Много селища в Добруджа могат да завидят на историята, с която се гордее с. Красен в община Генерал Тошево. Край селото са намирани много антични предмети – свидетелство, че живот по тия места е имало още от трако-римската епоха. В миналото селото се е казвало Караали. Името си то дължи на богатия турски скотовъдец Кара /Черния/ Али, който е имал чифлик в местността. С течение на времето името на селото са започнали да произнасят като Каралии. Изключителен разцвет в развитието си селото преживява в края на 19-ти и началото на 20-ти век. През 1907 г. като учител тук идва Йордан Йовков. Именно в Каралии писателят намира прототипите на част от героите си. Красен е от селищата с най-развита инфраструктура в Добруджа. В населеното място функционират няколко обществени сгради – читалище, основно училище “Йордан Йовков“, поща, кметство, здравна служба, магазин на РПК. Добре е развита частната търговска мрежа. Има няколко хранителни магазина и заведения, бензиностанция. Красен е едно от малкото селища, които са съхранили хлебопекарната си, където се приготвя вкусен и ароматен, ръчно произведен селски хляб. Църквата “Св. Николай Летни“ е една от най-старите в Добруджа. Построена е през 1866 г. Наскоро храмът е основно ремонтиран, а

дворът му – благоустроен. Селото е електрифицирано и водоснабдено. Пътищата са в добро състояние. Редовен автобусен транспорт свързва селото с гр. Генерал Тошево и околните села. Има покритие на всички мобилни оператори. Много руски и английски граждани са закупили имоти в селото. Плодородната земя в землището на Красен се обработва от няколко крупни арендатори, кооперация и частни земеделски стопани. Традиционният поминък на местните хора е земеделието. Отглеждат се предимно пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. Развиват се също и зеленчукопроизводството и овощарството. Обширните слънчогледови ниви са добра предпоставка за развитие и на пчеларството. Красен е едно от средно големите селища в Добруджа. Богатата му история, сравнително добрата инфраструктура, Филиповата кръчма и музеят на Йовков са добра предпоставка за развитие на културен туризъм. Въпреки, че населеното място е отдалечено от морския бряг, то привлича със спокойствието и съхранената атмосфера на типично добруджанско село, където вятърът полюшва натежалите житни класове, жужат пчели, петлите будят с кукуригане работливите стопани, а чистият и свеж въздух дарява хармония и създава чувство за единение с прекрасната природа. Една от най-ценните находки е култов тракийски паметник от слонова кост. Той е във формата на 11-сантиметрова човешка ръка, държаща орехова черупка, в която е вградена миниатюра на тракийски конник, насочил копие срещу мечка. Предполага се, че този шедьовър на античното изкуство свидетелства за култа към тракийският бог-конник Херос. Друг интересен исторически паметник, открит край с. Красен е каменна колона от 6-ти век. Тя е използвана вторично. Върху трите й стени могат да се видят рунически надписи. Колоната е открита по време на румънската окупация и е отнесена в музея в Букурещ, където се съхранява в момента. Филиповата кръчма е построена през 1901 година от Филип Сивков, който нееднократно се появява като персонаж в разказите на Йовков. През 1907 г. в селото пристига да работи Йордан Йовков, който живее в хана на кръчмата. Именно във Филиповата кръчма се развиват сюжетите в няколко разказа на Йовков. Тук, в кьошка на втория етаж, с камъшена цигара в ръка е стоял класикът, наблюдавал е селяните и е писал черновите на литературните си шедьоври. И днес старата сграда е запазила автентичната обстановка от миналия век. В добро състояние е съхранена сградата, в която е учителствал Йордан Йовков. Днес тя е превърната в музей, посветен на живота на големия разказвач и хуманист. Сбирката представя репродукции на снимки на Йовков, на неговите родители, различни издания на произведения на писателя. Един от ценните експонати е ученически бележник, подписан от Йовков. Сборът на това китно селце е на 22 май