Село Изворово

Село Изворово е разположено в Североизточна България, Община Генерал Тошево, обл. Добрич. Отстоява на 15 км от общинския център и на 40 км от град Добрич. Към днешна дата в селото има 300 жители. Землището му се състои от 42, 592 квадратни км. Обработва се от  седем по-крупни арендатори и около тридесет земеделски производители.
Селото е създадено през 1959 г. и е едно от най–новите села в нашия край. В състава му влизат три села, които днес не съществуват. Това са Горен Извор, Долен Извор и Добромирци.
Първите сведения за селото съвпадат с началото на турската колонизация на Североизточна България. Записано е под името Мусубей, което просъществува почти четири века. Въз основа на това се предполага, че първият заселник тук е дал името на селото – Муса Бей. Тъй като в съседство е селото с чифлика Мусубей, предполага се, че на територията на Мусубей са къщите или сараите на бея, а в чифлик Мусубей са стопанските сгради на бея. По-късно, през 1942 г., селото получава името Горен Извор, което няма връзка със старото. Дава се заради наличието на извори на това място. Един от първите българи, заселили се в селото е Иван Желев. Последван е от братята си Марин и Петър Чолакови. В селото се заселват и фамилия липовански казаци.
Село Долен Извор е създадено също през 1942 г. Името е дадено поради наличието на извори в района, които заедно с тези от Горен Извор дават началото на малка река.
Третото от състава на село Изворово, Добромирци, е създадено след 1927 г. Между село Добромирци и село Белоклас е открита ръка на човек, изработена от слонова кост, която стиска малка топка. Находката е ценен археологически експонат. Добромирци е едно от селищата, изградени от румънските власти на празно място. В новото село, с цел асимилация на българите, се заселват предимно цинцари – хора с тъмен цвят на кожата, поради което е наречено Негрени. Името е дадено от инженер, който е изработил плана на селото. През 1940г. са настанени преселници от Северна Добруджа.
Училищната дейност в района на селата започва с построяването на първото училище в с. Горен Извор. По-късно се появява и училище в село Долен Извор. В периода от 1900г. до 1906г. в село Долен Извор, с прекъсване от три години, е преподавал писателят Йордан Йовков.  И до днес в село Горен Извор се намира мелницата, която го е вдъхновила да напише една от емблематичните си  творби – драмата „Албена”.
През 1968-1970 г. същите са преустроени в детски градини, а учениците започват да учат в новопостроеното училище в с. Красен. За развитието на училищната дейност активно участие вземат Иван Станев и Милена Илиева.

    През 1908г. в село Горен Извор е построена църквата „Покров Богородичен”, на която през 2011 г. е извършен основен ремонт, а през 2012г. е изградена масивна камбанария.    И в трите, вече бивши села, има построени читалища от началото на шейсетте години. Всичките читалищни сгради са основно ремонтирани, но само читалище „Съединение” в село Долен Извор функционира и сега. Към него има обособени два самодейни състава, фолклорна група „Златна есен” и певческа група „Извор”. Същите вземат активно участие в общински и национални фолклорни фестивали и събори. През 2012 г. на фолклорния фестивал в с. Царевец, Община Свищов, читалището е наградено със златен медал. В библиотеката на читалището се съхраняват 14 000 тома художествена литература. През 2012 г. е извършен цялостен ремонт. В бившите села Горен Извор и Добромирци има изградени пенсионерски клубове, които са редовно посещавани от членовете им. Символите на селото са: чешмата със скулптурата на девойка и Каралийският  кайнак.
Празникът на селото е шести май. В този ден по традиция се провежда общоселски събор.