Община Генерал Тошево
Актуално!
Община Генерал Тошево стартира процедури за търгове за неотдадени земи от Общински поземлен фонд
Община Генерал Тошево обяви процедура за провеждане на търг...
Ремонтни дейности по четвъртокласната общинска пътна мрежа текат в община Генерал Тошево
В момента се работи по участъците III 2903 Генерал...
XIX – ти Добруджански фолклорен събор „Богородица“
Традиционният за Община Генерал Тошево Добруджански фолклорен събор „Богородица”...
Позиция на Община Генерал Тошево
ПОЗИЦИЯ на Община Генерал Тошево Относно: дейностите в изпълнение...
Още седмица прием на заявления по проект „Ваучери за заети лица”
Още само седмица желаещите да се включат в обучения...
Възобнови се строителството на храм “Св. Пророк Илия” в с. Малина
На големия християнски празник Илинден бе даден „втори старт”...
Свободни работни места в област Добрич към 14 август 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
Община Генерал Тошево се подготвя да отбележи 31 години от саможертвата на летците – герои
След като проверка на общински служители още миналата година...
Информационна среща на тема „Актуални мерки по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020“
ПОКАНА УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Областен информационен център –...
Втора акция по почистване на деретата в община Генерал Тошево
Община Генерал Тошево продължава и тази година с превантивните...

с.Росица и с. Лозница

С.Росица е село от община Генерал Тошево, област Добрич.

Отстои на 30 км от общинския център и на 55 км от областния

град. Населението по последни данни е около 400 човека.

Землището на селото е най-голямото в общината – 62 730, 723

дка. Село Росица се намира в най-северната част на област

Добрич, между селата Красен и Лозница, на 5 км от сухопътната

граница с Република Румъния (втора гранична зона).

Днешното село Росица се състои от махалите Сараджа (или

Горна Сараджа) и Шах Вели, които възникват през XVI век като

отделни турски чифлици, а по-късно села, които носели имената

на основателите си. За ранната история на селата има малко

данни, но от тогава е останал и мюсюлманският гроб-светилище

Шах баба в махалата Шах Вели. През 1832 год. по времето на бея

Емин ага, далечен потомък на Шах Вели и наследник на неговия

чифлик, в селто се заселили първите българи. Това били родовете

на братята Алекси, Еньо, Георги и Димитър Алексиеви родени в

село Корудере, Лозенградско – завръщащи се от Русия бежанци,

избягали по време Руско-турската война от 1828-1829г. По пътя

към родните си земи те замръкнали в покрайнините на турския

чифлик, където били забелязани от работници на бея. Воден от

интересите си и турската официална политика към завръщащите

се българи, Емин ага ги поканил да останат на служба в

стопнаството му като пастири и замеделски работници и те

останали. Приблизително по същото време в района на селото

започнали да идват и първите овчари от Котленско и Сливенско,

които лете слизали от Балкана да търсят паша за овцете и

препитание за семействата си. Един от тях – Слав Тодоров

Хайдутов (Слав кехая), родом от село Градец – спечелил

уважението и доверието на Емин ага и станал управител на

неговия чифлик, а по-късно довел и семейството си. Чифликът на

Емин ага в Шах Вели съществувал до Освобождението през 1878

г., когато селото става българско. Тогава беят и други по-имотни

турци предпочели да потърсят убежище във Влашко, а по-късно

и в Турция, и разменили земите си срещу стока (овце, кози и др.),

които можели да отведат със себе си. По време на

Междусъюзническата война от 1913 село Росица, заедно с цяла

Добруджа, попада в пределите на Румъния, първоначално под

турското име Сараджа, а по-късно е преименувано на Фондени.

През 1941 год., по силата на Крайовкия договор, селото е върнато

на България и по предложение на по-будни жители получава

сегашното си име Росица. В селото в сговор живеят християни и

мюсюлмани. Църквата е развалена непосредствено след 9

септември 1944 година, като се предвижда в скоро време да се

построи параклис „Света Троица”. Има джамия. През 1882 год. в

селото е основано училище „Кирил и Методий“, действащо до

2000 година, след което е закрито с министерска заповед. Има

действащо читалище на името на големия български белетрист

Йордан Йовков, който от 1905 до 1907 година учителства в

Росица. Читалището притежава огромен фонд книги, както и

женска фолклорна група за изворно народно пеене, носител на

много престижни награди.

Виден жител на селото е Добрин Добрев — народен певец,

общественик, литератор и краевед. Той завършва Националното

училище по култура в София, и Университета по

библиотекознание и информационни технологии-София,

специалност „Информационни фондове на Културно

историческото наследство“. Преподавател в българските

училища в Република Кипър. В музикалния фонд на Българското

радио и телевизия са записани над 80 песни от село Росица, в

изпълнение на народния певец. Голямо щастие за Росица бил

престоят на големия писател Йордан Йовков от 1905 до 1907

година. Някой от своите преживявания, срещи и разговори със

селяните от Сараджа Йовков описва в „Приключенията на

Гороломов“. Ловчо Стоянов, колега и близък приятел на Йовков

свидетелства, че Каса Иван, Цоньо, Гено, Стоил и Руси — герои

от романа са действителни имена на селяни от Сараджа. От

Сараджа Йовков е взел прототип и за Еньо кафеджията от

разказа „Серафим“ – това е Саръ Еньо Алексиев, който държал

кафене край пътя. От Сараджа са взети сюжети и герои за

разказите: „Ревност“, „Врагове“, „Измама“, „Сенебирските

братя“, „Другоселец“, „Баща и син“, „Среща“, „Съд“,

и „Земляци“. Признателните потомци са издигнали бюст-

паметник на Йордан Йовков в двора на училището, което днес е

закрито.

По времето до 1989 год. с. Росица е едно от най-големите в

областта. Кипят бурен културен, образователен живот. В селото

е имало училище, детска градина, футболен и волейболен клуб.

В днешно време основен поминък за хората е земеделието и

животновъдството. Тук се отглеждат традиционните за Добруджа

култури, има няколко животновъдни стопанства,а също така

има няколко едри пчелари, които са едни от най-големите в

България. В района на селото се развива и ловен туризъм, заради

богатата фауна. В селото има два магазина, реновирано читалище

и новооткрит път, който лично премиера на страната 2009 – 2013

год. откри.

Традиционния годишен събор (сбор) на село Росица се провежда

всяка година на 2 юни – Деня на Христо Ботев и на загиналите за

свободата и независимостта на България.

С. Лозница

Селото е едно от най-малките в община Генерал Тошево.

Отстои на 35 км от гр. Генерал Тошево и на 2 км от българо-

румънската граница. Землището на селото е 22 000 дка и се

обработва от крупни земеделски стопани от района. Характерно

за Лозница е неговото разположение. То се простира в падина,

което създава впечатление, че не се намирате в Добруджа.

Селото има 7 постоянни жители, занимаващи се с пчеларство

и животновъдство. Кметски наместник е кмета на съседното с .

Росица. Край селото има голям горски масив, който е богат на

дивеч и затова, въпреки, че селото има няколко жители, то има

голяма ловна дружинка.

Първи сведения за селото намираме през средните векове, по

време на османската колонизация. Селото тогава носи името

Дели Юсуф Куюсу. В него живеят двама стопани и отглеждат

близо 1000 овце. По време на румънската инвазия в Добруджа,

селото сменя името си на Пъдурени, което може да се преведе

като „гора”. През 1942 година селото получава днешното си име

Лозница. Името идва от лозовия масив край селото, който е

бил засаден с типичния за този край грозде – зайбер, от който се

получава сочно и сладко кехлибарено на цвят грозде.

Top