Община Генерал Тошево
Актуално!
Ден на кмета, 25 април
Регулярна среща с кметовете и кметските наместници от община...
Три престижни места за нашите деца на конкурса „Пустъ всегда будет солнце – 2017”
На IV-я фестивал на руската поезия, песен и танц...
Свободни работни места в Община Генерал Тошево към 24 април 2017 г.
В прикачен файл към публикацията е приложена последната информация за...
„Попитай кмета” в сряда
Инициативата „Попитай кмета” ще се проведе в Генерал Тошево...
„Ден на отворените врати” в Районен съд – Генерал Тошево
Инициативата се проведе съвместно със служители на РУ –...
Стартира нов етап по набиране на заявки от работодатели по схема „Младежка заетост”
Схемата дава възможност на работодателите да наемат младежи на...
Празник с много настроение за най-малките
Сцената в Общинска администрация Генерал Тошево за пореден път...
Работна среща между екипите по трансграничен проект
Екипът от Община Генерал Тошево посрещна работна група на...
Откри се изложбата „Нестинарството – българската магия с огнена жарава“ на РИМ – Бургас
Поредна мобилна изложба гостува в Исторически музей – Генерал...
За Вас работодатели
Дирекция “Бюро по труда”- Генерал Тошево провежда процедури за...

В Генерал Тошево функционират  Спешна медицинска помощ и “Медицински център І”. Във всички населени места е осигурено необходимото качествено здравно обслужване. Кабинети са открити и в учебните заведения.

За контакти:

гр.Генерал Тошево

ул. „Иван Вазов” №

тел.:05731/

ТЕН БЕЗ СЛЪНЦЕ

Не би било зле, ако в началото на пролетта се сдобиете с тен все едно, че в продължение на дни сте се пекли на екзотичен плаж. И ако не можете да карате ски или не обичате да ходите из планините, единствената възможност пред вас остава посещението на солариум. Соларните студия се появиха у нас като символ на култа към красивото тяло и бързо станаха много популярни.

Предимства

Аргумент в полза на изкуствения загар е, че по-голямата част от жените в Западна Европа (почти 70%) посещават солариум редовно един път месечно, а понякога и два пъти, през студените месеци на годината. Разбира се, страните с топъл климат като Испания, Португалия и Южна франция, не влизат в тази статистика. Лидерки сред „загорелите“ европейки са немкините и австрийките. Именно тези страни пуснаха на пазара и най-новите и усъвършенствани модели солариуми – фирмите „Ergoline“ и „Salana“.

Но, много хора се притесняват от непрекъснато увеличаващите се тревожни съобщения на лекари за заболявания на рак на гърдата, на кожата или щитовидната жлеза, които били свързани с прекомерното увлечение на дамите да правят тен в солариумите. В течение на няколко години бяха правени различни изследвания, които доказаха, че зависимостта загар в солариума-рак не винаги е вярна.

Беше констатирано следното:

■             Умереният загар в солариум се явява дори профилактичен за много видове заболявания и дори рак.

■             Хелиотерапията е дори препоръчителна за някои болести като например заболявания на сърдечно-съдовата система; при нарушено мозъчно кръвообращение; дерматологични заболявания (псориазис, невродермит, екземи и др.); заболявания на опорно-двигателния апарат (артрит, остеопороза); при заболявания на дихателните органи (бронхити, ринити); при терапия на „сезонна депресия“, особено често срещана с приближаването на пролетта; лечение и профилактика на заболявания, свързани с недостиг на витамин Д.

Недостатъци

Лекарите говорят и за редица ограничения относно получаването на загар в солариумите. Това са преди всичко приемането на хормонални препарати – противозачатъчни, медикаменти за някои гинекологични заболявания, за нарушения в ендокринната система (заболявания на щитовидната жлеза), наследствена предразположеност към рак, туберкулоза или захарен диабет.

Не се препоръчва солариум и при наличие на дефицит в организма на витамин РР и в случаи, когато се приемат различни антибиотици или лекарства, в чиито инструкции е указано, че следва да се избягва слънце. За да се предпазите от поя¬вата на пигментни петна е най-добре да не посещавате солариум и по време на бременност.

Как се „изработва“ тенът?

Ултравиолетовата светлина, без значение от какво е произведена -слънце или солариум, се състои от два компонента – UVA и UVB, кои¬то действат по различен начин на загара. За загар в солариум се из-ползва грижливо балансирано съчетаване на двата вида лъчи, което намалява до минимум риска от изгаряне. Слънцето излъчва целия обширен спектър лъчи, включително и най-интензивните, които могат бързо да изгорят кожата ви. Загарът „се изработва“ в повърхностния слой на кожата – епидермиса, под действието на ултравиолетови лъчи. Около 5% от клетките на епидермиса (т. нар. меланоцити) произвеждат под действието на ултравиолетовите В-лъчи пигмент, наречен меланин. Благодарение на А-излъчването, меланинът потъмнява, което представлява една своеобразна самозащита на клетките от прекаленото утравиолетово облъчване. Благодарение на тези два вида лъчи, в кожата на чо¬век се изработва много важният витамин D3, недостигът на който води до развитие на рак на кожата, остеопороза, рахит или кариеси на зъби¬те.

За равномерен цвят на кожата се препоръчва посещение на солариум не повече от веднъж седмично, ако няма противопоказания за това.

Правила при посещение на солариум

Бъдете умерени!

Стремежът да добиете шоколадова красота може да се окаже плачевен, ако прекалявате. Изгарянето в солариум е много болезнено и раните получени от него може да не заздравеят в продължение на дълги години. Освен това, изгарянето води до преждевременно стареене на кожата и предизвиква в по-късен етап рак на кожата.

Пазете очите и гърдите си!

Очите и гърдите са най-чувствителните места на човешкото тяло, за които изобилието на утравиолетови лъчи не се препоръчва. Излагането на солариум, без използване¬то на специални защитни очила, може да предизвика частична загуба на зрението и дори катаракт.

Слагайте си шапка!

Много жени, които посещават салони за солариум, се оплакват впоследствие от чупливост на косата. Затова, инструкторите препоръчват в солариума да се слага шапка.

Спазвайте хигиена!

Ако сте решили да правите тен без дрехи, трябва да сте уверени, че, ако солариумът е хоризонтален, ще лежите на чиста и дезинфекцирана повърхност.

Идеалният вариант за посещение на солариум е преди работа или в почивните дни, когато можете преди слънчевата баня да вземете душ и махнете грима си.

Бързият ефект не е дълготраен!

Ако искате да получите бърз резултат върху откритите части на тялото изберете седящ солариум за лице, деколте и ръце. В подобни салони се използват преди всичко лампи с А-излъчване. Те бързо окисляват меланина и загарът се появява много бързо. Трябва да знаете обаче, че такъв загар не е дълготраен.

Лежащият солариум е за пред-почитане!

В „лежащите“ (тунелни) солариуми, за разлика от „седящите“, се съчетават лампи с А и В излъчване. Затова загарът се образува по-бавно, но пък е по-дълготраен. Съвременните модели тунелни солариуми са оборудвани със системи за охлаждане. Панелът за управление дава възможност за постоянно контролиране режима на работа и при необходимост да се намалява мощността на лицевата лампа.

Моделите понякога изглеждат удивително – леко осветени и със звездни орнаменти, във формата на космически капсули. Вече има и нови механизми с анатомичен дизайн – повърхността на леглото повтаря контурите на тялото, удобно е за лежане и не нарушава кръвообращението. Приятна новост са аудиосистемите и възможността да слушате любимата си радиостанция, докато правите тен.

Вертикалните солариуми обикновено са достатъчно мощни и сеансът не продължава повече от десет минути. Те са по-хигиенични, тъй като клиентът не влиза в съприкосновение с тях.

Изгответе си график!

Препоръчително е да трупате загар в един и същ салон, където инструкторът може да ви състави индивидуален график на процедурите, съответстващ на вашия тип кожа и особеност на типа солариум. Хората със светла и чувствителна към изгаряне кожа трябва да бъдат много внимателни – по пет минути 2-3 пъти за 10 дни, с почивки от 2-3 дни.

Тези, които на практика никога не са изгаряли на слънце, могат да си позволят да остават и по 15 минути.

Първият сеанс обаче не трябва да надвишава 5 минути, тъй като се явява подготвителен.

Съчетайте го с автобронзант!

Ако искате да подобрите качеството на загара и да помогнете до известна степен на вашата кожа да потъмнее, купете си специално средство за изкуствен загар – автобронзант. То се продава в магазини¬те за козметика или в самите сало¬ни за солариум.

И най-важното:

Чувството за мярка никога не трябва да ви напуска!

 

 

Спортувайте за удоволствие, а не за резултати!

Темперамент и заболявания

Не от скоро съществува предположението, че различни соматични заболявания възникват при лица с определена личностова структура и определена форма на психична активност. Английският лекар Пери застъпва тезата, че е далеч по-важно да се знае какъв е пациентът, който страда от дадено заболяване, отколкото да се познава болестта, от която е болен. Този факт придобива все по-голяма значимост и днес заема основно място при разглеждането на психосоматичните болести.
Типологичните личностови особености могат да представляват предпоставка за възникването на дадено заболяване. От друга страна, личностовата структура оказва влияние върху протичането на определено заболяване – от гледна точка на заучения стил на справяне с проблеми и фиксирания начин на афективна реакция на негативни изживявания.
Проблемът за връзката между тип личност и определена болест е представен чрез много противоречиви мнения, но този извод има не само своето теоретично основание, но и практическа т.е. научна стойност.
Опитите да се систематизира човешката индивидуалност от гледна точка на сила на афектите и емоционална стабилност, се отнасят още към пети век пр.н.е. и се свързват с името на Хипократ, който описва четири основни типа темперамент. Това е една от най-старите класификации, която служи като основа и изходна база на учението за темперамента. Чертите на темперамента се проявяват в различните особености на поведението и се описват като подвижност на нервните процеси, възбудимост на емоциите и бързина на реакциите.
Сангвиникът – човек с приповдигнат дух и приятни, жизнерадостни мисли. Той е общителен, приветлив, отзивчив. Привичките му се отличават с непостоянство. Относително невзискателен, жив и безгрижен тип. Обича да бъде лидер,а умът му не се характеризира с дълбочина и сила.
Холерикът – силно впечатлителен и с резки и поривисти движения. Неспокоен и обидчив, този човек е импулсивен, възбудим и изпитва чувство на базисна тревожност. Душевното му благополучие е трудно достижимо. Активен е и не са му чужди някои агресивни пориви.
Флегматикът – обичайно спокоен, а тревогата му е чужда. Старателен и уравновесен е. Характеризира се като хладнокръвен, с трезв ум. Пасивен и самоконтролиращ се в поведението си.
Меланхоликът – стеснителен и колеблив. Не изразява чувствата си непосредствено. Характеризира се като тих и необщителен. Той е песимист, сдържан и ригиден. Често е потиснат, а най-обикновени неща изживява твърде дълбоко.
Постепенно, идеята да се обединят отделни характерни качества на личността в обособени личностни типове излиза извън рамките на концепциите за темперамента и става далеч по-обширна.
Интерес представлява типологията,която създава Карл Густав Юнг, запазила и до днес своята валидност и актуалност. Юнг говори за типове нагласа, които се различават по общата ориентация на интереса на индивида. Като краен екстраверт, Юнг описва човекът, чийто интерес е насочен навън към заобикалящите обекти. Той е активен, общителен, импулсивен и оптимистично настроен. Интровертът е насочен към вътрешния си свят и преживявания. Той е пасивен, песимистично настроен, разсъдителен и резервиран.
Тези характеристики се ситуират като крайни варианти на един континиум от качества и се проявяват като доминиращи само в определени ситуации. Повечето от нас проявяват богат репертоар поведенчески характеристики, които включват елементи и от двата края на континиума. Това означава, че съществува възможността да се наблюдава водещата им роля в отделни моменти. Животът на екстраверта протича главно чрез насочване на вниманието, често до степен на идентификация към обекта на неговия интерес. Докато интровертът извлича смисъл чрез асимилиране и осмисляне на материала, който е възприел.
Опирайки се на външно различните признаци на човешкото тяло, немският психиатър и психолог Ернст Кречмер разработва т. нар. конституционална теория, в която открива силна зависимост между телесния строеж и типа темперамент. Това е базата, на която той извежда връзки между телосложението и структурата на психичните процеси, като прави изводи за предразположеността към психични заболявания.
Основните типове в теорията на Кречмер са следните:
Астеничен тип (лепосоматик) – високи, слаби хора с тесни рамене, издължено лице и дълъг нос. Те са затворени, упорити и консервативни. Трудно се приспособяват. Имат слаба воля и са егоисти.
Пикничен тип – пълни и невисоки хора. Те са жизнерадостни, общителни и сантиментални. Лесно се колебаят в емоциите си между радост и печал. Отличават се с една твърде реалистична преценка за света.
Атлетичен тип – хора със здраво, мускулесто телосложение. В темперамента са си спокойни, слабо впечатляващи се, със сдържани жестове и мимики. Те са ригидни и негъвкави. Трудно се адаптират към нови условия.
Диспластичният тип е крайна форма, която Кречмер въвежда, за да включи в нея хора с безформено и непропорционално развито телосложение и с неопределена психична структура.
Една друга типология, която е особено популярна с дискутирана в тази област, е на Дъндър. Тя създава психологически профили на хора, страдащи от определен тип соматично заболяване. Дъндър прилага модерните психодиагностични методи и в своите изследвания описва корелация между дадена болест и тип личност. Дискусионни и до днес остават резултатите, които са описани в нейните трудове. Може би с най-голяма валидност остава профилът на пациентите, страдащи от коронарна болест на сърцето. Тяхната личностова структура се отличава с почти постоянно съществуващо вътрешно напрежение и засилен стремеж към реализация на все нови и нови планове. Такива хора обикновено имат незадоволителна самооценка, мнителни са и склонни към хипохондрични тенденции. Вътрешното безпокойство и недоволство постоянно ги съпътстват. Този тип личности са импулсивни, несистематични, живеещи за настоящия момент, без да правят някакви особени планове за бъдещето. Определена причинно-следствена връзка може да се установи между тенденцията към импулсивни действия и липсата на толеранс към вътрешни и външни фрустрации от една страна, а от друга – предразположеността към претърпяване на злополуки, която съществува у тези болни. Лесно разбираемо е, че един импулсивен човек, изпитващ враждебност и чувство на вина, ще бъде склонен към претърпяване на „случайни” злополуки. Действията на такъв човек често са прибързани и необмислени и в същото време и него може да се долови тенденция към самонаказание и страдание. Той е склонен да плати за своите агресивни импулси под формата на някакво физическо страдания.
Подобно съотношение между описаните вече личностни характеристики коронарната болест на сърцето е много по – комплексно. Честотата на сърдечно – съдови злополуки сред представители на професии на адвокати или лекари и др., които поемат голяма отговорност, е добре известна сред клиницистите. В този смисъл, сърдечно-съдовите заболявания се разглеждат предимно като страдания, произтичащи от определен тип професия. Това може да бъде обяснено като следствие от даден стил на живот, създаващ условия за определени промени във вегетативната нервна система, които причиняват сърдечно-съдови заболявания.
Тези заключения на Дъндър са подложени на критична ревизия от страна на някои автори, работили в тази област. Един тях е Александер, който смята, че истинската зависимост може би не е между типът личност и дадено заболяване, а между стила на живот и заболяването. От тази гледна точка откритието на Дъндър ще бъде обяснено чрез факта, че представители на определен личностов тип са по-склонни към приемане на професии, изискващи голяма отговорност, тоест това е вторична, а не пряка зависимост.
Александер достига до следния извод: ”Мистериозната и неясна зависимост между личностов тип и дадени заболявания не съществува. Истински психосоматична зависимост е между емоционалното състояние и вегетативния отговор на личността”.

Спортът сам по себе си е средство, което подпомага правилното развитие на индивида от неговата тинейджърска възраст чак до зрелите му години. По време на практикуването на даден спорт всички органи и системи в човешкия организъм работят по-благоприятно. Необходимо е по-голямо количество кислород, което се осигурява от по-голямото физическо натоварване. От друга страна спортът сплотява хората, учи ги на състезателен дух и сплотява младите. Практикуването на спорт от ранна детска възраст с неспецифични натоварвания е и опасно. При професионалните спортисти, борещи се за високи постижения и подлагащи се на прекомерни натоварвания има рискове, които водят до патологични състояния.

В областта на опорно-двигателния апарат натоварванията са няколко вида: динамични, които са при атлетичните и спортовете с топка, и статични, при вдигането на тежести и бодибилдинга. Неправилният тренировъчен режим поставя пред опорно-двигателния апарат акстремални изисквания, след които организмът се нуждае от възстановителни процедури. Ако те бъдат пренебрагнати, след време това ще доведе до проблеми с физиката на даден съастезател.

Преди да навършат 7-8 години, децата не трябва да се претоварват физически, а да спортуват под ръководството на добре обучени треньори и под наблюдението на лекари, за да си спестят опасни травми и често срещаните „болести на растежа“  на костно-ставната система.

Основание да пропагандираме спорта за здраве ни дава факта, че увлечението по него ще предпази много деца от наркотиците например и ще осмисли живота им. Състезателния дух, дисциплината активността са неща, които няма как да се развият ако детето прекарва свободното си време пред компютъра или телевизора.

Спртът има две страни – професионална и спортът за здраве, който всеки трябва да упражнява. При висококласните спортисти има цял екип от специалисти, грижещи се за възстановяването им и възстановяващи продукти във вид на лесноусвоими белтъчни вещества. И все пак и при тях често се наблюдава артроза или шипове. Въвличането на децата в активен състезателен режим от ранна възраст също води до проблеми с опорно-двигателния апарат. В такива случаи трудно се среща разбиране от родителите и от самите деца да намалят темпото.

