Община Генерал Тошево
Актуално!
Поздрав по случай 24 май
Уважаеми жители на община Генерал Тошево Скъпи добруджанци, В...
Община Генерал Тошево получи дарение – оборудване за общинските доброволни формирования
Общината ни е една от 40-те местни администрации в...
Свободни работни места в област Добрич към 22 май 2017 година
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
„Пътуване” до Първата световна война предложи Историческият музей в Нощта на музеите
В събота, за 7 – ма поредна година Исторически...
Съобщение от ВиК община Генерал Тошево
Днес, 18 май, водоподаването ще бъде преустановено/нарушено до 15. 00...
БЧК започна раздаване на хранителни продукти на уязвими граждани от нашата община
В изпълнение на Оперативната програма за храни и/или основно...
Поддържащо обучение по проект
На 16 и 17 май 2017 година върви поддържащо...
Криско ви очаква в Генерал Тошево
17 МАЙ, 18. 30 часа, ЛЯТНО КИНО – ГЕНЕРАЛ...
Започва подготовката за предоставяне на услугата „Равен старт в училище“
Община Генерал Тошево продължава реализирането на проект № BG05M9OP001-2.004-0012-C01...
Свободни работни места в областта към 15 май
Списък с работните места можете да видите тук: free_srm_DBT304

През 47-годишнината от обявяването на Генерал Тошево за град – с Указ № 38 от 30 януари 1960 година

Малко известни факти от 434-годишната история на селището.

Първите исторически сведения за общинския център Генерал Тошево датират от 1573 год. в списъците на джелепкешаните. Там селището е упоменато с името Касъм. Животът по тези красиви земи обаче е имало далеч преди това. Открити находки са датирани още от времето на трако-римската епоха. Знае се също, че на територията на общината са съществували и няколко римски крепости. В летописната книга на общината е вписано, че след възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България през 1940г., първият кмет на Генерал Тошево е Илия С. Дженков от София, заменен само месец по-късно от Иван Тодоров. През 1944г. кмет е бил Стоян Желязков /Железчев/. След него кметове са били: Стойчо Г. Стойчев, Ангел Казанджиев, Гавраил Дичев, Стоян Паскалев, Васил Тодоров, Кирил Христов, Александър Ганчев, Доньо Стефанов, Веселин Господинов, Иван Ковачев, Димитър Михайлов, Атанас Атанасов и отново Димитър Михайлов.

