Горица е село в Община Генерал Тошево, област Добрич. Отстои на 13 км от общинския център в посока община Каварна. Селото е едно от малките в общината по население. В него живеят 94 човека по постоянен и 81 по настоящ. Землището му е 7 300 дка като се обработва от няколко едри земеделски стопани в този край.
През 1526-1527 година селото се споменава в списък на хасове на мир-ливата, под номер 24 с името Орманджъ ресул. Дадени са няколко домакинства на ямаци, които се очква да дадат 892 акчета приход.
Първи сведения за селото срещат и в турския данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните) от 1573 година. В него е записано под името Орманджик, в което има двама овчари, които дължат 80 овце на държавата, съответно на Турхан Орманджъ и Караджа Охад. По-късно, през 1676 година селото се среща в регистър за данъка авариз и е упоменато с 10 къщи. Записано е Орманджиелар кариеси.
През 1873 днешното с. Горица е включено в кааза Балчишка и отстои от околийския център на 4 часа път. Има 4 къщи, от които всичките мюсюлмански. Старото име на селото просъществува четири века, без съществени изменения. Основната дума „орман” си остава непреходна, като тя идва от турски език и значи „гора”.
През 1906 година общинското управление в с. Спасово преименува всичките 22 села в общината с нови имена, което става с указ 462/21.12.1906. Тогава село Орманджик е преименувано на с. Горица. Новото име е буквалния превод на старото име. През 1925 год.румънските власти преименуват селото Грънгаш, което в превод отново значи горичка, горица. През 1941 година селото вече спада към община Преселеци. На засилената общинска управа се предлага с. Горица да си остане с това име. Интересен факт е, че през 1963 селото е слято със село Преселенци, а през 1986 година отново е отделено като самостоятелно селище.
Днес селото следва съдбата на голяма част от българските села. Основния поминък на хората е земеделието и животновъдството, а младите хора отдавна са намерили своята реализация в градовете. Тази тенденция има и своите положителни страни – в Конаре , както в съседните нему села има няколко английски и руски граждани, които пребивават постоянно тук и търсят именно това – спокойствието и идилията на селския живот по добруджанския чернозем.