Как да се избавим от болката в гърба

Опитите рязко да преместим или вдигнем нещо тежко са първопричина за всички проблеми с гърба. Резултатът обикновено е силна болка, от която не е никак лесно да се избавите. Специалистите твърдят, че четирима от всеки пет души поне веднъж в живота си са изпитвали болки в гърба.

Как да намалим пристъпа на болка?
Лекарите ще ви кажат, че болката в гърба е остра или хронична. Острата болка се появява неочаквано и интензивно. Тя може да бъде предизвикана от деформация на ставите или от разтягане на мускулите на гърба. Може да боли безумно в продължение на няколко дни, но от тази болка можете да се избавите, ако се опитате да си помогнете сами.

Не стойте на крака!
Ако избягвате да стоите на крака, вашият гръб ще ви бъде благодарен. При остра болка първото, което трябва да направите, е да легнете. Това е и единственото, което ще ви се прииска да направите. Всяко движение ще предизвика неистови болки. За известно време физическата  активност трябва да бъде сведена до минимум.

Не се залежавайте!
Времето, което трябва да прекарате в легло, зависи от вашето състояние. Ако след два дни лежане все още имате силни болки, още един ден в леглото няма да навреди. Но, по-добре е да станете. Много хора си мислят, че като лежат една седмица в леглото, всичко ще мине от само себе си. Това не  е така. На всяка седмица лежане се падат два дни рехабилитация.

Сложете лед на болното място!
Това ще помогне да се намали отока и разтягането на мускулите на гърба. За по-добри резултати – опитайте леден масаж. Масажирайте с помощта на плик, пълен с лед, болното място в продължение на 7-8 минути.

Опитайте да облекчите болката с топло!
След два дни лечение с лед, лекарите препоръчват да преминете на топли компреси. Натопете мека кърпа в съд с много топла вода, изстискайте добре и легнете по корем. Подложете възглавничка под бедрата и коленете и разстелете кърпата върху болното място. Върху нея сложете найлонов плик или електрическа грейка.

Опитайте да редувате топлото със студеното!
За тези, които не могат да решат какво е по-добре за тях, се препоръчва да опитат и двата способа, като ги редуват. Това може да донесе двойна полза. Сменяйте последователно30 минути компрес с лед и 30 минути топъл компрес! Повторете няколко пъти този цикъл.

Опъвайте гърба!
Опънете гърба, за да смекчите спазмите. Бавно повдигнете коленете към гърдите. Опънете гърба и след това се отпуснете. Разпъването ще помогне на мускулите да се успокоят по-бързо.

Внимателно ставайте от леглото!
Когато ви се наложи да станете от леглото, правете го бавно и внимателно. Дръжте гърба опънат, бавно спуснете на пода единия крак, след което повдигнете постепенно горната част на тялото.

Как да облекчим продължителната болка?
За някои хора болката в гърба е част от живота им. По различни причини тя продължава вечно. Някои страдат от периодични болки, които могат да бъдат предизвикани дори от най-малкото движение. Това е така наречената хронична болка. За тези, които я познават, особено полезни са следните съвети (а те могат да помогнат и при остра болка):

Избирайте кола с удобна седалка!
Търсете кола с регулируема поддръжка на кръста. Опитайте да поседите известно време и я регулирайте първоначално на най-високото ниво.
Спете върху дъска!
Дъската под матрака ще помогне на кръста ви. Целта е леглото да не хлътва в средата, докато спите.

Спете във формата на буквата S!
Болният гръб не понася да спите по лице. Най-доброто положение е така наречената “мързелива поза”. Сложете под главата и шията възглавница и притиснете гърба към леглото. Подложете възглавницата и под коленете.

Вземайте по таблетка аспирин дневно!
Специалистите твърдят, че това притъпява болката. Болката в гърба често е съпроводена от възпаление около мястото, където боли. Обикновените противовъзпалителни медикаменти могат да прекратят , дори при много силно възпаление.

Упражнения за облекчаване на болката
Когато ви боли гърбът, последното нещо, което ви се иска, е да правите упражнения. Но, специалистите твърдят, че те са най-доброто средство срещу хроничната болка в гърба. Преди да започнете, все пак се посъветвайте с лекар.

Оттласкване – Легнете на пода по корем. Оттласквайте се на ръце като изправяте бавно гърба, повдигайки раменете. Това упражнение ще помогне за укрепване на кръста. Прави се по веднъж сутрин и вечер.
Полуповдигане-легнете на гръб. Стегнете колената, а стъпалата притиснете към пода. Скръстете ръцете си  и сложете дланите на раменете. Повдигайте главата и раменете толкова, колкото можете. Останете в това положение една секунда и опитайте отново.
„Плуване на суша”-За да „плувате” на пода, не ви е необходим мек килим. Легнете по корем и повдигнете лявата ръка и десния крак. Задръжте малко в това положение и повторете с другите ръка и крак, така че все едно плувате. Това упражнение ще укрепи долната част на гърба.
Басейн-плуването е отлично упражнение за гърба, затова специалистите препоръчват при остра болка да отидете на басейн с топла вода и да поплувате.

И ПОМНЕТЕ – не бива да се пресилвате! Когато правите тези или други упражнение, бъдете внимателни и спазвайте мярката. Ако физическите упражнения ви причиняват болка и почувствате, че влошават състоянието ви, веднага ги преустановете.

Тревожен сигнал
Кога болките в гърба имат нужда от лекарска намеса? Тогава, когато изпитвате следното:
– болката се появява неочаквано и без видима причина
– болката е съпроводена от други симптоми – висока температура, спазми в стомаха, болка в гърдите, затруднено дишане
– острият пристъп продължава повече от два дни, без отслабване на болката
– хроничната болка продължава повече от седмица без подобрение
– болката в гърба преминава и към бедрата, коленете и стъпалата
Болката в гърба не бива да се приема винаги като заболяване на самия гръб. Тя може да бъде признак на някаква друга болест, затова най-добре се консултирайте със специалист

СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ

СЪРЦЕТО ПРЕЗ ЛЯТОТО
През лятото човек е по-често обезводнен и затова обемът на кръвта в кръвоносните му съдове е по-малък.От топлото време кръвоносните съдове се разширяват и много често кръвното налягане е по-ниско от нормалното за човек.Ето защо по време на летните жеги хората се чувстват като смазани и с намален тонус, но на практика по-рядко ги боли сърцето.
ВЛИЯНИЕ НА ЖЕГАТА ВЪРХУ ХОРАТА СЪС СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
При хората с хипертония в определен смисъл се наблюдава известно облекчаване на симптоматиката поради споменатото вече разширяване на кръвоносните съдове.Тези пациенти обаче трябва да продължат да вземат предназначените им лекарства за понижаване на кръвното налягане, но е добре да се консултират с лекуващия си лекар за евентуално коригиране на предписаните им дози.Особено внимание трябва да се обърне на лекарствата за обезводняване на  организма.През лятото лесно и бързо може да се достигне до обезводняване, особено в случаите на прием на подобни препарати, каквото е характерно за хипертониците.Снижените нива на калий в кръвта в следствие обезводняване на организма от своя страна стават причина за прескачане на сърцето.Ето защо във всички случаи, дори и хората без сериозни сърдечни нарушения, трябва да приемат достатъчно количество вода и да консумират голямо количество плодове, в които се съдържа калий.
Пациентите, страдащи от хипотония, са склонни към задълбочаване на симптоматиката.При тях  е наложителен строг режим на редовно и пълноценно хранене, прием на течности и плодове.По отношение на приема на готварска сол не бива да се предприемат ограничения.
При хора, страдащи от исхемична болест на сърцето, се наблюдава ограничаване на оплакванията през летните месеци.Но като цяло те трябва да бъдат изключително внимателни, защото патологичната им предразположеност, съчетана с високите температури, силно увеличава риска от сърдечно-съдови инциденти.За тях е важно да ограничат излагането на пряка слънчева светлина за продължително време и да избягват физическите натоварвания.
ТОПЛИНЕН И СЛЪНЧЕВ УДАР
Разликата между двете състояния е , че първият може да бъде резултат не само от слънчево прегряване, а примерно от топъл въздух или вода.При топлинен удар са налице гадене, повръщане, главоболие, повишаване на телесната температура, остро обезводняване на организма, понижаване на кръвното налягане, отпадналост.В някои случаи състоянието е съпроводено със замаяност, обърканост и загуба на съзнание.Потоотделяне не се наблюдава поради острото обезводняване на организма.Наложително е незабавно извеждане от топлата среда и охлаждане на тялото.Пациентът трябва да приеме големи количества охладени и посладени течности.
При слънчевият удар симптомите са подобни като тези на топлинния с тази разлика, че няма нарушение на потоотделянето.Спешните мерки също са аналогични.
Двете състояния са критични и изискват консултация със специалист.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ
На първо място трябва да контролираме нивото на холестерола в кръвта.То се определя от нивото на приеманите животински мазнини.През летните месеци хората със сърдечно-съдови заболявания трябва да избягват мазни храни и да консумират плодове и зеленчуци.
Механичното предпазване от жегата, включващо избягване на продължително слънцеизлагане, носене на леки памучни дрехи, шапки и слънчеви очила, също е добра превантивна мярка.
Употребата на алкохол и особено препиването през лятото е недопустимо.Алкохолът разширява кръвоносните съдове и подобно на топлината намалява кръвното налягане.Наслагването на двата фактора крие опасност за здравословното състояние дори при хора, които нямат проявени сърдечно-съдови смущения.
Не бива да забравяме, че състоянието на кръвното налягане независимо от сезона и времето се влияе и от начина на живот.Важно е да си осигурим подходящ режим на труд, почивка и редовно спортуване.

ТАЙНИТЕ НА СЪНЯ
Какво е сънят?
   Един здрав човек на средна възраст спи около 8 часа на ден, или 56 часа в седмицата, или това са цели 122 дни в годината – грубо пресметнато, приблизително една трета от живота! Протичането на деня ни се определя от нощния сън – недоспиването нарушава вниманието, възможността за реагиране, мотивацията и концентрацията, способността да се изразяваме точно и логично. Но какво изобщо е сънят? Най-баналният отговор гласи:състоянието, в което човек не е буден. Дълго време това беше и единствения отговор, който науката можеше да даде, тъй като на съня се гледаше като на лишена от събития необходимост. Пробивът на модерното изследване на съня стана възможен едва когато започнаха да се записват излъчваните от човешкия мозък електрически вълни. Всяка нервна клетка в мозъка изпраща електрически сигнали, когато е активна. Тези сигнали се представят нагледно във вид на електроенцефалограма (ЕЕГ). Бързо се разпозна , че сънят не е дълготрайно безсъзнание, а структуриран активен неврологичен процес. Докато човек спи, мозъчните трептения образуват типична вълнообразна крива, от която ЕЕГ ясно могат да се видят фазите на съня. Тези фази се повтарят в 90 минутен цикъл през цялата нощ. Всъщност през нощта ние се отправяме към едно „нежно пътешествие“, през което непрекъснато се потапяме и изплуваме от дълбокия сън.
Фази на съня
   Първата фаза на съня се обозначава като фаза на заспиване. Това е първичт лек сън, от който бързо можем да бъдем събудени, поради което тази фаза се нарича още полусън или преходен сън. Бета – вълните – електрически вълни, излъчвани от мозъка в будно състояние, се превръщат в по-бавни и по-регулярни алфа-вълни. Едновременно с това отслабват възприятията и умствената дейност. Честотата на сърцебиенето и дишането стават равномерни, а мускулите се отпускат.
Следващата фаза, наречена първи стадий, трае само няколко минути. Тя е част от процеса на заспиване и едновременно с това е първи стадий на фазата НОН-РЕМ. С отпускането на мускулите във фазата на заспиване започват мускулни спазми. В тази част на съня, човек често има чувството , че пропада.
Във втория стадий сънят се задълбочава. Мускулите практически са напълно отпуснати. Понякога още в тази фаза може да се засънува и тогава сънищата са свързани с реалността. Психически конфликти от всекидневието се връщат сега като сънища. В най-лошия случай чрез това отклоняване на мозъка не става възможно да се достигне дълбок стадий на сън.
Третият стадий е своеобразен преход към дълбокия сън (четвърти стадий). Дълбокият сън, както показва и името му, е и най-дълбоката фаза на съня. Ако човек бъде събуден в тази фаза, му трябват няколко секунди, за да се ориентира в пространството и времето. Тялото се намира в състояние на пълна отпуснатост и максимална почивка. За имунната система тази фаза на съня е особено важна. Първата дълбока фаза на съня през нощта трае приблизително от 90 до 120 минути.
В крайния РЕМ сън (фаза, при която очите се движат изключително бързо) се намират и повечето сънища. Затова и тази фаза се нарича още фаза на сънуване. Ако човек бъде събуден в тази фаза, обикновено си спомня много ясно съня си. Може да се наблюдава как очите бързо се движат под спуснатите клепачи, въпреки че сънят е почти толкова дълбок, колкото и при дълбоката фаза на сън. Пулсът и честотата на дишане отново се ускоряват и стават нерегулярни. Електрическата активност на мозъка е по-висока отколкото в будно състояние. Фазата на сън става все по-дълга с всеки следващ цикъл, наближаващ утрото.
 Хигиена на съня
   Съвети за пространството, в което спим
   * Спете на сигурно, удобно и спокойно място! Изолирайте се колкото е възможно по-добре от звук и светлина!
* Поддържайте мястото, където спите чисто и подберете умерено обзавеждане и цветово оформление!
* Внимавайте електрическите уреди в близост до леглото да са изключени , докато спите.
* Поставете леглото си така, че да виждате вратата и прозорците, когато лежите на него!
* Поставете часовниците така, че да не може да виждате стрелките и циферблата! Знанието, че ви остава още определено време за сън, е особено затормозяващо.
* Проветрявайте спалното помещение през деня!
* Спете в прохладно помещение с подходяща влажност на въздуха! Идеални са температурите между 16 и 18 градуса и влажност на въздуха 60-70%.
 Съвети за вашето легло
   * Особено важно е правилното положение на тялото при сън. При избора на легло внимавайте за това, да спите с изправен гръбначен стълб.
* Важен е изборът на възглавница, за да осигурите линейно положение на гръбначния стълб до вратните прешлени.
* Ако сте склонни към потене, носете спално облекло от памук!
* Конструкцията на леглото ви трябва да осигурява достатъчна циркулация на въздуха под него!
* Проветрявайте спалното си белъо всекидневно и го сменяйте един път седмично!
* Вземете под внимание факта, че през нощта губите средно по един литър течности. Матракът ви трябва да поема около 200 литра влажност годишно. В стар матрак много често живеят над един милион акари. Затова е препоръчително да се почиства един път годишно, а през 4 години да се подновява. Матракът не трябва да бъде на повече от 10 години!
Съвети за сутринта
* Излагайте се редовно на дневна светлина, за да сверявате по този начин биологичния си часовник!
* Не ставайте рязко! Дайте си време, за да се върнете обратно в реалността.
* Протегнете се бавно, за да отпуснете мускулите и да се раздвижете.
* Вземете освежителен душ! Използвайте душгел или шампоан, които имат свежи миризми – на портокал, лимон, мента или розмарин.
* Направете си умерене и хранителна закуска. Тя трябва да осигури 25 % от нужните за деня калории. Слагайте сутрин преди всичко на масата храни, богати на белтъчини и въглехидрати, като мюсли, кисело мляко, пресно плодове или пълнозърнест хляб.
Съвети за през деня
* Движете се често! По възможност пътувайте с велосипед до работното място!
* Излизайте всеки ден най-малко за половин час на въздух, за да се заредите със светлина! Доказано е , че липсата на светлина може да доведе до проблеми със съня.
* Внимавяайте за страничните действия на лекарствата, които взимате! Обърнете се към личния си лекар или аптекар,в случай на необходимост!
* Ако имате проблеми със съня, в следобедните часове избягвайте стимулиращи напитки като кафе, кола или черен чай!
* Ако спите следобяд, внимавайте да не е повече от половин час! Идеални за следобеден сън са часовете между 13 и 15 ч.
* Ако вечер не можете да заспивате, трябва да се откажете от следобедния сън.
* Ако имате проблеми със съня, опитайте се да определите в кои ситуации сте изложени на стрес. Научете се да се справяте с тези ситуации!
* Избягвайте да работите, храните, или гледате телевизия в леглото, за да може мислено да асоциирате леглото с приятно чувство на отмора преди сън.
Съвети за вечерта
   * Дейности, които водят до умора, са карането на велосипед или вечерната разходка. Избягвайте тежки физически натоварвания преди сън. Късното хранене и трудносмилаемата храна не се препоръчват, когато имате проблеми със съня.
* Не пийте много алкохол преди лягане. Алкохолът стимулира заспиването, но влошава качеството на сън.
* Ако имате проблеми със заспиването, съзнателно редуцирайте времето за спане.
* Опитайте се да създадете режим на заспиване и събуждане. Биологичният ви часовник ще ви помогне да намерите правилния ритъм.
* Изградете си ритул на заспиване, като да слушате музика или да четете книга.
* Ако не можете да заспите поради множество грижи, записвайте си мислите , преди лягане.
* Ако вечер дълго време стоите будни в леглото, станете и се захванете с нещо приятно – вземете вана, изпийте един чай или изпийте чаша горещо мляко с мед.
* Стресът, страхът и нервите често предизвикват проблеми със съня. Техники за отпускане биха могли да ви помогнат.
* Внимавайте краката ви да са винаги топли. Обуйте си чорапи, ако краката ви преди лягане са все още студени.

