Градини е село, намиращо се на запад от гр. Генерал Тошево, област Добрич. Селото е едно от малките по население в общината. Към днешна дата в него живеят между 15 – 20 човека. Землището на селото надхвърля 15 000 дка и това е причината две крупни земеделски стопанства да развиват дейност в селото. Градини се намира в едно от характерните за тази част на Добруджа суходолия и това придава един живописен вид на селото погледнато от далеч.
В старите хроники Градини се среща под имената Дурбалии, Дорбали, Козлуджа. В най-ранен писмен източник селото се среща през 1526-1527 година – в списъка на тимарите на заимите и спахиите с № 179 като мезрата Хамза куюсу, в чертите на Дурбалу. В същия списък с № 116 е записано Козлуджа. Дефакто става дума за две съседни села, които по-късно се обединяват. Времето, когато се споменават двете села се свързва с началния етап на колонизация на турското население в Североизточна България, около век и половина след падане на Добруджа под властта на султана. През 1573 година селото се споменава в известния турски данъчен регистър на овцевъдите ( джелепкешаните), записано е под името Турбалъ Товидже, с двама овчари. Те дължат общо 50 овце натурален данък на държавата. В списък на селищата от кааза Хаджиоглу-Пазарджишка от 1673 година селото е записано Дурбали-Товидже, състои се от четири аваразки ханета (или е имало 20-24 домакинства). През XVIII век селото се споменава в различни регистри с името Дурбалий. През 1873 г. е записано Дурбалъ-Козлуджа, включено в кааза Хаджиоглу-Пазарджишка, има 36 къщи, мюсюлмански, отстои на 4 часа път от него. В миналото селото има две махали – турска и черкезка. Една легенда разпространена сред местното население разказва, че две групи хора пътували към този край да се заселват. Водачът на едната група се казвал Али. Когато стигнали до днешно Градини, мястото им харесало и казали :”Дур ба Али”, което значи „спирай Али”. Оттук идва и името на селото Дурбали. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 год. е решено: „с. Дурбалий да се преименува Градини”. Историята на това име е следната:
Когато идва решението да се сменят имената комисията по преименуванията взема под внимание и мнението на местните хора. Един от най-осведомените и авторитетни хора от селото бил Георги Бейков, родом от вътрешността на страната, но дошъл тук като младеж. Оженил се за девойка от селото и останал тук до последния си ден. Бил учител в селото. По негова инициатива става откриване на училище в селото през 1902 година – отначало начално, по-късно основно. До падане на Добруджа под румънската окупация Георги Бейков давал знания на подрастващите. И понеже край селото имало няколко зеленчукови градини, Бейков предложил да бъде наречено Градини, а не с. Градина. Една от тези градини била негова. Така това име остава и до днес.
В наши дни селото , макар и малко, е запазило духа от онова време, потънало в зеленина, с живописни стари къщи и трудолюбиви добруджанци. Съборът на селото е на 2 май.