В своята книга “Речник на селищните наименования в Добричка област” почетният краевед Георги Топалов посочва, че в най-ранен писмен документ село Касъм (в продължение на вече 64 години Генерал Тошево) е упоменато през 1573 г. в известния турски данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните). Там е записано с името Сезим Касъм с хаджи Енбиялар и са дадени имената на 8 овчари, дължащи общо 340 овце на държавата. По-нататък в книгата си г-н Топалов посочва:
Важното тук е, че четирима от тях са от фамилията на Касъмовите – Семиз Касъм. От това може да се приеме, че основателят на селото е първият заселил се тук, който дава неговото име. Посочени са и синовете му – Сюлейман Семиз Касъм, Муса Семиз Касъм, Торсун, брат на Семиз Касъм. През 1573 г. към с. Семиз Касъм се споменава и хаджи Янбиялар, но не можах да установя за какво се отнася.
През 1673 г. е записано с. Касъм, а през 1676 г. – с. Семиз Касъм.
Може да възникне спор за старото име на Генерал Тошево и на днешното с. Великово, което се споменава освен като Семиз Касъм, а и като Касъмджа, Касъм даде. Но в случая аз поддържам становището, че Семиз Касъм се отнася за днешното селище Генерал Тошево.
Заселването на овчарите (джелепкешаните) през първата половина на ХVІ в. съвпада с началния етап на турската колонизация на Североизточна България.
През 1870 г. се споменава като с. Касъм. Какво означава старото име, което официално е сменено през 1942 г.?
В първоначалния вариант името на селището (отначало се споменава и като чифлик) има две съставки – Семиз Касъм.
Семиз е прилагателно име и означава тлъст, угоен, изхранен.
Касъм, Касим е съществително собствено име. Но тази дума има още две значения:
1. Делител, който разделя.
2. Начало на зимата, 8-ми ноември, т.е. празника Димитровден. На думата Касъм се дава и друго обяснение. То означава “шепа”, т.е. село с малки размери, с малко население. Но това име може да се тълкува още, че първият заселил се тук Касъм бил пълен, тлъст, охранен и затова наречен Семиз Касъм.
През 1926 г. румънските власти провъзгласяват селището за околийски център на околия “Свети Димитър”, и селото официално получава името Свети Димитър (Stantul Dumitru).
През 1934 г. името на селото пак е променено, отново му е дадено румънско наименование – Йон Георге Дука, румънски буржоазен политик, лидер на национал-либералите, партията на Константин Братияну. Бил е министър-председател на Румъния. Започва борба против фашистите. Убит е на 29. 12. 1933 г. на перона на гарата в Синая (курортен център в Карпатите) от привържениците на Желязната гвардия (от цинцарите).
Това е жестоко убийство, но в него има и нещо куриозно. Сред атентаторите-убийци на Й. Г. Дука (членове на фашистката партия Желязната гвардия), е бил и румънецът Костел Георге от с. Касъм – Св. Димитър. След атентата той се прибрал и укривал в дома на баща си, на сегашната ул. “Трети март” в Генерал Тошево. Когато научил, че селото му получава името Й. Г. Дука, изпаднал в депресия няколко години, до момента на изселването в Румъния. По-късната му съдба е неизвестна.
С протокол №10 от 01. 10. 1941 г. Общинският съвет в с. Касъм предлага старите имена на селищата да се подменят. Село Касъм да се преименува Кардамче. Предложението не е осъществено.
През 1941 г. има предложение името Касъм да се смени с Водниково. То е свързано с думата “водник”, употребявана от котленци за местните зетьове, подчинени напълно на съпругите си. Предложението е оценено за несериозно и отпада.
Придобитото име Генерал Тошево през 1942 г. става по следния начин:
На заседание на Министерския съвет на Царство България от 19. 09. 1941 г. е решено да се дадат нови имена на железопътните гари в Добруджа и Македония. По линията Ботево – Кардам са посочени новите имена на гарите. Старото име на гара Касъм да се смени на Генерал Тошев. Мотивът е, че командвал Трета българска армия в епичните боеве в Добруджа през 1916 г.
Това решение на Министерския съвет предопределя няколко месеца по-късно смяната на името на околийския център Касъм.
Със заповед № 2191 от 27. 06. 1942 г. е решено “с. Касъм да се преименува Генерал Тошево”. Още тогава са заложени две имена – гарата е Генерал Тошев (тя носи и до днес това име), а селото – Генерал Тошево. И след 60 години се оспорваше – кое име е по-точно и по-приемливо. На този въпрос ще се спра по-нататък.
Кой е новият патрон на селото?
Стефан Тошев е роден на 18. 12. 1859 г. в Стара Загора, в родолюбиво семейство на търговец на медни съдове с битово предназначение. Майка му Анастасия Тошева завършва в Одеса института за благородни девици (1850-1857) и става една от деятелките на девическото образование в България.
Стефан Тошев участва в Сръбско-българската война. Служи във Видин. От там е назначен за командир на 11-ти пехотен сливенски полк. На 01. 04. 1887 г. е произведен в чин майор. По-късно е назначен за командир на 7-ми пехотен преславски полк и 8-ми пехотен варненски приморски полк (1890). На 02. 08. 1891 г. е повишен в чин подполковник, а на 02. 08. 1895 г. – полковник. През 1899 г. е назначен за командир на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. След това е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. През 1909 г. е назначен за командир на Първа пехотна софийска дивизия. От септември 1915 г. до декември 1916 г.  командва Трета българска армия, която воюва против Румъния на Добруджанския фронт. Под негово ръководство става атакуването и превземането на Тутраканската крепост през септември 1916 г.
Трета армия е под общото командване на немския фелдмаршал Макензен. Има сериозни спорове и недоразумения с него, който се държи грубо, арогантно и надменно с българското командване.
Генерал Стефан Тошев се утвърждава и като военен теоретик. Автор е на няколко книги, от които най-известни са “Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 г.” и “Победени, без да бъдем бити”. Умира през октомври 1924 г.
За увековечаване на паметта му в центъра на Генерал Тошево на 21. 12. 1979 г. е открит бюст-паметник, дело на скулптора Асен Попов
През 1952 г. името на околийския център вече не се харесва на ръководителите му. По този повод се прави специално заседание на Изпълнителния комитет на Околийския народен съвет на депутатите на  трудещите се. На 24. 05. 1952 г. този въпрос е поставен на обсъждане и решаване, но некомпетентно и неаргументирано. Докладва председателят на ИК на ОНСДТ: “Да се смени името на селото, защото “е на генерал от бившата фашистка армия и то за в бъдеще не може да носи горното название”. По-нататък в протокола е записано: “Същият предложи с. Генерал Тошево да бъде преименувано в Житомир и Орловград. В протокола се казва още, че името Житомир е подходящо, понеже районът на околията е изключително зърнопроизводителен и свързан с борбата за високи добиви. А за предложението Орловград докладващият говори, че е свързано с партизанското име на Орлов, на Димитър Атанасов (а собственото е Добри – б. м.). Той бил партизанин преди 09. 09. 1944 г. дълги години, живял нелегално и се крил и в нашата околия. При едно сражение с фашистката полиция край гр. Толбухин пада убит.
Това предложение се прави до Президиума на Народното събрание, но не е прието. Въпросът се разглежда и по-късно. С писмо № 356 / 11. 11. 1953 г. пред ИК на ОНС на Т. Т. в гр. Сталин (Варна) той се поставя пред Министерския съвет. В него между другото се казва: “Дори най-старите хора не познават това историческо събитие да е станало в Генерал Тошево или наблизо няма следи, които да увековечават това име”… “Желанието на населението е да се преименува в гр. Житомир”. Там се излагат аргументите, че името е подходящо поради масовото засяване на житни култури и най-много пшеница (жито). Името също трябва да се свърже и с борбата на добруджанци за мир и т. н.
Въпросът с новото име Житомир на околийския център беше много нашумял, но по неизвестни причини не бе прието.
От изнесените данни се вижда, че в продължение на около четири века името на това селище многократно търпи промени, че топоними и антропоними се преплитат.
С указ № 38 от 30 януари 1960 г. (обнародван в “Държавен вестник” на 2 февруари) село Генерал Тошево е обявено за град със същото име.
През 2002 г. от отделни места някои лица самоинициативно поставиха въпроса за името на града да не бъде Генерал Тошево, а Генерал Тошев. На искането веднага бе отговорено настойчиво и аргументирано, че името трябва да бъде Генерал Тошево.
През 1956 г. с. Маловец е слято със с. Генерал Тошево и заличено от списъка на населените места.
С указ № 5, обнародван на 08. 01. 1963 г. с. Пастир също е слято с Генерал Тошево и остава като квартал с дотогавашното си име.
В основата на фамилното име на генерала стои съществителното собствено име Тошо, а то е производно и умалително от Тодор – гръцки произход и в превод на български означава “божи дар”.

Top