    Цветовете също могат да лекуват

    Светлината и цветовете са неразривно свързвани с човешкото съществуване. Още от времето на палеолита древният човек е използвал цветовете във всекидневието си. В това далечно минало той е живял в директен контакт с природата и нищо не е убягвало от неговите изострени сетива. Стремял се е към съзвучие със заобикалящия го свят, защото това съзвучие е означавало оцеляване, но и хармония, която носи удоволствие. На всяко нещо от заобикалящата го действителност той предавал някакъв енергитичен код, който както показват скалните рисунки от този период , е бил преведен „в определен цвят“. Така например топлото било обозначавано с червено, могъщото – с жълто, загадъчното – с зелено, мъртвото и страшното – с черно, студеното – със синъо. Но с течение на времето тази енергетична символика се е загубила и днес много малко хора се замислят за езика на цветовете. Така цветът е присъствал във всекидневието ни, но без да е бил главен герой – от времето на палеолита до днешните модерни времена. Цветът притежава и „говори“ на един език, който на пръв поглед изглежда непонятен, но ако се анализира внимателно, се вижда , че този език е прозрачен и истинен. Цветът е и движение, а липсата на цвят е застой. Да харесваш един цвят означава да харесваш едно движение. Отхвърлянето на даден цвят отрича и движението, с което е бил енергитично свързан. Ние живеем във и чрез цвета. Оказва се , че в това което вярваме и твърдим, че е „наш особен вкус“, е плод на проекция – отхвърляне или приемане на един енергитичен символизъм.

    В началото на 70 – те години на века група изследователи под ръководството проф. Бернаскони започва обширна изследователска работа върху цветовете и тяхното значение при живите организми. В основата на тази дейност е заложена единството на психика, тяло и цвят.Многобройните експерименти с растения и животни показали еднозначни резултати:

     * топлите цветове стимулират растежа, движението към света, предизвикват в организма състояние на възбуда

     * студените цветове забавят растежа, възпрепятстват движението към света и улесняват парасимпатиковото действие.

    Същият ефект се наблюдава и при човека, но за разлика от другите живи организми, при него цветът провокира определено преживяване. Изследователите се съсредоточават именно върху този факт и стигат до извода , че човек реагира по различен начин на цвета в зависимост от особеностите на своя характер. Определено светлинно лъчение предизвиква желания, физиологичен ефект, но от друга страна, ефектът е възпрепятстван от индивидуални отговор на това цветово лъчение.

    Така например индивиди с преобладаващи мазохистични черти в характера си несъзнателно сами възпрепятстват релаксирането, което студените лъчения предизвикват, сякаш тези индивиди се стархуват да се отпуснат. Следвайки рази насока изследователската група формулира следната хипотеза: всеки характер се храни със специфични енергии, които със своята особеност подсилват нервната защита на свръх Аз-а. Редица допълнителни изследвания потвърждават това предположение и дават основание да се направят следните изводи, относно връзката между характер и цвят:

    – шисоиден характер – черно

    – орален характер – синъо

    – садомазохистичен характер – червено

    – психопатен характер – жълто

    – ригиден характер – зелено

    Клиничното потвърждаване на тези изводи представлява значимо постижение в областта на психодиагностиката, а с формулировката на тази теория се слага началото на едно ново направление в психологията и психотерапията – неорайхианското. В резултат на хиляди клинични и лабораторни изследвания се оформят следните изводи:

    * Облъчените с топли цветове клетки или системи са бедни на вътрешна енергия. Тук биоенергията следва пътя център – периферия – външен свят, т.е. живото същество иска да се изяви, да се движи. Биоенергията хвърля контактната повърхност и се разпространява във външния свят.

     * Облъчените със студени цветове клетки и системи са пълни с енергия, наблюдава се един енергийно зареден център, който едва пропуска енергията да се оттича навън.

    Във връзка с тези изследвания могат да бъдат очертани и някои терапевтични стратегии – например състояния на еуфоричност и маниакалност могат да бъдат подтиснати с подходящо светлинно облъчване. Същото важи и за противоположните състояния – меланхолия, депресия. При един психосоматичен прочит на феномена психика – тяло може да се предположи, че лечението на всякакви смущения чрез цветовото лъчение (хромотерапията) не бива да бъде пренебрегвано от енергийната динамика на системата в терапията. Смущение, дължащо се на превъзбуда на системата или пък на енергийно пренатоварване, би било подходящо да се третира с топли цветове с цел енергията да се експортира към външния свят. Обратната процедура – третиране със студени цветове е подходяща при малфункциониране поради липса на енергия.

    Най – старото практическо приложение, а и най – популярната хромотерапевтична процедура е т.нар. цветна баня. При нея тялото на пациента се облъчва с определен цвят в зависимост от дисхармонията, която се разкрива. Светлинният източник се поставя, така че да облъчва изцяло епидермиса на пациента, като изискването е светлината да стига „студена“ до тялото му.

    В биологичната медицина болестта се смята не толкова за механична дисфункция на засегнатия орган, колкото за сигнал за тревога, който се проявява в една изключително деликатна зона на биоплазмата на живото същество. Ето защо при избора на светлина, кочто ще се използва в цветната бяна, терапевтът трябва да има предвид общата ситуация, в която се проявява дисхармонията – да установо дали смущението се заражда на топъл или студен терен:

    * топъл терен = възпаление, анаболизъм, инфекция и пр;

    * студен терен = катаболизъм, дегенерация, депресия и пр;

    Соред термичната консистенция на терена светлината се използва по следния начин:

    * топъл терен – виолетово и синъо лъчение

    * студен терен – жълто и червено лъчение

    * неутрален терен – зелено лъчение

    Ето няколко примера за хромотерапия чрез цветна баня:

    * при депресия – облъчване с червена светлина

    * при тревожност – облъчване със синя светлина

    * при висока температура – облъчване с виолетово и пр.

    Времетраенето и чистотата на приложенията се определят в зависимост от степента на тежест  на дисхармонията, като облъчването може да бъде повтаряно няколко пъти дневно  на цикли от по 30 – 40 минути.

    Друг способ в хромотерапията е т.нар. глобално затопляне. При него процедурата се състои в едновременното облъчване с различни цветове на различни зони на тялото. Този метод е за предпочитане при широкообхватните биопатии т.е. когато болестта се отразява на целия организъм с редуването на топли и студени участъци. При глобалното облъчване се работи с 6 светлинни източника, които могат да бъдат регулирани както по отношение на цвета, така и по отношение на чркостта на лъчението. Процедурите се планират в зависимост от „качеството на терена“ във всяка една от зоните на тялото на пациента.

    В т.нар. хромопунктура, създадена като „спешна“ хромотерапевтична техника, се работи с 5 светлинни източника ( виолетово, синъо, зелено, жълто, червено ), с които могат да бъдат третирани диференцирани отделни полета при едно оптимално използване на цвета. Времетраенето на облъчването варира от една до три минути в зависимост от интензивността на смущението и на характеристиките на основния терен. Полетата се облъчват от разстояние 4-6 сантиметра, така че излъчената от светлинния източник топлина да не достига до кожата на пациента. В основата на избора на полетата за въздействие са залегнали и познанията от акупунктура, шиацу, лазертерапията, рефлексологията и др.

    Както при всеки вид интервенция, така и при хромотерапевтичната намеса се изисква сериозен опит и една добра научна подготовка. Изборът на съответното облъчване трябва да бъде правен, като се отчитат свойствата на всеки вид лъчение и на „терена“, на който ще се осъществява интервенцията. Оптимален резултата може да се постигне, ако се интегрират различните хромотерапевтични методи, като не се забравя, че цветът е една жива и блестяща енергия, която винаги е в движение – всеки цвят предизвиква точно определено движение, но също така един определен цвят подтиква към една определена гама от мисли.

    ГИНКО БИЛОБА – древното дърво лечител

    Гинко билоба е един от най – старите живеещи днес дървесни видове – възрастта му се определя на над 200 млн.години. Това дърво е представител на цял клас растения, които са съществували още по времето на динозаврите. В началото то е широко разпространено, но с течение на времето популацията му рязко намалява и се запазва само в един малък район на Централен Китай.

    Гинко е листопадно дърво, което пораства до 35м.височина. Има екземпляри, чиято обиколка на ствола достига 9м., а възрастта им се определя на над 1000 години. Листата са ветриловидни, с размери 5 – 15см. Месестите му плодове имат формата на джанка с размер 2-3см. и съдържат маслена киселина, която издава неприятна миризма при разкъсване на обвивката им. Оттук произхожда и името на дървото, което в превод означава сребърна кайсия.

    Любопитен факт е, че няколко дървета гинко са сред единствените живи оцелели от атомната експлозия над Хирошима, като са се намирали на 1 – 2 км. от мястото на взрива. Може би заради тази издръжливост местните жители наричат гинкото каменно дърво.

    Пренесено е в Европа чак през седемнадесети век и днес е една от най-обстойно изследваните от медиците и фармацевтите билки в света. Сега гинко се отглежда в цял свят по паркове и градини, тъй като изключително добре понася токсичните градски условия.

    У НАС

    В България за гинко препаратите започва да се говори чак от средата на 90 – те години. Но и днес почти всички фитолекарства и хранителни добавки със съдържание на гинко билоба у нас са вносни. Затова те са относително скъпи, но пък са много добри по отношение на ефекта, понеже освен гинко в състава им са включени и други силни антиоксиданти – например синъозелени водорасли, алое и др. В България може да го видите в Ботаническата градина в Балчик, Борисовата градина в София и обществения парк в Сандански.

    МЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА

    Гинко билоба е една от най – употребяваните билки в света още от древността, но все пак славата й в Западния свят се носи сравнително от скоро – от няколко десетилетия. В китайската медицина с неговите вълшебни свойства са запознати много отдавна. Известно е неговото въздействие върху централната и вегетативната нервни системи. Ползва се за засилване на паметта. стимулира оросяването на долните крайници. Има антиоксидантни качества, увеличава кръвния поток, като подобрява циркулацията в капилярите, порадо което предпазва от образуване на тромби, и др. Днес екстрактът му е в основата на най – популярните билкови препарати в Америка и Европа. Произвеждат се разнообразни добавки към храната на база гинко билоба екстракти ( ползват се листата на растението) под формата на таблетки, капсули, настойки, чай като самостоятелно, така и в комбинация с други лечебни растения и с витамини. Доказани са благоприятните му за здравето на човека ефекти: подобрява макроциркулацията и снабдяването с кислород и хранителни вещества на активно работещите органи ( мозъчни тъкани, ретина и др.) , подобрява еластичността на кръвоносните съдове, укрепва клетъчните мембрани, намалява отока и възпалението и др. Продуктите , съдържащи гинко, все пак трябва да се употребяват при спазване на препоръчваните количества и начин на приемане. Урегулирането на кръвното налягане като здравен ефект е дало основание препарати с гинко да се препоръчват както при повишено, така и при понижено кръвно налягане, само че, преди да решите да ги приемате, трябва да посетите лекар специалист, който много точно да определи здравословното ви състояние. Дневният прием се разпределя така, че последният прием да е в ранният следобед, понеже тези препарати обикновено имат стимулиращо действие и могат да попречат на нормалния ви сън.

    В състава на листата от гинко билоба има две основни групи активни вещества – флавоноиди и терпен-лактони, сред които гинкоглиди А, B и C, билобалид, кверцетин и кемпферол. Гинко флавоноидите разширяват най – малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислород в мозъка и в останалите органи на тялото. Това повлиява положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване – отслабване на паметта, старческа деменция, алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения. Гинко билоба премахва умората, апатията, депресията като повишава синтеза на АТФ в организма, който осигурява енергията за мускулните съкращения. Гинкоглидите контролират алергични възпаления, астма и анафилактичен шок. Гинко билоба има силно антиоксидантно действие и допринася за запазване на очите, сърдечно – съдова и централна нервна система в добро състояние при хора в напреднала възраст. Смята се, е тази билка контролира превръщането на холестерола в плака, която доприняса за втвърдяването на артериите. Тя се използва и при третиране на други проблеми, свързани с нарушено кръвообръщение, като диабетична периферна съдова болест, синдром на Рейно, хемороиди и варикозни вени.

    Хора, претърпели инсулт или черепна травма, се повлияват добре при приемане на гинко. Клинични изследвания потвърждават, че древното дърво подобрява оросяването на ретината на окото и би могло да забави дегенерацията й. Също така е доказано, че старческата загуба на слуха се повлиява положително от него. Освен че подобрява кръвообръщението, гинко повишава ефикасността на метаболизма, регулира невропредавателите и осигурява по – добър приток на кислород в мозъка. Доброто оросяване на мозъка избистря ума, повишава концентрацията о повлиява положително върху краткосрочната и дългосрочната памет. Гинко често се употребява при лечение на страдащи от болестта на Алцхаймер и други симптоми на церебрална недостатъчност, като : разсеяност, объркване, трудна концентрация, липса на енергия, депресивни състояния, замаяност, главоболие и шум в ушите.

    Гинко билоба е и антиоксидант – препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове. Добре е да се знае, че съдоразширяващият ефект е на лице при всеки прием, а антиоксидантните му свойства обикновено се проявяват след продължителен прием ( до 6 седмици ).

    Лицето – издайник на болестта

    Макар че далече не е най-голямата част от тялото, лицето на човек ни прави най – сино впечатление на пръв поглед, независимо дали става дума за служебна или за лична среща. В зависимост от него ние можем да определим новия си познат като симпатичен, надменен, весел или унил, т.е. да познаем настроението и моментното му душевно състояние по излъчването и мимиката на лицето. То е и много важна част от невербалната комуникация между хората, наречено език на тялото. Малцина обаче от нас могат „да четат“ по своето или чуждото лице здравословното състояние на различните органи и системи в тялото и да преценят кога и от какъв лекарски преглед и лечение имат нужда. Всъщност лицето разказва на посветените много неща за своя притежател, без да скрива нито начина му на живот, нити болестите и лошите му навици.

    Всеки човек притежава лицето, което сам несъзнателно си е моделирал, въпреки че основните му черти са неследствено определени още при зачеването. Внимателно разгледайте чертите си в огледалото и може да откриете признаците, сигнализиращи за някои проблеми в организма ви.

    Уста – упорити ранички в ъгълчетата на устата свидетелстват за недостиг на витамин В2. Бръчиците около устата – противно на това, което ви казват в рекламите за всякакви кремове, не се появяват от това, че често се смеете, а от пушене. Затова пушачите изглеждат много по-възрастни от своите връстници. Ако така реагира кожата на лицето ви, помислете си какви пагубни процеси протичат в белите ви дробове, които не можете да видите в огледалото, но пък след време със сигурност ще ви доведат до болничното легло. Парещото мехурче на устните е причинено от вируса на херпес. ако често имате херпеси, трябва да се лекувате с противовирусни лекарства под лекарско наблюдение. Желателно е да се въздържате от орален секс, докато херпесът не завехне. Посинелите устни сигнализират за проблеми в кръвообръщението, а също и за вероятно заболяване на сърцето или белите дробове.

    Очи – зачервяването на очите, съпроводено с парене, е най-честият симптом на алергия или простуда. Може да е предизвикано и от неправилно използване на контактни лещи, а също от преумора, недоспиване или прекомерна употреба на алкохол. Изпъкнали блестящи очи в комбинация с рязко намаляване на телесното тегло, потене и сърцебиене са сигурен белег за повишена активност на щитовидната жлеза – налага се преглед при ендокринолог.

    Шия – увеличени лимфни възли се появяват при инфекция на гърлото, носа или при наличие на възпалителен процес на зъбите. Уголемена шия, която се движи при гълтане (да не се бърка с адамовата ябълка при мъжете), свидетелства за увеличена щитовидна жлеза.

    Клепачи. Издърпайте надолу долния клепач – вътрешността му трябва да е яркочервена. Ако е бледа, значи страдате от анемия. Преди обаче да започнете да вземате медикаменти с желязо, си направете изследвания на кръвта, за да изясните причината за анемията и нейния вид. Ако миглите ви сутрин са слепени от гной, налице е конюнктивит – обърнете се към офталмолог. Торбички под очите са признак за нарушена функция на бъбреците, а тъмните кръгове показват преумора или стрес.

    Нос. Почервеняването на носа най-често се причинява от спукани капиляри, разположени близо до повърхността на кожата. Те се разширяват при употреба на алкохол, на пикантни храни и горещи напитки. Внимавайте с храната и намалете алкохола.

    Уши. Дълбоката вертикална бръчка в средата на меката част на ухото говори за предразположеност към сърдечно-съдови заболявания. Появата на жълтеникави израстъци по кожата на ушите, клепачите и носа е признак за повишено количество холестерол в кръвта. След консултация с лекар трябва да коригирате начина си на хранене и да приемате лекарства.

    Кожа. Жълтеникавият оттенък на кожата ви е признак, че консумирате прекалено много моркови, портокали или тиква. Каротинът, който се съдържа в тях, придава това оцветяване. Ако освен него забележите пожълтяване на очите, значи имате проблем с черния дроб, най-вероятно хепатит. Идете на лекар веднага, защото болестта е тежка и заразна. Ако често се зачервявате – обърбете си сериозно внимание, защото най-вероятно имате високо кръвно налягане. Сивкавия тен и умножаващите се бръчки ви предупреждават да спрете цигарите. Ако имате бенка на лицето и сте мъж, бръснете се внимателно, за да не я раздразните. Ако тя се уголеми, измени цвета си или започне да кърви, веднага посетете специалист!

    Венци. Здравите венци са бледорозови и плътно прилепнали към основата на зъбите. Ако са възпалени и кървят, имате проблем, най-вероятно гингивит. Трябва да вземете мерки веднага, в противен случай в основата на зъбите ще се образуват гнойни торбички, водещи до сериозни проблеми с всички органи на тялото, които също страдат от възпалителните процеси в устата.

