Впечатляваща Етно вечер в навечерието на празника
В навечерието на празника на Генерал Тошево жители и...
Тази вечер Силвия Кацарова ще пее пред тошевци
Уважаеми жители на града и общината, Днес, 7 ноември,...
Купата остана притежание на “Спортист – 99”
На 4-ти ноември в село Гурково се проведе поредното...
Очакваме Ви!
Генерал Тошево отново събра елита на конния спорт в Североизточна България
На 3 ноември, събота, най-добрите ездачи на Североизточна България...
Свободни работни места област Добрич към 5 ноември 2018 г.
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Програмата за празника на града е в разгара си
Ето какво предстои да видим до 8 ноември: Днес,...

Конаре е село в Община Генерал Тошево, област Добрич. Отстои на 15 км от общинския център в посока община Каварна. Селото е едно от малките в общината по население. В него живеят 40 човека по постоянен и 35 по настоящ. Землището му е 12 539 дка като се обработва от няколко едри земеделски стопани в този край.
Първи сведения за селото срещат в турския данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните) от 1573 година. В него е записано под името Селим куюсу, в което има един овчар, който дължи 30 овце на държавата. По-късно, през 1676 година селото се среща в регистър за данъка авариз и е упоменато с 15 къщи. През 1873 днешното с. Конаре е включено в кааза Балчишка и отстои от околийския център на 4 часа път. Има 22 къщи, от които 18 мюсюлмански и 4 немюсюлмански. По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година, българското население от селото се изселва в Бесарабия. Тогава вероятно селото опустява и вече след 1850 година в него се заселват родовете Бъчварови, Бащалови, Пашмакови и Балашови, и Хамбарови, дошли от с. Конаре, старозагорско. През 1864 година официалната османска власт заселва в селото черкези. Те напускат Конаре веднага когато избухва освободителната за България Руско-турска война от 1877 – 1878 година. През 1910 година Варненската окръжна постоянна комисия предлага да се сменят старите имена в Добруджа. Село Селим куюсу да бъде преименувано на Трапец. Предложението не е осъществено. През по-късната 1941 селото вече спада към община Преселенци. На заседание на от 21.09 от същата година Засилената общинска управа предлага с. Селим куюсу да се преименува в Ново Конаре. Със заповед 2191 от 27.06. 1942 г. е решено селото да се преименува на Конаре, с чието име остава и до днес. Разбираемо това име е дадено заради заселилите се тук българи от Конаре, старозагорско, които намират плодородната земя тук за своя нова орисия.
Една от версиите за произхода да думата „конаре” е, че тя се свързва с конярството и неговите производни т.е. „конаре” е форма на думата „коняри”, но изречена на диалектна форма от далечен на Добруджа край. Разбира се , това е само една от версиите. Интересен е фактът , че още няколко села носят това име, като – Конаре , Старозагорско, Ръжево Конаре, Куртово конаре, Голямо конаре, Мало Конаре.
Днес селото следва съдбата на голяма част от българските села. Основния поминък на хората е земеделието и животновъдството, а младите хора отдавна са намерили своята реализация в градовете. Тази тенденция има и своите положителни страни – в Конаре , както в съседните нему села има няколко английски и руски граждани, които пребивават постоянно тук и търсят именно това – спокойствието и идилията на селския живот по добруджанския чернозем.


Top