    Зъби. Ако емайлът в режещия край на зъбите ви се изтрива, значи сте много нервни и скърцате със зъби нощем. Консултирайте се с вашия стоматолог. Ако внезапно ви потъмнее някой зъб, това вероятно е свързано с травма в миналото, но ако е придруженос болки, зъбът трябва бързо да се спасява от опитен стоматолог.

    Коса. Ако сте с руса или рижа коса сте предразположени повече от други хора към алергии, особено към слънчевата. Сухата коса показва недостиг на витамин А. Преждевременното посивяване на гъстите коси може да е предизвикано от язва на дванадесетопръстника. Най-често оплешивяването в ранна възраст се дължи на намаляването на мъжките полови хормони или е обусловено генетично.

    СПОРТНИЯТ МАСАЖ

    Началото на спортния масаж датира от древността. В безсмъртните си произведения  „Илиада“ и „Одисея“ Омир дава сведения за прилагането на масажа. В древна Елада масажът е бил средство не само за лечение, но и за закаляване и повишаване боеспособността на воините. В суровия дневен режим на спартанските бойци масажът е бил задължително прилаган, като военачалниците са имали масажисти роби, а войниците са били обучавани и са го прилагали един на друг. Този масаж може да се приеме като началото на спортния масаж.

    Спортният масаж служи за подпомагане подготовката на спортиста, спомага за преодоляването на по-големи натоварвания, за постигането на по-големи състезателни успехи, както и за по-бързото възстановяване на организма след тренировка. Масажът е доказана необходимост при всички спортни дисциплини. Изработването на модерни рационални тренировъчни програми днес е немислимо без него. Спортният масаж включва различни начини, похвати и техники за постигане на по-добра тренираност у спортистите, за усъвършенстването й и  поддържането й за продължително време. Той има значение и за премахването на неблагоприятните предстартови  състояния и за по- доброто възстановяване на организма по време и след състезания.

    Физиологичното въздействие на спортния масаж върху човешкото тяло е много голямо. Чрез този масаж се предизвикват общи и локални промени в организма на спортиста. По механичен път се изцежда междутъканната течност към лимфните капиляри и те по рефлекторен и механичен път се разширяват над 3-4 пъти. Лимфообращението се ускорява и чрез масажа се предвижва от периферията към регионалните лимфни възли. Ускореният лимфен ток подобрява обменните процеси и храненето на самите клетки. Кръвоносната система реагира твърде отчетливо на механичното дразнене на масажа. Това води до преразпределянето на кръвта и ускоряване на венозния  кръвоток. Под влияние на масажа се отварят резервни капиляри ( отваря се луменът им до 3 пъти ) и се разкрива нова капилярна мрежа, което от своя страна води до преразпределение на кръвта, до подобряване на кръвооросяването на работещите мускули и оттам – до подобряване храненето и обмяната на веществата в мускулите, еластичността им и тяхната съкратимост. Чрез масажа се намалява умората в мускулите и те по-бързо се възстановяват. Подобрява се еластичността на ставновързочния апарат ( ставна капсула и лигаментите ), което има благоприятно отражение върху подвижността на ставите. Дишането се задълбочава. Ускорява се пулсовата честота и се регулира съгласуваността между дихателната и сърдечно-съдовата система. Усилва се проводимостта на нервите и подвижността на процесите в централната нервна система. Масажът е в състояние да регулира функциите на нервната система. Силният тонизиращ масаж води до увеличаване на възбудните процеси  и до активизиране функциите на мозъчната кора, както и на всички органи и системи. Целта на този масаж е поддържане и усъвършенстване на спортната форма на състезателите, подобряване на трофиката. Това става чрез избора на техника и метод на работа. След масажа в спортуващия се получава чувство на бодрост, лекота, добро самочувствие и настроение.

    Релаксиращият, успокояващ масаж има за цел да уравновеси коровите процеси, да регулира тъканното дишане, да намали напрежението, да премахне умората и задръжните процеси в кората на главния мозък у спортиста. приложението му води до успокояване и ободряване на спортиста, като въздейства благоприятно върху дишането. Масажът релаксира непрегнатите мускули и мускулни групи и подпомага възвръщането на нормалното състояние на организма. Спортният масаж в зависимост от етапа на тренировката и състоянието на спортиста може да бъде няколко вида: тренировъчен, предварителен и възстановителен масаж.

    Треноровъчният масаж може да бъде общ или специален ( частичен ). Предварителният масаж се разделя общ и предстартов, като последният се различава по масаж за предстартова треска, масаж при предстартова апатия, масаж при състояние на боева готовност и масаж при спортисти с хладна кожа. Възстановителният масаж може да бъде следсъзтезателен, междурундов и междуетапен.

    Методиката на спортния масаж и неговият избор зависят от вида  спорт, етапа и периода на тренировката или състезанието. времетраенето му е от 20 до 60 минути. Индивидуалните качества и способности на спортиста, неговата психика и емоционална издръжливост дават  показатели за избор на вида масаж, времетраенето, масажните техники, които трябва да се използват. Масажът може да се използва и за развитие на различни качества, като сила, издръжливост, бързина , ловкост, гъвкавост, координация на движенията и други необходими качества на спортиста. неговата задача е да доразвие тези качества ио оттам да подобри спортните постижения. В днешния век на високи спортни постижения масажът е включен в плана на целогодишната и многогодишната подготовка на спортистите. Целта е да помага за бързото и максимално мобилизиране и възстановяване на организма, да съдейства за влизането  в спортна форма и при нейното поддържане.

    Понякога спортният масаж може да замени тренировката, когато тя не може да се осъществи – при пътуване, климатични причини, травми и др.

    ЧАСТНИТЕ ПСИХОЛОГИЧНИ УСЛУГИ

    През последните десетилетия във връзка със сериозните икономически промени у нас, стана смяна на съотношението между държавния и частния сектор в полза на втория. Тази трансформация засегна всички сфери на живота, включително и интелектуалната, сферата на услугите  и различните видове помощ. Системата на образованието и здравеопазването, макар и по-бавно под влиянието на обществените нагласи, също претърпяват движение в посока приватизиране на дейности. Психологическите услуги стават все по-важна част от практиките, удовлетворяващи потребностите на обществото. Водещи учени дори смятат, че  „европейската психология” ще играе важна роля в реализиране целите на Европейския съюз. Психологическите знания и резултати от проучвания се използват все по-често за подобряване качеството на живот, предотвратяване появата на проблеми, реализиране на ценности, създаване на нагласи към постигане на общи цели в един глобализиращ се свят. Психологическата практика има принос към търсенето на пътища за разрешаване на общи за ЕС проблеми като качеството на живот на застаряващото население, адаптирането на хората на средна възраст към обществено-икономическите промени, справянето с трудностите при възпитаването на младото поколение, преодоляване на последиците от безработицата, осъществяване на превенция и оказване на подкрепа при СПИН, злоупотреба с алкохол и наркотици, при физически заболявания и психични разтройства.
Повечето европейски програми, целящи подобряване живота на определена група хора ( деца, изоставени, инвалиди), изискват включването на психолози в изработването на дизайн за изследване на проблема, в определяне то на начините за разрешаването му и реализирането на мерки за подобряване на състоянието ( въвеждане на нови форми за услуги).
От друга страна, създаването и разрастването на ЕС се отрази върху развитието на психологията в Европа, като обществена и хуманитарна наука. Промените засягат главно въвеждането на по-строги професионални стандарти, което за България означава предимно разработване  с цел синхронизиране на критериите и стандартите за обучение  и практикуване в различни области на психологията по посока приемане на изискванията на по-напреднали европейски страни с продължителна практика в областта. Целта е подобряване качеството на услугите и упражняване на контрол върху постигането на това качество.
Един от основните въпроси, свързани с предоставянето на психологични услуги е този на отговорността. Утвърдена практика е професионализма на практикуващ психолог да бъде гарантирана от организация, към която той принадлежи. В този аспект психологическите асоциации и дружества се насърчават да разработват и приемат стандарти за работа, синхронизирани в рамките на ЕС. Още през 1990 г. Европейската комисия предлага на Европейския парламент да се въведат общоприети мерки в случаите на доказана вина за причинена вреда на потребителя. Въпреки че това се отхвърля като крайна форма на контрол, ясно е, че европейското мислене е насочено към защита правата на ползвателите, което задължава предлагащите психологични услуги да осигурят тяхната адекватност и високо ниво на професионализъм. Тези изисквания се отнасят в голяма степен до нуждаещите се от здравна помощ. За да се постигне това, е необходимо подходящо образование, квалификация и придобиване на професионален опит от специалистите. Въвеждането на оптимални или поне минимални стандарти за обучение, квалификация и практикуване на психолозите, ще предпази едновременно и предлагащите услуги и потребителите от неуспехи.
Крачка напред в регулирането на психологичната практика на всяка страна е създаването на професионални организации. У нас вече функционират няколко такива – асоциация на клиничните психолози, на училищните, на практическите психолози, по спортна и военна психология. Предимство е обединяването им в обща организация ( каквото е дружеството на психолозите в Р България), което дава  възможност за създаване и поддържане на национален регистър с указания за професионалната компетентност и даване на гаранция за качеството на предлаганите услуги. Ролята на обединяващата организация е в изработването на стандарти за добри практики, валидни за психолозите от различни области. У нас е поставено началото на създаването на регистър на практикуващите психолози и са разработени стандарти за използване на методите за диагностика и стандарти за добра практика в областта на клиничната психология. Изработен е и Етичен кодекс, приет през 2005 г., на основата на препоръките на Етичния метакодекс на Европейската федерация на психологическите асоциации. Нашата страна се вписва в насоките на развитие на психологията в Европа – отчита се нарастване на професионалните организации, на международните професионални срещи, на броя на периодичните издания, интензифициране на международното сътрудничество в областта на научните изследвания, проекти, програми, обмяна на кадри. В ход е хармонизирането на образованието, квалификацията, професионалните стандарти. Осъзнава се значението на обединяването на усилията не само на европейското, но и на световно ниво. Тези процеси имат еднакво важен резултат и за доставчиците и за потребителите на психологични услуги.
Тези процеси са важно условие за пълноценното реализиране както на държавните, така и на частните психологични услуги в България.
Една от слабите страни, обаче, както и в други европейски страни, е изоставянето на правното регламентиране на тази дейност.
Особено важна е законодателната уредба на правомощията на работещите  националната система по здравеопазване и на оказващите помощ със същото съдържание извън нея, в частна форма. През октомври миналата година излезе Наредба на Министерството на здравеопазването за професионалната компетентност на лицата с висше образование по специалността „Психология”, която регламентира вида дейности и нивата на образование и квалификация, които се изискват за упражняването им. Въпреки че се подразбира, че те се отнасят и за частния сектор, не е упоменато изрично това условие. На практика у нас всеки психолог, дори с образователна степен „бакалавър”, може да регистрира кабинет за консултиране и дори лечение. Само указанията на Асоциацията на психотерапевтите, задължават практикуващите психотерапия да имат определени нива на квалификация. Засега се разчита на индивидуалната отговорност и съвест на психолозите по отношение на техните клиенти и пациенти. В най-добрия случай частните консултанти са работещи и в държавния сектор и са запознати с нормативната уредба, регламентираща както психологичната оценка на случаите, така и дейности като кризисни интервенции и психотерапия.
Потребителите на психологични услуги трябва да се информират за образователния ценз, нивото на квалификация и особено професионалния опит на психолога, когато търсят неговите услуги в частна практика. Наличието на образователно-квалификационна степен „магистър” и придобити дипломи от допълнително обучение са предимство. Включването на частната практика в случаите на регламентирани психологични услуги и предоставянето на възможност за сключване на договор с НЗОК за психологични дейности ще разшири и облекчи достъпа до тях и ще гарантира качеството им. От значение за подобряване на предлаганите услуги е фактът, че е поставено начало на синхронизиране на стандартите за обучение, квалификация и практикуване с критериите на страни с богат опит, включително и на частната практика в тази област.

Медикаментозно-токсични анемии

Медикаментозно-токсични анемии

Анемиите се характеризират със занижен хемоглобин и намален брои червени кръвни клетки в организма. Те се делят най-общо на четири основни групи:
– желязодефицитни анемии – те са единствените, които не могат да бъдат причинени от лекарства;
– анемии, причинени от липса на витамин В12 и фолиева киселина;
– Анемии, причинени от разрушаване на червени кръвни клетки – могат да бъдат наследствени или придобити;
– Апластични анемии – при тях се наблюдава намаляване на червените и белите кръвни клетки и на кръвните плочици. Те най-често се развиват вследствие на употребата на медикаменти.
С изключение на желязодефицитните, останалите видове анемии могат да бъдат провокирани от прием на медикаменти и в тези случаи говорим за наличие на т.нар. медикаментозно-токсични анемии.

Анемии, причинени от липса на витамин В12 и фолиева киселина

    Анемиите причинени от липса на витамин В12 и фолиева киселина могат да бъдат предизвикани от прием на някои видове цитостатици, които се предписват обикновено при наличие на тежки кожни болести, болести на кръвта, остри левкемии или онкозаболявания. Съставът на цитостатиците наподобява структурата на фолиевата киселина и при приемането им започват да изпълняват част от нейните функции в организма, но не напълно. Ето защо, непосредствено след терапия с цитостатик, особено на пациенти с остра форма на левкемия, на пациента задължително се прави лечение с активирана фолиева киселина, за да може да се възстанови нейното съдържание в организма. Този вид анемии могат да бъдат провокирани и от лекарството за СПИН „АЗТ”, както и при дълготрайна употреба на някои препарати за стомашни киселини ( т.нар. Н2 – блокери).

Анемии, причинени от разрушаване на червените кръвни клетки (еритроцити)

    Вродената форма на анемия, причинена от разрушаването на червените кръвни клетки в организма, е резултат от вродения дефицит на ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа. От този дефицит и съответно от този вид анемия страдат предимно децата от мъжки пол. Момичетата могат да бъдат засегнати и по майчина, и по бащина линия, има болни и от този вид анемия. При този вид анемия пациентите са напълно здрави, а заболяването може да се отключи само в много редки случаи – при прием на определени медикаменти или при консумация на растението бакла. При придобитите анемии от тази група, червените кръвни клетки започват да се разпадат. Това може да стане след прием на лекарства от широк кръг лекарствени групи – анелгетици, антибиотици, антидепресанти, успокоителни, нестероидни възпалителни средства, диуретици, някои таблетни форми на терапия на диабет, противогърчови препарати или при употреба на някои химикали, дезинфекционни средства или формалдехид.
При придобитите медикаментозно-токсични анемии се отключва следния механизъм, който води до унищожаването на еритроцитите: молекулите на лекарственото вещество се прикрепват върху мембраната на еритроцитите в кръвта, при което тялото изгражда антитела и приема собствените си кръвни клетки като чужди. По този начин при преминаването им през далака или черния дроб, червените кръвни клетки биват разпознати като чужди и биват унищожавани.

Апластични анемии

   Апластичните анемии се предизвикват най-вече от медикаменти, спадащи към групата на цитостатиците. Причиняват ги също и някои видове антибиотици, особено съдържащите хлорнитримоцин. Те са дозозависими анемии и в много случаи се отключват при прием на високи дози от даденото лекарство. Възможно е, обаче, да се провокират и при едно кратен прием на медикамента. Апластичните анемии могат да се развият при употреба на почти всички видове лекарства – капки за очи, противовъзпалителни медикаменти, фенотиазинови препарати, тиреостатици, златни соли ( за лечение на артрит), антималарични препарати, антиревматични и противоепилептични средства, лекарства за стомашни киселини. При тази група анемии се потиска и унищожава костния мозък в организма и могат да доведат дори до смърт.

Сиптоми

    Симптомите са общи за всички видове анемии и се изразяват най-често в побледняване, отпадналост, лесна уморяемост, сърцебиене, нервност, възбудимост на организма.

Лечение и профилактика

    За съжаление, няма начин да се предпазим от развитие на медикаментозно-токсична анемия, освен да избягваме приема на лекарства без нужда. Човешкият оргамизъм сам показва от какво се нуждае и какво не му се отразява добре. Но, ако вече ни е поставена диагноза „медикаментозно-токсична анемия” е необходимо да спрем приема на сътветното лекарство, при което заболяването отшумява само. В определени случаи може да се проведе определено консерватично лечение. Апластичните анемии са много тежки автоимунни заболявания, чието лечение е изключително трудно и много лесно могат да доведат до смърт.

Рискови групи хора

    Не съществуват рискови групи хора, за които да се твърди, че са предразположени към развитие на медикаментозно-токсични анемии. Страданието не е и възрастово обусловено, но като цяло от медикаментозно-токсични анемии страдат хората с хронични заболявания, които обикновено са принудени да приемат редовно различни и в големи количества медикаменти.

Вирусни менингити

Голяма част от инфекциозните заболявания имат сезонно разпространение или свой пик в определен период на годината. Зимата е „любимо” време на грипа и различните респираторни вируси , увреждащи дихателната система. Сравнително рядко, но тежко усложнение при тези инфекции е засягането на нервната система и в частност на мозъчните обвивки на главния и гръбначен мозък и развитието на менингит. Много други виуси директно или в хода на общо заболяване, могат да предизвикат увреда на централната нервна система. Мозъчните обвивки се увреждат често по време на боледуване от епидемичен паротит (заушка) – едно заболяване, което се разпространява по въздушно-капков път и от което в момента боледуват много млади хора между 20 и 30 години, които по различни причини не са имунизирани или реимунизирани в съответната възраст.

Механизъм на заразяване

Основният механизъм на предаване на заразата на менингит е фекално – орален. Вирусите се излъчват в околната среда чрез изпражненията на заразения човек и попадат в устната кухина на други хора, посредством замърсени храна, вода и предмети на бита. Възможен е и въздушно-капков механизъм на предаване. Други вируси, които причиняват разнообразни клинични прояви, включително и менингит, са аденовирусите. Топлото време извежда навън, включително и в големите градове, мишки и плъхове, които са преносители на вируси, които най-често водят до развитие на лимфоцитарен хориоменингит.

Симптоми и диагностициране

Независимо от причинителя на заболяването, болнито от менингит имат сходни оплаквания, които са резултат от развилия се възпалителен процес на мозъчните обвивки и дразненето на нервните коренчета. Тъй като става въпрос за инфекции, един задължителен и постоянен симптом е повишената температура. Още в началото на заболяването, успоредно с нея или няколко дни по-късно, се появява и силно главоболие – в челната област или обхващащо цялата глава. Често заболелите определят главоболието си като „най-силното, което съм имал през живота си”. Част от болните усещат неприятно дразнене в очните ябълки, като не могат да понасят силна светлина (фотофобия). Често имат гадене и повръщане. Повръщането не се влияе от приема на храна и не облекчава главоболието. Кожата на тялото става чувствителна и възприема външните дразнения като неприятни усещания. Кърмачетата плачат при събличане и къпане. В случаите, когато менингитът е причинен от ентеровируси, заболелите могат да имат диария или обриви по тялото. Появяват се силни болки в мускулите на гърба и врата, по хода на гръбначния стълб. Движението на главата напред и встрани е затруднено и болезнено. При преглед се установява, че в легнало положение болният не може да допре брадичката си до гръдната кост или това е свързано със силна болка във вратната мускулатура. Децата не могат да се изправят от седнало положение без допълнителна опора на ръцете. При опит да се наведе главата на едно дете към коленете му, то изпитва силна болка в гърба и плаче. Описаните прояви са външен израз на синдрома на менинго-радикулерно дразнене, който е следствие от развилият се възпалителен процес на мозъчните обвивки. Възпалението от своя страна води до свръхпродукция на ликвор ( гръбначно-мозъчна течност), повишено вътречерепно налягане и развитие на мозъчен оток.
При тежко протичане на заболяването или при ненарвеменно лечение могат да настъпят промени в съзнанието на болните – стават сънливи или възбудени, объркани и неконтактни. Могат да се появят гърчове, а при задълбочаване на болестния процес – да настъпят промени в ритъма на дишането и последващо спиране, което да бъде причина за смъртен изход от заболяване. Винаги, когато при преглед на болен се установи менингит, трябва да бъде извършена лумбална пункция. При тази манипулация се взима ликвор, който подлежи на съответни изследвания. В зависимост от измененията в ликвора може да се прецени дали става въпрос за вирусен или бактериален менингит, което е много съществено за определяне на съответното лечение. Извършената в болнична обстановка и при спазване на съответните правила лумбална пункция не крие рискове за пациента. Напротив, пункцията има и лечебно действие – намалява главоболието и подобрява общото състояние.

СМЕХЪТ Е ЗДРАВЕ

Науката гелотология изучава влиянието на смеха върху здравето на човека. Оказва се, че смехът е в състояние да нормализира кръвоснабдяването на сърцето, процесите в ендокринната система и може да подобри състоянието на кръвта.
За основател на „веселата наука”, която солидно наричат гелотология ( от гръцката дума „гелос” – смях), се смята Норман Канзис, американски журналист и психолог с нелека съдба. През 1964 г. му поставили жестока диагноза и признали заболяването на костите му за нелечимо. Това Казинс разбрал, че може да си помогне единствено сам, убеждавайки непокорния организъм, че си струва да живее. Преместил се като инвалид от болницата в хотел и решил да посвети „остатъка от дните си” на внимателно гледане на комедиите на братя Маркс и шоуто „Скрита камера”. Неговото здравословно състояние непрекъснато се подобрявало и постепенно той напълно оздравял. През 1976 г. издал книгата „Анатомия на болестта” (о гледна точка на пациента). Така Казинс влязъл в историята на медицината като „човекът разсмял смъртта”. Избавяйки се по този начин  от тежката болест, Казинс организирал към университета в Лос Анджелис катедра за изучаване на лечението на пациентите със смях.
За да останем колкото се може по-дълго млади, е необходимо много да се смеем и да обичаме живота във всичките му прояви. Специалистите са установили, че усмихващото се женско лице обикновено се харесва на мъжете повече от сериозното и загриженото. Съвременната медицина се придържа към мнението, че смехът е полезен преди всичко, защото снема нервното напрежение. Именно по тази  причина в редица американски клиники вече отдавна и успешно практикуват „смехотерапия”. Американските медици съветват да общуваме с жизнерадостни хора, да се опитваме да откриваме смешното в живота и да не губим чувство за хумор, даже в критични ситуации.
„Смехът увеличава продължителността на живота”- до такъв извод стигнали лекарите от шведския град Мутала. Според доктор Ларс Люнгдал, смехът и шегите особено положително влияят на хора, страдащи от заболявания, свързани с постоянно усещане на болка. Смехът при тях подобрява общото състояние на организма и облекчава лечението. Учените са доказали, че положителните емоции повишават съпротивителните сили на организма.
Разбирането за смеха като своеобразно упражнение стои в основата на смехотерапията. Участниците в груповите занятия отначало разучават „дишането с корема”, за да активизират диафрагмата – главният мускул, участващ в дишането. След това пристъпват към усвояването на т.нар.рефлекторен смях – дълбоко, интензивно вдишване и кратко, на един тласък издишване. Всяко занятие продължава 30 минути, а ефектът е твърде впечатляващ – след упражненията пациентите не само се чувстват по-добре физически, но и усещат душевен подем.
Работата е там, че смехът  предизвиква в организма комплексен биохимичен процес. Отчасти снижава изхвърлянето на „стресови хормони”, а стимулира отделянето на ендорфини, които притъпяват усещането за физическа и душевна болка и предизвикват чувство на удовлетвореност. Смехът променя ритъма на сърцебиенето, който отначало се учестява, а после стихва. След продължителен смях се снижава и кръвното налягане. Мускулите също се отпускат.
По този начин смехът влияе на организма в някои отношения и като двигателно упражнение. Д-р Уилям Фрай твърди, че смях в продължителност 27 секунди по своето въздействие върху сърдечно-съдовата система се равнява на триминутно гребане. Това, разбира се, не означава, че смехът можеда замени двигателните тренировки, с които развиваме силата и издръжливостта си.
Някои учени сравняват смеха с  различни техники за отпускане (вкл.медитация). Още нещо – мускулите на лицето, в сравнение с други мускулни групи, се използват твърде рядко. Особено при възрастните. Ако при децата изражението на лицето се променя най-малко двадесет пъти на ден, то при хората над тридесет години – само три пъти. Има унили, страдащи от депресия хора, на които лицето остава почти неподвижно.А, както са установили американски учени, съществува взаимовръзка между активността на лицевите мускули и кръвоснабдяването на главния мозък. Когато човек се смее или поне се усмихва, потокът от кръв към мозъка се усилва, той получава повече кислород, което се отразява положително на емоционалното състояние.
Именно затова смехотерапията получава все по-голямо разпространение. В някои американски клиники са оборудвани специални стаи за смях. В Германия е създадено обединение на клоуните-лечители. Те посещават болни от рак деца. Смехът укрепва имунната система и мобилизира организма за борба със страшната болест. Но смехът е нужен и на здравите хора – като профилактично и укрепващо средство.

Здрав смях против инфаркт
Както съобщава медицинското списание „Ланцет”, ученият от Меролендският университет (САЩ) Майкъл Милър провел интересно изследване. Той анкетирал 150 души на различна възраст, прекарали инфаркт и 150 здрави хора. Задавали им много прости въпроси: „Какво ще направите, ако келнерът ви залее с кафе?, А, ако ви настъпят в трамвая?, Ако се скъса любимото ви сако?…” Повечето от сърдечно болните реагирали унило или враждебно, а здравите – преди всичко с хумор. Доктор Милър направил извод, че злобата и стресът предизвикват нарушения на защитната обвивка на кръвоносните съдове. Това води до натрупване на холестерин върху стените на коронарните артерии и в крайна сметка – до инфаркт и исхемия.

Смешка вместо аналгин
Обезболяващото действие на смеха е потвърдено от много изследвания. Това се отнася най-вече до хроничната болка при артрит, увреждания на гръбначният стълб, неврологични заболявания.

Отървете се от вирусите
Реакцията на имунната система при смях е противоположна на реакцията при стрес. Любителите на смеха действително по-рядко боледуват. Едно изследване показва, че бебетата на майки, които се смеят, по-рядко боледуват от остри вирусни инфекции.

От усмивката намалява даже захарта в кръвта
Освен като средство за преодоляване на стреса, смехът, според изследване на японски учени, непосредствено влияе и на равнището на кръвната захар.

Смехотерапията в борбата с всекидневните натоварвания
Хормони: Смехът снижава нивото на стрес-хормоните (кортизол, адреналин, допамин и хормона на ръста). Освен това, смехът увеличава съдържанието в кръвта на хормоните, подобряващи жизнеспособността (ендорфини) и количеството на клетките, произвеждащи антитела. Той подобрява и ефективността на Т-лимфоцитите. Всичко това води до укрепване на имунитета и намалява ефекта от всекидневното пренатоварване.
Физическо отпускане: Ако някога сте се смели до сълзи, тогава ви е познато чувството на облекчение след добрия смях. Благодарение на него ние получаваме емоционално и физическо отпускане.
Гимнастика за мускулите: По време на смях се съкращават редица мускули. Той е отлична гимнастика и за сърцето.
Превключване на вниманието: Благодарение на това, че се смеем, ние се отвличаме от чувството за вина, от раздразнението, стреса и негативните емоции.
Перспективи за бъдещето: Изследванията показват, че нашият отговор  на стресовата ситуация е в зависимост от това, как възприемаме стреса – като опасност или като призив. Благодарение на хумора, ние гледаме бъдещето в перспектива, по-спокойно се отнасяме към възникналите сложни ситуации и по-позитивно се настройваме да ги решаваме.
Социални аспекти: Смехът ни обединява! Освен това, той е заразителен. Внасяйки в живота повече усмивки, вие не само подобрявате своето самочувствие, но и помагате на хората да си подобрят настроението и намалят равнището на стреса.

Как да използваме смеха?
Неотдавнашни изследвания показали, че децата в предучилищната възраст се смеят, усмихват и веселят до 400 пъти на ден. Щом станем възрастни, ние се усмихваме не повече от 17 пъти на ден. Нека се усмихваме тогава! Гледането на телевизионни програми, филми, театрални комедии е лесен способ да внесем повече смях в живота си. Посмейте се заедно с приятели. Устройте забава, идете заедно в клуб, на танци и т.н. Заразителният ефект на смеха ще направи така, че в компанията вие ще се смеете повече, отколкото ако сте сами.
Опитайте се да анализирате хумора във вашия живот. Вместо да се оплаквате от житейските неприятности, посмейте се над тях. Ако се случи нещо силно разочароващо, дори и над него се посмейте. Помислете за това, как ще разкажете тази история на приятелите си и се усмихнете. Отнасяйте се към света шеговито и ще забележите, че и той ще стане много по-приветлив.
Изследванията доказват, че естественият смях помага да се борим с всекидневните претоварвания. Точно такива положителни ефекти възникват и тогава, когато се усмихвате на пръв поглед без причина. Усмихвайте се просто така и по-често и ще ви стане много добре.
Въобще, смехът може да бъде радостен и тъжен, добронамерен и злостен, умен и глупав, горд и задушевен, снизходителен, презрителен и изплашен, нагъл и угодлив, ироничен и простосърдечен, многозначителен и безпричинен, безсрамен и смутен. Експертите са изброили 400 вида смях. Има една крилата фраза, която гласи: „ Всички глупости на света се вършат със сериозно изражение на лицето”. А изследователи твърдят, че човек, който се смее, лесно решава проблемните си и се отличава с щедрост, готовност да помогне, както и с рядкото качество да обича.
Хората, които не приемат твърде навътре дребните житейски неприятности, живеят по-дълго от онези, които рядко се усмихват или смеят. Затова – смейте се!
Смейте се много и нека прогоним болестта със смях!
Науката гелотология изучава влиянието на смеха върху здравето на човека. Оказва се, че смехът е в състояние да нормализира кръвоснабдяването на сърцето, процесите в ендокринната система и може да подобри състоянието на кръвта.
За основател на „веселата наука”, която солидно наричат гелотология ( от гръцката дума „гелос” – смях), се смята Норман Канзис, американски журналист и психолог с нелека съдба. През 1964 г. му поставили жестока диагноза и признали заболяването на костите му за нелечимо. Това Казинс разбрал, че може да си помогне единствено сам, убеждавайки непокорния организъм, че си струва да живее. Преместил се като инвалид от болницата в хотел и решил да посвети „остатъка от дните си” на внимателно гледане на комедиите на братя Маркс и шоуто „Скрита камера”. Неговото здравословно състояние непрекъснато се подобрявало и постепенно той напълно оздравял. През 1976 г. издал книгата „Анатомия на болестта” (о гледна точка на пациента). Така Казинс влязъл в историята на медицината като „човекът разсмял смъртта”. Избавяйки се по този начин  от тежката болест, Казинс организирал към университета в Лос Анджелис катедра за изучаване на лечението на пациентите със смях.
За да останем колкото се може по-дълго млади, е необходимо много да се смеем и да обичаме живота във всичките му прояви. Специалистите са установили, че усмихващото се женско лице обикновено се харесва на мъжете повече от сериозното и загриженото. Съвременната медицина се придържа към мнението, че смехът е полезен преди всичко, защото снема нервното напрежение. Именно по тази  причина в редица американски клиники вече отдавна и успешно практикуват „смехотерапия”. Американските медици съветват да общуваме с жизнерадостни хора, да се опитваме да откриваме смешното в живота и да не губим чувство за хумор, даже в критични ситуации.
„Смехът увеличава продължителността на живота”- до такъв извод стигнали лекарите от шведския град Мутала. Според доктор Ларс Люнгдал, смехът и шегите особено положително влияят на хора, страдащи от заболявания, свързани с постоянно усещане на болка. Смехът при тях подобрява общото състояние на организма и облекчава лечението. Учените са доказали, че положителните емоции повишават съпротивителните сили на организма.
Разбирането за смеха като своеобразно упражнение стои в основата на смехотерапията. Участниците в груповите занятия отначало разучават „дишането с корема”, за да активизират диафрагмата – главният мускул, участващ в дишането. След това пристъпват към усвояването на т.нар.рефлекторен смях – дълбоко, интензивно вдишване и кратко, на един тласък издишване. Всяко занятие продължава 30 минути, а ефектът е твърде впечатляващ – след упражненията пациентите не само се чувстват по-добре физически, но и усещат душевен подем.
Работата е там, че смехът  предизвиква в организма комплексен биохимичен процес. Отчасти снижава изхвърлянето на „стресови хормони”, а стимулира отделянето на ендорфини, които притъпяват усещането за физическа и душевна болка и предизвикват чувство на удовлетвореност. Смехът променя ритъма на сърцебиенето, който отначало се учестява, а после стихва. След продължителен смях се снижава и кръвното налягане. Мускулите също се отпускат.
По този начин смехът влияе на организма в някои отношения и като двигателно упражнение. Д-р Уилям Фрай твърди, че смях в продължителност 27 секунди по своето въздействие върху сърдечно-съдовата система се равнява на триминутно гребане. Това, разбира се, не означава, че смехът можеда замени двигателните тренировки, с които развиваме силата и издръжливостта си.
Някои учени сравняват смеха с  различни техники за отпускане (вкл.медитация). Още нещо – мускулите на лицето, в сравнение с други мускулни групи, се използват твърде рядко. Особено при възрастните. Ако при децата изражението на лицето се променя най-малко двадесет пъти на ден, то при хората над тридесет години – само три пъти. Има унили, страдащи от депресия хора, на които лицето остава почти неподвижно.А, както са установили американски учени, съществува взаимовръзка между активността на лицевите мускули и кръвоснабдяването на главния мозък. Когато човек се смее или поне се усмихва, потокът от кръв към мозъка се усилва, той получава повече кислород, което се отразява положително на емоционалното състояние.
Именно затова смехотерапията получава все по-голямо разпространение. В някои американски клиники са оборудвани специални стаи за смях. В Германия е създадено обединение на клоуните-лечители. Те посещават болни от рак деца. Смехът укрепва имунната система и мобилизира организма за борба със страшната болест. Но смехът е нужен и на здравите хора – като профилактично и укрепващо средство.

Здрав смях против инфаркт
Както съобщава медицинското списание „Ланцет”, ученият от Меролендският университет (САЩ) Майкъл Милър провел интересно изследване. Той анкетирал 150 души на различна възраст, прекарали инфаркт и 150 здрави хора. Задавали им много прости въпроси: „Какво ще направите, ако келнерът ви залее с кафе?, А, ако ви настъпят в трамвая?, Ако се скъса любимото ви сако?…” Повечето от сърдечно болните реагирали унило или враждебно, а здравите – преди всичко с хумор. Доктор Милър направил извод, че злобата и стресът предизвикват нарушения на защитната обвивка на кръвоносните съдове. Това води до натрупване на холестерин върху стените на коронарните артерии и в крайна сметка – до инфаркт и исхемия.

Смешка вместо аналгин
Обезболяващото действие на смеха е потвърдено от много изследвания. Това се отнася най-вече до хроничната болка при артрит, увреждания на гръбначният стълб, неврологични заболявания.

Отървете се от вирусите
Реакцията на имунната система при смях е противоположна на реакцията при стрес. Любителите на смеха действително по-рядко боледуват. Едно изследване показва, че бебетата на майки, които се смеят, по-рядко боледуват от остри вирусни инфекции.

От усмивката намалява даже захарта в кръвта
Освен като средство за преодоляване на стреса, смехът, според изследване на японски учени, непосредствено влияе и на равнището на кръвната захар.

Смехотерапията в борбата с всекидневните натоварвания
Хормони: Смехът снижава нивото на стрес-хормоните (кортизол, адреналин, допамин и хормона на ръста). Освен това, смехът увеличава съдържанието в кръвта на хормоните, подобряващи жизнеспособността (ендорфини) и количеството на клетките, произвеждащи антитела. Той подобрява и ефективността на Т-лимфоцитите. Всичко това води до укрепване на имунитета и намалява ефекта от всекидневното пренатоварване.
Физическо отпускане: Ако някога сте се смели до сълзи, тогава ви е познато чувството на облекчение след добрия смях. Благодарение на него ние получаваме емоционално и физическо отпускане.
Гимнастика за мускулите: По време на смях се съкращават редица мускули. Той е отлична гимнастика и за сърцето.
Превключване на вниманието: Благодарение на това, че се смеем, ние се отвличаме от чувството за вина, от раздразнението, стреса и негативните емоции.
Перспективи за бъдещето: Изследванията показват, че нашият отговор  на стресовата ситуация е в зависимост от това, как възприемаме стреса – като опасност или като призив. Благодарение на хумора, ние гледаме бъдещето в перспектива, по-спокойно се отнасяме към възникналите сложни ситуации и по-позитивно се настройваме да ги решаваме.
Социални аспекти: Смехът ни обединява! Освен това, той е заразителен. Внасяйки в живота повече усмивки, вие не само подобрявате своето самочувствие, но и помагате на хората да си подобрят настроението и намалят равнището на стреса.

Как да използваме смеха?
Неотдавнашни изследвания показали, че децата в предучилищната възраст се смеят, усмихват и веселят до 400 пъти на ден. Щом станем възрастни, ние се усмихваме не повече от 17 пъти на ден. Нека се усмихваме тогава! Гледането на телевизионни програми, филми, театрални комедии е лесен способ да внесем повече смях в живота си. Посмейте се заедно с приятели. Устройте забава, идете заедно в клуб, на танци и т.н. Заразителният ефект на смеха ще направи така, че в компанията вие ще се смеете повече, отколкото ако сте сами.
Опитайте се да анализирате хумора във вашия живот. Вместо да се оплаквате от житейските неприятности, посмейте се над тях. Ако се случи нещо силно разочароващо, дори и над него се посмейте. Помислете за това, как ще разкажете тази история на приятелите си и се усмихнете. Отнасяйте се към света шеговито и ще забележите, че и той ще стане много по-приветлив.
Изследванията доказват, че естественият смях помага да се борим с всекидневните претоварвания. Точно такива положителни ефекти възникват и тогава, когато се усмихвате на пръв поглед без причина. Усмихвайте се просто така и по-често и ще ви стане много добре.
Въобще, смехът може да бъде радостен и тъжен, добронамерен и злостен, умен и глупав, горд и задушевен, снизходителен, презрителен и изплашен, нагъл и угодлив, ироничен и простосърдечен, многозначителен и безпричинен, безсрамен и смутен. Експертите са изброили 400 вида смях. Има една крилата фраза, която гласи: „ Всички глупости на света се вършат със сериозно изражение на лицето”. А изследователи твърдят, че човек, който се смее, лесно решава проблемните си и се отличава с щедрост, готовност да помогне, както и с рядкото качество да обича.
Хората, които не приемат твърде навътре дребните житейски неприятности, живеят по-дълго от онези, които рядко се усмихват или смеят. Затова – смейте се!
Смейте се много и нека прогоним болестта със смях!

Отглеждане на деца с увреждания

Отглеждането на дете с увреждания изисква повече усилия от родителите, свързано е със затруднения, страхове, нужда от допълнителна информация за грижите, които да му осигурят добро качество на живот. За да е пълноценен животът на това дете и неговото семейство, трябва да функционира добре балансирана система от социални услуги и подкрепящи институции.
В различните исторически епохи отношението към тези деца варира от крайното отрицание до приемането им като не по-различни от останалите деца. В България едва през последните години задължението да се спазват споразумения от международни документи за човешките права, като Конвенция на ООН за правата на детето, Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания и други, се превърна в гаранция държавата и обществото да съдействат на хората с увреждания да се чувстват пълноправни и пълноценни членове на обществото.
Мерките за осигуряване на равни възможности, които щ едоведат и до трайна промяна в отношението към тези деца, като им предоставят шансове за социална реализация, са една от най-мощните форми на психологическа подкрепа. Чувство за сигурност и самоуважение вдъхват съществуването и предприемчивостта на неправителствени организации, асоциации и сдружения, чиято дейност е насочена към подобряване живота на тези деца (например асоциация „Аутизъм”, Асоциация на родителите на деца с церебрална парализа и др.). Благодарение на тяхната активност и отзивчивост се създадоха ресурсни и детски центрове за работа по стимулиране на развитието, консултиране и подкрепа на семействата на тези деца.
Някои неправителствени организации и спортни клубове (например клуб “Параспорт”) предлагат алтернативни форми на терапия и занимания със спорт. Спортът е доказано средство за изграждане на умения и самочувствие у децата със социални потребности, което способства и за по-бързото и лесно интегриране в обществото. Националната спортна академия организира и участие на деца с увреждания в международни състезания, което укрепва духа и създава стремеж към равноправен живот.
Значима психологическа подкрепа за децата с увреждания и техните семейства е държавната политика, насочена към удовлетворяване на техните ежедневни и по-специфични потребности. Особено през последните години в България се работи усилено в тази област.
През 2005 година беше приета Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”. Тази програма е съобразена с принципите на Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания, европейските практики и политики на заетост на Европейски съюз. По тази програма близки роднини могат да се грижат в семейна среда за деца с трайни увреждания като трудова заетост на длъжност „личен асистент”. За децата с намалена способност за социална адаптация могат да полагат грижи и лица на длъжност „социален асистент”, които имат подходящо образование, квалификация и специализирано обучение за работа с такива неща.
Гарантирането на правата на децата с увреждания, което намира израз и в нормативното регламентиране на услугите за тях, е форма на психологична помощ чрез осигуряване на условия за достоен живот и достъпна среда. Законът за интеграция на хората с увреждания предвижда получаване на месечни добавки за социална интеграция. За децата с трайно намалена възможност за социална адаптация се предоставя възможност за получаване на месечна добавка за транспортни услуги, за ползване на информационни и телекомуникационни услуги – издръжка на личен стационарен телефон, фонокарти, интернет услуги, мобилен телефон. Това осигурява по-големи възможности за общуване и връзки с околния свят чрез разширен достъп до информация. За същото съдейства и предвидената добавка за обучение извън заложените средства за общообразователна подготовка. Тя не се ползва от деца, които се обучават в специални училища. За доброто психично състояние на тези деца съдействат мерките за подобряване на физическото им здраве. В тази насока отлични възможности предоставя изплащането на разходите на детето и придружаващия го родител за балнеолечение и рехабилитация, предвидени по същата програма. На деца с трайни слухови или зрителни увреждания се предоставят специални средства за достъп до информация – телефони, усилватели, компютри с брайлова азбука и др.
В закона за интеграция на хората с увреждания се регламентира правото на родителите да направят заявка за социална оценка на увреждането, която се извършва от комисия към дирекция „Социално подпомагане” и съдържа препоръки, касаещи мерки за социално включване на детето. Напредък в обслужването на децата е създаването на комплекс за социални услуги за деца и семейства по проекта „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България” с подкрепа на Световната банка. П този проект в 10 общини са създадени центрове за дневни грижи за деца с увреждания, които предоставят възможност за дневно пребиваване с цел подкрепа и помощ за семейства. В тях се предлагат следните услуги: рехабилитация, психосоциално консултиране и подкрепа, психологически, социални, медицински и юридически консултации. Освен в центъра, тези услуги се предоставят и в домашна обстановка.
Законът за закрила на детето регламентира като част от дейностите на дирекциите „Социално подпомагане” и предоставяне на съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на детето, насочване към подходящи социални услуги в общността, насочване към подходящо учебно заведение.
Една от най-важните мерки за психично израстване на детето с увреждане е осигуряване на достъп до подходящо образование. В Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности в системата на Народната просвета се отбелязва, че в България значителен брой такива деца не получават образование или се обучават в домовете си чрез индивидуална форма. Така те се лишават от възможността да общуват със свои връстници, да бъдат самостоятелни и равноправни. Този начин на живот ограничава възможността им да придобиват социални умения и ги поставя в ситуация на социална изолация, като намалява умението им за справяне с ежедневието. За преодоляване на този дефицит, Законът за Народната просвета задължава общообразователните училища и детски градини да приемат за обучение такива деца.
За целта, обаче, е необходимо да се създаде в тези заведения подкрепяща социална среда и подходящи условия. Цитираният национален план гарантира създаването на такива. Според него децата с физически, сензорни, интелектуални, езиково-говорни нарушения и увреждания имат право да участват в учебния процес във всички видове училища и детски градини, в които има адаптирана учебна среда. Подкрепящата среда включва подходящи архитектурни и социално-битови условия, индивидуални образователни програми, екип за комплексно педагогическо оценяване, специални учебно-технически средства и апаратура, дидактически материали и помагала.
През последните години в България стартира процес на мощна психологическа подкрепа на децата с увреждания и техните семейства, за да не бъдат обект на дискриминационно отношение и жертва на остарели обществени нагласи. Същинската работа, обаче, по подобряване на психосоциалния им живот, гарантиране на равенство и достойно съществуване, предстои.

Терапия на поленовата алергия.

Алергичният ринит е най-честото заболяване. На пръв поглед невинно заболяване, той се оказва не само медицински, но и социален проблем. Нарушаването на качеството на живот от ринита е почти същото като при средно тежка астма – до такава степен обструкцията и дразненето на горните дихателни пътища нарушават съня, вниманието, способността за концентрация. Честото боледуване налага отсъствие на пациентите от детска градина или училище или на родителите от работа, значително по-големи разходи за медикаменти и оздравителни процедури в сравнение с децата без алергичен ринит.

Видове

Съвременната класификация на алергичния ринит го разделя на две основни форми – персистиращ и интермитентен. Тези термини заместват по-старите – целогодишен и сезонен, тъй като описват по-добре състоянието.

Симптоми

Основните синптоми са запушване и дразнене в носа, воднист или мукозен секрет, сърбеж, кихане, хипертрофия и оток на носната лигавица. Конхите и синусите са изразени в различна степен при всеки отделен пациент и в различни фази на заболяването.

Диагностика

Първоначалните епизоди на обостряне се отдават обикновено на „настинка” или остра вирусна инфекция, което често забавя поставянето на диагнозата с години. Ето защо, от особено значение за ранно-диагностициране играят различни допълнителникритерии: фамилна обремененост, стереотипност на симптомите при определена среда.

Съпътстваща симптоматика

Сезонният (поленов) конюнктивит често съпътства, а понякога дори предхожда ринита. Характерен е за периода май-юни, но някои от пациентите могат да имат оплаквания от февруари до октомври. Основните му симптоми са силен сърбеж в очите, зачервяване на конюнктивита, воднист или вискозен секрет. В по-тежките случаи може да бъде придружен и от светлобоязън, а при инфектиране от нечисти ръце – и от гноевиден секрет в очите.
Поленовата астма е относително рядка при сенсибилизация единствено към полени. Диференциалната й диагноза може да се окаже сериозен проблем особено при децата в предучилищна възраст, поради ограничените възможности за инструментални изследвания в тази възраст. Допълнително затрудняване се причинява от факта, че пристъпната кашлица е чест симптом и при двете заболявания. Това става причина понякога да се започва твърде агресивна антиастматична терапия, а в други случаи – забавяне на диагнозата. Една рядка, но тежка проява на поленовата алергия е шоковата реакция към цветен прашец. Най-често това става при консумация на пчелен мед, в който са попаднали големи количества прашец или на билкови препарати, съдържащи прашец.

Лечение

Медикаментите, използвани и за двете състояния (полиноза и поленова астма), могат да се рзделят на четири основни групи – за профилактика; за лечение на обострянето; на системно приложение и за локално приложение. Профилактиката има за цел да облекчи протичането на полинозата през цъфтежния период. Тя трябва да бъде започната поне седмица преди очакванията, към които е алергичен пациентът. Най-есто използваните препарати са антихистаминовите (системни и локални) и кромогликатите (локални). Тъй като се предвижда 1-4 месечно приемане на антихистаминови препарати е препоръчително те да бъдат от трета генерация, за да са с минимално седативно действие и да осигуряват 24 асово блокиране на Н1 – рецепторите. За локално приложение се изписват също препарати за назална и конюнктивна употреба.
За да постигнат и мембраностабилизиращ ефект, е необходимо приложението на препаратите да започне две седмици преди очаквания цъфтеж. Тези медикаменти трябва да се дават през целия период а цъфтеж на патогенните за пациента растения. В някои леки случаи е достатъчно ползването само на препаратите с локално действие. В случаите на средно-тежка поленова астма е необходимо започване на кортизонов инхалатор преди цъфтежа и приложението му през целия цъфтежен период. Лечението на полинозата при развитие на клиничната картина налага използването на локални кортикостероиди в случаите, когато гореописаната профилактика се е оказала недостатъчно ефективна. При пристъп на поленова астма се прилага бронходилататор и евентуално се удвоява дозата на инхалаторния коркостероид.
При шокова реакция е необходимо максимално ранно и активно лечение за съхраняване на циркулацията. Медикаментите, използвани първоначално са адреналин 1%, който при възрастни се поставя в доза 0,3 – 0, 5 % подкожно или мускулно, а при деца – 0,1% на 10 кг телесно тегло. Медикаментозната терапия включва също и препарати за венозно, мускулно или сублингвално приложение. Важно е осигуряването на хоризонтално положение, кислород или пресен въздух, температурен комфорт и бързо транспортиране към звено за интензивно лечение.
Добрата етиологична диагностика и специфичната имунотерапия помагат за трайното излекуване на повече от половината пациенти с полиноза и облекчаване на оплакванията при над 75% от лекуваните. Ето защо, след овладяване на обострянето през цъфтежния период, е необходимо пациентите да бъдат насочени към алерголог с оглед етиологичното изясняване на състоянието и съставянето на терапевтичен план, максимално адаптиран спрямо сенсибилизацията на пациента и клиничните прояви.

 

Метаболният синдром

Залисани в ежедневието си, не забелязваме ранните промени, които сигнализират за болести, а именно: събуждаме се уморени, нямаме желание за елементарни спортни занимания, винаги сме гладни (особено вечер) и нещо похапваме безразборно, намираме утеха в алкохола – „за разпускане”, натрупваме коремче (при тънки крака), достигаме тегло с 20 – 30 кг повече от това „на млади години” и т.н.
В последното десетилетие медицинската наука даде неоспорими доказателства, че причина за най-масовите болести – захарен диабет от втори тип, исхемична болест на сърцето ( с инфаркт на миокарда) мозъчна – съдова болест ( с мозъчните инсулти) е метаболният синдром (МС).
Този термин е навлязъл в медицинската наука и практика преди три десетилетия, но и до ден днешен продължават да се изучават включващите се в него нарушения. Различните видове „оръжия”, с които се извършва „убийството” на организма, се изучават все повече, а и процеса на тяхното въздействие върху тялото. Те засягат най-интимните обменни процеси в клетката, а оттам и в целия организъм на човека:
За метаболен синдром говорим в случаите на:
– захарен диабет втори тип
– наднормено тегло и последващо затлъстяване
Промяна в структурата на мастите в циркулацията, за които съдим по съдържанието на общия холестерол, триглицеридите и т. нар. „добър холестерол”
– повишаване на артериалното налягане
В медицинските дефиниции на метаболния синдром присъстват и други високоспециализирани лабораторни показатели, доказващи наличността на този „убийствен” обменен процес.
Вследствие на тези нарушения е развитието на ранни атеросклеротични поражения, водещо до фатални сърдечно-съдови инциденти. Рискът от такъв изход, при наличие на метаболен синдром, въпреки привидното благополучие на болните, е много голям и многократно потвърждаван.
Трудно е да се обясни как възниква този синдром, но ние ще опитаме, защото е важно да се осъзнае от хората, че от начина им на живот и хранене зависи работата на милионите клетки, на милиардите молекули, които се опитват да компенсират нашето всекидневно неразумие.
Обмяната на веществата (метаболизмът) в нашия организъм води до образуване на физиологични съставки, което не е болестен процес. Това, което създава болестния процес, са нарушения в тяхното превръщане и в тяхната регулация, които отклоняват извън нормалните граници физиологичното постоянство на вътрешната среда, т.нар.хомеостаза.
Всички величини, включени в МС, се регулират от сложни многозвенни сигнални системи (групи от белтъчни молекули) от различен произход. Очертават се сигнални пътеки, които повлияват протичането в една или друга посока на биохимичните процеси в съответния сектор. Те са свързани в обща сигнална мрежа. Чрез нея се осигурява автоматичната корекция на неизбежните колебания в съдържанието на обменните продукти. Сигналите постигат този ефект посредством възприемащи ги структури – рецептори в мембраните на клетките и на техните ядра. По този начин се предизвиква изявяването на генетично заложените особености на организма. Изправността и хармонизирането на всички тези елементи осигурява непрекъснато променящите се взаимоотношения с външния свят.
При метаболния синдром съществуват генетични предпоставки за променена реактивност на организма в това отношение. При определени обстоятелства, във връзка със стила на живот и особено при по-силни и дълготрайни неблагоприятни външни въздействия, регулаторната роля на сложната сигнално-рецепторна информационна система може да се окаже неефикасна и да се наруши необходимият стабилитет. В този смисъл МС представлява патология на хомеостазата на организма, която с времето води до структурни поражения на тъканите и органите.
Неблагоприятните фактори, които нарушават необходимият стабилитет на човека в съвременната действителност, са много. Може да се започне от екологичните последици на технологични процес, да се мине през рисковете, създадени от неимоверното разширяване на социалните контакти и конфликти и се стигне до всекидневните стресови въздействия върху отделния индивид от всякакво естество.
Доказано е, че няколко обменни сектора едновременно се извеждат от равновесие. Това предположи съществуването на общи моменти, които разстройват процесите на адаптация. При всички процеси е намерена обща патофизиологична особеност – т.нар.инсулинова резистентност. В основата на инсулиновата резистентност е ограничената или намалената рецепторна чувствителност на инсулинозависимите тъкани – главно мускулите, мастната тъкан и черния дроб.
Ако лекуваме една от съставките на метаболния синдром, се повлияват и другите в посока „нормализиране”. Много очебиен е ефектът от намаляване на телесното тегло след промяна на стила на живот. Нормализираме ли теглото, нормализира се и кръвното налягане, а също и лабораторните данни за наличие на диабет. Може да се приложат медикаменти със специфично действие към един от показателите на синдрома и да наблюдаваме промени в останалите. Например, след приемане на медикаменти, нормализиращи липидния профил (статини), се подобрява и въглехидратната обмяна. През последните години се получиха много добри резултати при лечението на захарен диабет от втори тип с медикаменти, взаимодействащи с рецепторни структури на ядрената мембрана на клетките (тиацолидиндионови препарати). Това даде тласък в разработването на това направление и едновременно подхрани надеждата да се намерят уникални медикаменти, насочени спрямо обединяващото звено на всички съставки на МС.
Трябва да помним, че за овладяване на фаталните последици от неусетното разгръщане на МС най-съществена е превенцията, особено при наследствено обременени лица. Тя е свързана главно в промяна на стила на живот, което включва: рационализиране на храненето, увеличаване на физическата активност и укрепване на психическата устойчивост на личността.

Паническото разстройство
Днес все по-често чуваме някой около нас да казва:”Напоследък нещо се задъхвам и имам чувството, че не ми стига въздух.” Или „Чувствам, че имам сърцебиене, а понякога ме обливат топли и студени вълни. Обзема ме непрекъснато една отпадналост и замаяност.” Всички тези усещания са напълно достатъчни, за да ни накарат да се замислим за здравето си, но могат да ни доведат до страх, съпроводен с чувство за нереалност на ситуацията и загуба на контрола над тялото и мисълта.
Това са част от симптомите на едно от най-често срещаните в нашето съвремие психично състояние, което засяга около 5 % от жизнеспособните жители – паническото разстройство. Най-потърпевши се оказват младите хора, като при жените се регистрира до три пъти по-често, отколкото при мъжете. По всяка вероятност причините за това се крият в по-голямата емоционалност и чувствителност при жените, които имат дават по-чести възможности за самонаблюдение и самоанализиране. Докато при мъжете преобладава разционализирането и на емоциите, и на чувствата, което в много случаи им дава способността да стигат до отхвърлянето им. По този начин доста по-лесно се стига до изказвания от типа „Нищо ми няма! Ще ми мине”. Но нека да не забравяме, че във всеки човек съществува и мъжкото, женското начало.
В основание на паническото разстройство стои паническата атака, която връхлита без предупреждение и не е предизвикана от някакви обективни причини, но води след себе си до нереодолим страх – страх, че полудяваш или направо умираш. Симптомите на това състояние в повечето случаи , са:
– Учестено сърцебиене;
– Гадене и замаяност;
– Затруднено дишане, съпроводено с усещането за задушаване;
– Втрисане, треперене, изпотяване;
– Болки в сърдечната област;
– Обливане с топли и студени вълни;
– Парализиращ ужас за невъзможност за справяне;
– Изтръпване на пръстите на ръцете и краката до степен на схващане;
– Загуба на самоконтрола над тялото и „мисловна парализа”
– Чувство за нереалност на ситуацията
– Страх, който парализира активността и поражда чувство, че полудяваш или умираш
Много хора биха разпознали в изброените симптоми нормални и естествени човешки реакции в случаи на съществуваща реална опасност, но при паническата атака тези симптоми се появяват сякаш от „нищото”, дори в момента на относителен покой или по време на сън. Паническите атаки отшумяват, но опасността от тях идва от ужасяващото изживяване за загуба на контрол над самия себе си, което води след себе си състояния, изразяващи се от лека социална неадекватност до тотална неспособност за адаптиране в заобикалящата среда (в много тежки случаи – до пълна инвалидизация).
Ако обобщим, паническите атаки, са:
– Появяващи се внезапно, без предупреждения състояния, които създават усещането за непредвидимост, неопределеност и невъзможност да бъдат спрени;
– Силата на страха не е свързана по никакъв начин с конкретна ситуация;
– Продължаващи няколко минути състояния, които отшумяват, тъй като организмичността ни не е в състояние да поддържа по-дълго подобни нетипични стресови изживявания, но понякога често повтарящи се панически атаки биха могли да продължат с часове.
Един от значимите проблеми при адекватното справяне с паническото разстройство се корени в своевременното и адекватно диагностициране. Доста често човек с по-горе изброената симптоматика обикаля десетки лекарски кабинети, докато бъде диагностициран – за всеки един от симптомите има съответните специалисти (кардиолог, пулмолог, невролог, ортопед и пр.) Всеки човек би могъл да изживее една или две случайни панически атаки и да не развие паническо разстройство, но би могъл и да изгради фундаменталния симптом на едно паническо разстройство – постоянен страх от бъдещи панически пристъпи. Ето защо, ако страдате от повтарящи се 4-5 пъти и повече панически атаки, и живеете в постоянен страх, че ще има и следващи, необходимо е да потърсите адекватна професионална помощ (психиатър, психотерапевт или психолог).
За всеки човек в подобно състояние е напълно логичен въпросът: „Какво причинява паническото разстройство, тъй като то се появява от ‘нищото?” Съществуват някои доказателства за генетичната предразположеност, но причините в последно време все по-често се търсят в способността на човек да се справя с множество стресиращи фактори в живота – загуба на близък, работа, приятел или раздяла. Би могло да се твърди, че това са напълно обективни причини, но затрудненията произтичат от факта, че в повечето случаи е било налице едно първоначално изживяване на реалната ситуация, а симптомите се появяват доста по-късно. Както вече беше споменато, първоначалните панически атаки се появяват от ‘нищото” и страдащият човек би могъл да намери начини да ги изживее по – безболезнено или да успее да си изработи адекватна реакция за справяне. Например, ако един човек получава сърцебиене, когато пие кафе, той би могъл да интерпретира това като симптом на нова паническа атака и без никакъв проблем да я предизвика, но би могъл да се откаже да пие кафе повече. Подобни стратегии за справяне дават възможност на много хора да преодолеят първоначалния си страх от панически пристъп. Но когато той връхлети отново (вече без кафе), и отново, за да се справя по този начин, на човек му се налага да се откаже от много неща, които му носят удоволствие. А така цялостната удовлетвореност от живота се понижава и идва страхът, че „нещо ми има”, който парализира активността и поражда чувство на безпомощност, безнадеждност, чувството, „полудяваш и умираш”. Всичко това понижава качеството на живот и може да доведе до трайна инвалидизация.
За да не се стига до подобна мрачна прогноза е желателно своевременното консултиране и при необходимост предприемането на адекватни терапевтични действия, с цел дезактуализиране на съществуващата симптоматика, но и изучаването, и опознаването , на „терена”, на който се появяват съответните симптоми. Това би дало възможност на човек да погледне „зад симптомите”, но и да се научи да ги разпознава още преди да се появят от ‘нищото”.
Съвременната психофармакотерапия разполага с качествени медикаменти, които успешно повлияват симптоматиката, а психотерапевтичната работа е в състояние да „прочете езика на симптомите” и да „разкрие терена”, на който те се появяват – усещането и чувството за несигурност, непрекъснатото търсене на ситуации и хора, които могат да дадат тази сигурност. Тогава „връхлитането от нищото” придобива смисъл и причинност, а човек разбира и се научава, че сигурността е в самия него, а търсенето на външни източници на сигурност му дава единствено „псевдосигурност”.

ЗЪБНА    ИМПЛАНТАЦИЯ

 Имплантирането на зъби винаги е било стремеж и мечта на човечеството. При разкопки са откривани различни опити за инкрустации в зъбите, намирани са шини, както и опити за имплантиране на чужди тела в костите на долната и горната челюст на хора.     Зъбните проблеми на човека не са животопредопределящи, но са животосъпътстващи. Почти няма човек, който да няма някакъв проблем от зъбен характер.      Естествено, хигиената и лечението на зъбите са обект на изследване от много фирми, които непрекъснато въвеждат съвременни технологии в лечението и възстановяването на зъбите. Но, каквото и да е постигнато през годините, все още не се стига до загубата на зъби.    И затова, отколешна мечта на хората е да могат да извадят болните зъби и да си сложат изкуствени зъби, така че да забравят за всякакви зъбни проблеми. Във връзка с тази мечта и в крак с интензивното развитие на технологиите, в края на ХХ век бива открит начин за имплантиране на тела, които да играят роля на опора, върху която да се поставят зъбните коронки и мостове и така да се възстановяват липсващи зъби. Подобни опити са правени много пъти от представители на различни направления и школи в стоматологичната наука и практика, но те винаги са били с временен успех. Така че, за реална имплантология, с доказани положителни резултати, можем да говорим едва от средата на 80-те години на ХХ век.  И международната федерация по стоматология  (FDA)приема именно този момент за начало на имплантологията като клинично изпитан и доказан метод на лечение.          За тези 10-15 години на развитие имплантологията набра много високи темпове и намира широко приложение в стоматологичната практика. Дълго време тя беше ту отричана, ту възхвалявана, но днес е задължителен елемент от обучението на студентите и от практиката на всички уважаващи себе си стоматолози.
Имплантатът представлява чуждо тяло от специално обработен титан, който в една изкуствено създадена ложа в костта на челюстта се поставя и му се дава определен  период на срастване т.е. на приемане от организма. Големият пробив в имплантологията е откриването на тази специална обработка на титана, при която става възможно срастването на метала с костта. Титанът е биологично неутрален материал, но именно специалната му обработка позволява да се получи  срастването с човешката кост, което явление е познато като т.нар.остеоинтеграция. всеки имплант на практика представлява една опора т.е един изкуствен корен, върху който като настройка се налагат няколко елемента, които завършват с поставянето на зъбна корона.
Методът е незаменим в случаите, когато е необходимо да се постави коронка на единичен зъб, тъй като се избягва нуждата от засягане на съседните здрави зъби.     Естественият зъб на човек виси в една кухина, подобно пчелна килийка, обвързан с една специфична тъкан, но без да е сраснал със самата кост. Имплантатите се задържат по друг начин в устата и това им дава възможност да поемат по-големи натоварвания дори от естествените зъби на човека. Това трябва да се отчита, особено при прилагане на комбинирано протезиране.   Имплантологията разкри много нови възможности в стоматологията при възстановяването на зъбните редици, поради което тя се превърна вече в рутинна стоматологична дисциплина, която всеки стоматолог трябва да познава. 
 Приложението на зъбната имплантация е изключително широко и строго индивидуално. Модификациите на имплантантите  в рамките на тези 15 години на развитие станаха безкрайно много. Те се различават не само в зависимост от мястото, на което биват поставени, но и според своите функции. Варират и според продължителността на оздравителния период след самото имплантиране – има такива, които са с директно натоварване ( до две седмици след поставянето) , и други – 3-6 месеца период на срастване. Но оздравителният процес е изключително индивидуален, защото зависи от анатомията на съответния човек. Обикновено оздравителните периоди, са както следва: за имплантат на горната челюст  – 6 месеца, а за долната – 3 месеца.  Има случаи, когато в определени зони е необходимо да се присади изкуствена кост, в която после да се интегрира имплантатът. Дори се практикува присаждане на собствена кост от пациента.             Съществуват имплантати, които се използват за стабилизиране на тотални протези, особено при много възрастно хора. Те имат различна функция, защото не възстановяват зъбните редици, а подобряват стабилността. Този вид имплантати за по-евтини и дадоха възможност да се увеличи възрастовата граница на пациентите.         Естетичната имплантация зависи от зоната на имплантиране. Разбира се, и върху най-добрия имплантат, ако се постави лоша корона резултатът няма да бъде постигнат. Ето защо, казваме, че имплантацията не е панацея. Прибягването до имплантатите трябва да бъде резултат от компетентна преценка и планиране, защото е изключително отговорна дейност. Неправилното имплантиране може да доведе до сериозни последици за здравето и психиката на пациента. Освен това, самото имплантиране се прави под анестазия (местна или пълна ) и изисква продължителен период на лечение, което задължава стоматолога да подходи с висока степен на професионализъм. Не на последно място, имплантацията изисква старателна преценка от страна на стоматолога и пациента, защото е една скъпоструваща техника.
Стареят ли имплантати?          В човешкия организъм имплантатът не остарява. Но, костите в човешкия организъм са динамична система и с течение на възрастта те постепенно започват да се стопяват. В този смисъл, имплантатите не са вечни. В световен мащаб, а и в България, все по масово имплантатисе поставят от 1990-та година и оттогава до днес поставените имплантати продължават да бъдат функциолани в устата на пациентите.  
Отхвърляне на имплантати            моите лични наблюдения в имплантацията показват  изключително висок процент на успеваемост.  Отхвърлянето на имплантат от организма е рядко срещано явление и по-скоро се дължи на малки технически грешки или неправилна преценка, а не на реално неприемане от костта. Ако например сте поставили 6 импланта  и един от тях бива изхвърлен от организма, имаме ли право да приемем, че е налице отхвърляне?… Така че, в действителност невъзприемането на този материал се наблюдава в изключително редки случаи. Ето защо, именно откриването на титана за целите на стоматологията прави пробива в самата имплантология. 
Зъбна имплантация не се прилага при диабетно болни, поради риск от възникване на меките тъкани в мястото на имплантиране. Противопоказна е и за хора, които приемат медикаменти за разреждане на кръвта, както и такива, които имат непоносимост към анестезия, но при съответна подготовка и в тези случаи може да се постигне успех.     Прилагането на имплантация трябва много детайлно да бъде преценено и планирано, защото може да доведе до различни усложнения при евентуално  недооценяване на отделни страни на този процес.  Дори, самите напрежение и страх на пациента могат ад бъдат повод за повишаване на кръвното му налягане, което да доведе до други усложнения. Само по себе си зъбната имплантация е напълно безвреден метод. Дори и да бъде неуспешна, на мястото остава една костна кухина, която само след година организмът я запълва от само себе си. Тук важи едно от златните правила на медицината: „Ако не можеш да помогнеш, то поне да не навредиш на пациента”.

НА ПРАГА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Повечето родители неизбежно се сблъскват с проблеми, когато детето им трябва да тръгне на детска градина. Често трудността идва оттам да си отговарят правилно на въпроса : „ Защо детето трябва да ходи на детска градина? Отговорите могат да бъдат много: „ Защото няма кой да го гледа!”, „Защото е капризен и трябва да се научи на ред !” , „Защото рисува(пее, танцува) много хубаво и там ще се развива неговият талант…” Всички тези причини са основателни, но е необходимо да се отдели ключовата идея, от която преди всичко, трябва да се ръководят родителите – детето отива в градината, за да развие своите комуникативни умения и да свикне да живее в социум. И това не са гръмки думи, а реалността на нашия живот. В сегашния технологичен век, се оказва, че хората все по-малко развиват умения да общуват. Проблемът за междуличностната комуникация, по данни на психолози и социолози, е сред петте глобални проблема на човечеството.
Най-благоприятната възраст за тръгване на детска градина е между 3 и 5 години. Психолозите смятат, че момичетата съзряват за детска градина около тригодишна възраст, а момчетата – към четири. Дали детето ще се приспособи към новите условия, зависи от предварителната им подготовка. Предлагаме ви няколко практични съвети, които ще ви помогнат да се подготвите добре за това, което очаква вас и вашето дете при тръгването му на детска градина.
Избор на градина При избора на детска градина, трябва да се ръководим от това заведението да разполага с квалифицирани преподаватели, а не толкова да притежава добър сграден фонд и материална база. Затова, търсейки подходяща детска градина е добре да наблюдаваме децата – ако те са щастливи и доволни, значи им харесва на това място и следователно градината е добра. Защото, добрата детска градина е шумно място. Ако в продължение на половин час не чуете шум и взривове от смях, потърсете друга градина за вашето дете. Опитайте се да разделите вашите изисквания на основни и пожелателни. Ако градината не съответства дори и на едно от основните ви изисквания, не давайте детето си там. Ако става дума за малки недостатъци, постарайте се да се примирите с тях.
Привикнете го към новия режим Най-добре е да направите така, че детето предварително да свикне с мисълта за детската градина и за необходимостта да я посещава. Заведете го там, покажете му стаята с играчки, запознайте го с възпитателите… Предупредете детето за режима в заведението, за „тихия час” следобед. Два месеца преди тръгването на градина, се постарайте да създадете на детето режим, близък до режима в групата, особено по отношение на ранното ставане. Следобед карайте детето да спи поне един час или да полежи с книжка или играчка. Вечер го слагайте да спи не по-късно от 21 часа. Кажете на детето, е се гордеете с него, че то вече е голямо и може да ходи на детска градина. Не проявявайте никакво безпокойство по повод предстоящото събитие и не го съжалявайте! Разкажете му, че в детската градина ще има много играчки и нови приятели, разходки, музикални занятия и т.н. тогава детето с по-голяма готовност ще приеме промяната. Кажете, че сега вече цялото семейство сутрин ще тръгва на работа: татко – в своя офис, мама – в своя, по-големият брат или сестра – на училище, а то – в детската градина.не забравяйте да му напомняте, че след работа мама или татко непременно ще дойдат да го вземат и отведат в къщи. Поговорете и за трудностите, които могат да възникнат. Насочете го към кого да се обръща за помощ, когато му се пие вода или иска да отиде до тоалетната. Научете го също как да търси помощ!
Запознайте ги с навиците на детето След като се запознаете с възпитателите на групата, предупредете ги за индивидуалните особености на вашето дете – какво харесва и какво не, какви умения и навици притежава, от какво конкретна помощ се нуждае.определете какви методи на поощрение и наказание са приемливи за вашето дете. Обезателно споделете (а най-добре запишете на лист) храните, които детето не понася; продуктите и лекарствата, които предизвикват у него алергия; имунизациите, които са направени; номерата на телефоните ви за незабавна връзка.
Не създавайте погрешни нагласи В никакъв случай не го плашете, когато сте ядосани: ще те пратя в детската градина, защото си невъзможен. Ще видим тогава дали няма да слушаш!” Този подход ще накара детето да приема детската градина като някакво наказание и този период от неговия живот ще бъде черен и за вас, и за него. Не създавайте у детето илюзията, че всичко ще бъде изпълнено, според неговите изисквания. Обяснете му, че в градината ще има много деца и ще му се наложи да изчаква своя ред, докато възпитателят може да откликне на желанието му.
Първи посещения От самото начало помогнете на детето лесно да навлезе в новата обстановка. Та, нали, то за първи път в живота си ще се раздели с дома, със своите родители, макар и само за няколко часа. След като сте се сбогували сутрин, го уверете още веднъж, че непременно ще дойдете да го вземете. Разбира се, вие се безпокоите за това как се чувства вашето дете в новата среда, но дългите сбогувания само ще предизвикат тревога у детето и ще породят съмнение, че с него може да се случи нещо лошо. В първите дни след тръгването на детска градина, не го оставяйте по цял ден от самото начало – на първо време го оставяйте само за 2-3 часа и го прибирайте преди следобедния сън. Постепенно увеличавайте престоя в градината и за две три седмици детето ще свикне и дори ще започне да ходи на градината с удоволствие. Ако детето трудно се разделя с мама, желателно е първите седмици да го водят бащата или някой друг от семейството. Някой деца по-трудно привикват към променената обстановка и в първите дни твърде много се уморяват от новите впечатления в детската градина, от новите приятели, от новите занимания. Ако детето се прибира с измъчен вид и нервно, това не значи, че не е в състояние да свикне. В този случай също е препоръчително по възможност да приберете детето с 1-2 часа по-рано или два пъти седмично да го оставяте в къщи. Когато вашият син или дъщеря за първи път се отправят към детската градина можете да приложете и следния трик – да му дадете някоя любима играчка. За него тя е привична „топла” вещ и „мирише” на вкъщи. Играчката ще му действа успокояващо, защото ще бъде „частичка” от дома и детето ще се чувства в безопасност. Постарайте се да бъдете търпеливи по време на адаптационния период и не жалете време за емоционално-личностно общуване с детето.
Създайте му удобства! Когато изпращате детето в детската градина подберете удобни дрехи и обувки, без сложно закопчалки, ципове или копчета. На детето ще му се наложи само да се съблича и облича, събува и обува, а това в началото е много трудно за него. Пригответе му и комплект резервни дрешки.
Някой конкретно препоръки:
* Научете детето да се запознава само с другите деца, да се обръща към тях по име, да моли, а не да отнема играчки, както и да предлага своите на другите деца.
* Запознайте се с другите родители и с техните деца. Наричайте ги по има в присъствието на вашето дете. Питайте го вкъщи за новите приятели. Поощрявайте детето да се обръща за помощ и подкрепа към други познати хора. Колкото по-добри са вашите взаимоотношения с възпитателите, с другите родители и техните деца, толкова по-лесно ще бъде и на вашето дете.
* Не забравяйте така да планирате своето време, че за две седмици напълно да се освободите от служебни ангажименти и да помогнете на детето плавно да премине адаптацията в детската градина.
* На първо време се постарайте да отделяте на детето тройно повече време и внимание у дома и на разходка. Напомняйте му вечер за градината, за децата, за възпитателката. И най-важното – не се бойте от сълзите на детето, защото то не може да реагира по-друг начин! Много майки не успяват да сдържат емоциите си при раздяла с детето сутрин. Не го превожете със своята невъздържаност.
* Понякога детето не приема възпитателя и хленчи: „Няма да отида при нея – тя крещи!„ Ако това се повтаря всеки ден, то единственото, което можете да направите, е да преместите детето в друга група. Не разрешавайте то да страда и да общува с неприятно хора. Възпитателката трябва да прилича на вас по своите методи, да притежава способността да отчита индивидуалността на всяко дете.
* Не давайте детето на детска градина, само защото ви се е родило друго дете. Вашият по-голям син или дъщеря и без това ще почувства , че в къщи се е появил „съперник” и вашето решение ще почувства като изгнание. Затова, ако чакате дете и вече сте решили да изпратите по-голямото на детска градина, направете го преди раждането
Най-важното предназначение на детската градина е да даде на детето възможност да общува и да играе с връстници, да се занимава, да получава нови знания и впечатления. Но, не допускайте непоправима грешка – не смятайте, че детската градина ще замени семейството, колкото и добра да е тя!

Кожа и слънце

Какво представлява акнето?
Акнето е хормонално нарушение в работата на мастните жлези и космените фоликули. То води до запушване на порите на кожата и до появата на гнойни пъпки.
 Акнеичната кожа е най-широко разпространена в областта на лицето, врата, гърба, гърдите и рамената.  
 Сериозното акне може да остави непоправими белези за цял живот.

Как се появява акнето?
 Косъмът, себумът ( произвежда се от мастната жлеза) и кератиноцитите (кожни клетки) могат да образуват „тапичка”. Това е ранен стадий на акне. „Тапичката” не позволява изливането на себум на повърхността на кожата. Субстанцията от мазнина и клетки позволява развитието на бактерия, която живее на повърхостта на кожата. Тази бактерия произвежда ензими и други вещества, които привличат белите кръвни телца. Това предизвиква възпаление, което от своя страна, се характеризира с подуване, зачервяване, затопляне (парене) и болка.
 Когато тази своеобразна тапичка не издържи на натиска, тя се пука и изхвърля себум, кожни клетки и бактерии.

Комедони, бели и черни точки
 Хората, страдащи от акне, имат няколко типа комедони. Комедонът представлява уголемен космен фоликул. Ако комедонът е затворен под повърхността на кожата, той е от типа  „бяла точка” или т.нар. затворен комедон. Комедоните, които достигат повърхността на кожата и изхвърлят гнойта, са познати като отворени комедони т.е. „черни точки”.
 Черният цвят се дължи на промяна в цвета на себума при контакт с външна среда, а не  – както някои хора смятат  – от мръсотия. Както белите, така и черните точки могат да останат дълго време по кожата. 

Кога алнето се влошава?
 При промяна в хормоналните нива при момичета и жени няколко дни преди менструалния цикъл.
 При използване на неподходящи козметични продукти (често мазни кремове), които да запушват порите или козметични продукти, които силно изсушават кожата.
 При контакт с дразнители от околната среда (замърсяване и влажност на въздуха).
 При изстискване на пъпките по неподходящ начин и в неподходящо време.
 При наличие на постоянен стрес.
 При провеждане на хормонални терапии.
 При посещение на солариум
 При прием на спортни хранителни добавки.

Момчета и момичета
 Моят дългогодишен опит показва, че напоследък все повече момчета проявяват интерес и грижа към козметичните продукти като цяло. Това се отнася и за случаите на акне. Обикновено при момчетата акнето протича малко по-тежко от това при момичетата. Причината за това е растежът на космите на брадата. Ето защо, при бръснене, момчетата, страдащи от акне, трябва да използват специални продукти, както и да сменят редовно ножчетата на самобръсначката си.
 Момичетата с акне е необходимо да използват специализирана декоративна козметика(продукти, съдържащи екстракт от чаено дърво, антибактериални пудри и фон дьо тени ), която е съобразена със състоянието на кожата.

Лечение на акнето
 В по-тежките форми на акне е наложително да се приложи антибиотично лечение, но това става само по предписание на лекар дерматолог.
 Основната козметична процедура, която е подходяща в случаите на наличие на гнойни абцеси по кожата е екстракция от засегнатите от акне области (дълбоко почистване на порите). Тези процедури се извършват през определени интервали от време от медицински козметик. Необходимо е да се използват също и специални козметични продукти, съобразени с конкретното състояние на акнето и с конкретния сезон. Вятърът и студът, както и слънцето и водата, активират акнето. Затова преди и след летуване на море или планина е препоръчително да се направи дълбоко почистване на порите. Първоначално, страдащият от акне остава с впечатлението, че състоянието му се подобрява вследствие на слънчевите и морски бани. Това обаче не е така, защото на практика порите на кожата се свиват и задържат себум в каналите. Поради тази причина, известно време след подобни бани се наблюдава силно възпламеняване на акнето.
 Задължително е страдащите от акне да използват кремове с UV-защита, за да не останат трайни пигментации по кожата им в следствие на временните белези от акнето.
 След като хормоналният баланс на организма се възстанови, акнето затихва, но във всички случаи остават трайни белези – вдлъбнатини в кожата или пигментации.
 По правилно, неравностите над повърхността на кожата се третират много по-лесно от вдлъбнатите и от депигментациите. Колкото по-скоро се предприемат действия за премахване на белезите, толкова по-добри са резултатите.
 Лазерната терапия гарантира премахване на белезите до 3 години след появата им.
 Особено внимание трябва да обърнат хората, страдащи от себопеен дерматит, който често преминава в акне. Те трябва задължително да се консултират със специалист дерматолог!

Кога да потърсим специализирана помощ?
 Във всички случаи на акне младежите е необходимо да се обърнат кем дерматолог или медицински козметик. Подобна консултация е наложителна още при първата поява на комедони или много разширени пори.

Туберкулозата е една от най-древните болести, познати на човечеството. Тя е от епидемиите, взели най-голям брой жертви. Всяка година туберкулозата е причина за смъртта на около три милиона души и засяга голяма част от населението, сравнително повече, отколкото СПИН, малария и тропическите заболявания взети заедно.
Светът, обединен в своите усилия дава доказателства, че може да се освободи от този дългогодишен „терор“ на туберкулозата. Открити бяха нови ефективни противотуберкулозни лекарства, разработиха се и се приложиха стратегии за контрол върху болестта, което даде основание да се смята, че тя смята, че тя наистина може да бъде победена.
Жълтата Гостенка

Туберкулозата като заплаха
В никакъв случай не трябва да се говори за своеобразен Ренесанс на туберкулозата, защото от 1998 г. нейното развитие и разпространение бележат постепенен и непрекъсната спад. Истина е, че съществуват и недиагностицирани случаи, но това не е повод да се говори за нейното завръщане, още по-малко да се приема като заплаха за възникването на епидемия. Неслучайно Световната здравна организация е обявила че до 2050 г. заболелите от туберкулоза в световен мащаб ще бъдат сведени до 1 на 1 млн. жители годишно. Тази тенденция е резултат от глобалния контрол на туберкулозата.
Статистиката в нашата страна показва, че новите случаи на туберкулоза са 42 души на 100 хил. население за 2005 г. Въпреки тиражираните в пресата съобщения за своеобразното завръщане и заплахата от бум в разпространението на туберкулоза у нас, не съществуват сериозни причини за притеснение.

Какво заболяване е туберкулозата?
Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно белите дробове (в 90 % от случаите), но в редки случаи може да засегне и други органи – от кожата до мозъка на костите. Причинява се от туберкулозен бактерий, който е силно устойчив във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. При стайна температура остава жизнеспособен от 2 до 10 месеца, в зависимост от хигиенното състояние и осветеността на помещението (в тъмни и непроветрени помещения туберколозните бактерии могат да издържат дори до 3 години). Туберкулозните бактерии запазват дълго своята жизнеспособност и в млякото – до 12 дни, и в млечните продукти ( в сиренето и маслото – съответно 8-10 месеца). Пастьоризацията на млякото не е достатъчна да унищожи съдържащите се в него туберкулозни бактерии.

Източници на зараза и разпространение
Основен източник на зараза е болният от туберкулоза човек.
Макар и по-рядко, човек може да се зарази и чрез продукти на болни от туберкулоза животни, например мляко от болни крави или яйца от заразени птици.
Особена опосност се крие във възможността за заразяване през устатата при малките деца, които непрекъснато поставят различни играчки или пръстчетата си в устата.
Съвсем рядко, но потенциален риск от заразяване съществува и чрез контактно предаване през повредена кожа и лигавици, например при доячи, месари и др.

Как става заразяването?
Заразяването с туберкулоза може да стане ако човек е в близост до болен и вдиша микобактериите, отделени от него във въздуха при кашляне, кихане или разговор. Пръските, които болният отделя във въздуха при кашляне или храчене съдържат милион бактерии.

Всеки ли се заразява?
Микобактериите са разпространени повсеместно и практически всеки от нас се среща с тях, но заболява една малка част от хората – само 5-10 % от заразените по-късно развиват болестта. От състоянието на имунната система зависи дали ще се развие заболяването или не. Затова всички фактори, които по различен начин потискат имунната система (прекарани инфекции или съпътстващи заболявания, непълноценно хранене, неблагоприятни условия на труд и пр.) спомагат за развитие на туберкулозата.

Рискови фактори за разболяване
Факторите, които определят възможността за заразяване, са:
● Непосредствен контакт с болен от туберкулоза;
● Тютюнопушене;
● Злоупотреба с алкохол;
● Съпътстващи заболявания – хронични неспецифични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхоектазии и др.), диабет, язвена болест на стомаха, психични заболявания, алергични състояния и др.;
● Липса на ваксинация против туберкулоза;
● Намалени съпротивителни сили на организма, свързани с прекарани инфекции (морбили, коклюш, грип и грипоподобни състояния и др.), непълноценно хранене (особено дефицит на белтъчени в храната), хиповитаминози, хронична преумора, психични травми, продължително лечение с имунопотискащи лекарствени средства (например кортикостероиди), някои физиологични състояния с намалени защитни сили на организма (кърмаческа възраст, пуберитет, старост, бременност, раждане, кърмене) и др.;
● Продължително пребиваване в райони, където във въздуха се изхвърлят вредни химически вещества;
● Пребиваване в социални заведения с много хора и нисък стандарт на живот – социални домове, общежития, затвори и пр.;
● Заразеност с вируса на СПИН (увеличава вероятността от разболяване до 30 %).

Симптоми на туберколозата
Симптомите на туберкулозата включват кашлица (тя може да продължи със седмици и да се съпровожда с отделяне на храчки, които съдържат кръв), загуба на тегло, болки в гръдния кош, продължителна температура, нощно изпотяване. Ако заболяването не се лекува, половината от болните умират през първите пет години, а останалите стигат до състояние на пълно изтощение.

Диагностика
За да се установи дали човек е болен от туберкулоза е необходимо на първо място да се извърши микробиологично изследване на храчка, отделена след изкашляне. Пробата се взима сутрин, на гладно. Освен това, задължително се прави рентгеново изследване на белите дробове.
Напоследък и у нас се прилагат и специални имунологични тестове за диагностициране на туберкулоза, които имат редица преимущества пред досега прилаганите тестове.

Лечение
Лечението се провежда и при най-съкратени срокове за 6-8 месеца, с редовно приемане на комбинация от медикаменти. Заболяването е лечимо, но е опасно, ако бъде открито на по-късен стадий или ако лечението бъде прекъснато преждевременно.
От голямо значение за успеха и ефикасността на лечение е режимът, който болните трябва да спазват, а той включва:
● достатъчно продължителен сън, включително и през деня;
● емоционален покой;
● избягване на физически натоварвания;
● прекратяване на тютюнопушенето и употребата на алкохол.

Профилактика
Универсалните профилактични средства срещу туберкулоза са пълноценното хранене, спорта и туризма!
По-специфичната профилактика е свързана с предприемането на някои практически стъпки за предпазване от туберкулоза, а именно:
● при наличие на специфична симптоматика, да се направи незабавна консултация със специалист по белодробни болести;
● отказ от тютюнопушене и злоупотреба с алкохол;
● своевременно и системно лечение на всички съпътстващи заболявания, които могат да понижат имунната защита на организма;
● пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини – месо, мляко, риба, пресни плодове и зеленчуци;
● хигиенни условия на труд и бит;
● недопускане на консумация на продукти от заразени животни – при всички случаи варете млякото поне 5 минути;
● в определени случаи за предпазване от заболяването може да се предприеме профилактика с препарата „Римицид“ или „Изонид“.

Важно средство за предпазване от туберколозата е БЦЖ ваксината
Първата имунизация се прави възможно най-рано, след 48-ия час от раждането на бебето. Между седмия и десетия месец се извършва проверка за наличие на белег от ваксинацията. Децата които нямат следваксинален белег, се тестуват с пробата Манту и когато резултатът от нея е отрицателен, те се имунизират. На 6-7, 10-11 и 16-17- годишна възраст се правят реимунизации срещу туберкулоза, но само при тези подрастващи, при които е отчетена отрицателна проба манту.

Мултирезистентна туберкулоза
Съществува рядък вид туберкулоза, чието разпространение в момента у нас е 4,2 на 100 хил. души, но напоследък се превърна в повод за притеснение, защото при неадекватно лечение може да доведе до фатален край. Въпреки че мултирезистентната туберкулоза не е типична за нашите географски ширини, а е разпространена предимно в прибалтийските страни, след отварянето на границите ни с Европа е възможно да получи леко покачване в разпространението си. Но, и тази форма на белодробна туберкулоза е лечима. Само че медикаментозното и лечение е много скъпоструващо и продължително. Поради това, понякога се предпочита тя да се лекува оперативно, което е възможно в ранните стадии на развитието и.

Top