Писарово е село от състава на Община Генерал Тошево. Отстои на 6 км от общинския център и има население от 90 човека. Землището на селото е в размер на 11 000 дка и граничи със землищата на Люляково, Кардам, Чернооково и Генерал Тошево. 700 дка от земята на Писарово са мера, която обезпечава изхранването на няколкото средни животновъдни стопанства в селото.
Почти липсват сведения за миналото на Писарово. През турското робство селото се е наричало Кара Язаджъ /Черния писар/.Със сигурност се знае, че населението по онова време е било изцяло турско. Доказателство за това е внушителната каменна джамия, градена преди векове. Българи тук идват след Освобождението. Няма данни от кои краища на страната са се преселили. Вероятно са били няколко фамилии. Този извод се налага от сведенията на румънския пътешественик Строеску, който отбелязва, че през 1925 г. населението било предимно мюсюлманско. През 1906 г. селото получава българското си име заедно с още няколко населени места в тогавашната Спасовска община. То е свободен превод от турското название. Във войните за национално обединение в началото на миналия век Писарово дава две жертви. Още в първите дни на Балканската война, през 1912 г. при Селиолу загива Васил Димитров Атанасов от Осми пехотен полк. На Добруджанския фронт през 1916 г. по време на Първата световна война загива младши подофицер Христо Генчев Стоянов от Седми пехотен полк, сочи справката, предоставена от историка Радослав Симеонов, уредник на Военното гробище в Добрич. По време на румънската окупация в Писарово е имало много колонисти – куцовласи от македонските планини. В техните кирпичени къщи през 1940 г. са настанени българи – преселници от Северна Добруджа. Те идват от тулчанското село Паша къшла. 86- годишният Иван Маринов Тодоров отлично помни трудните дни на преселението и споделя: „ Родното ми село Паша къшла имаше над 1000 жители. Когато пристигнахме в Ген. Тошево, ни насочиха към Писарово. Настанихме се в постройки, в които бе трудно да се живее. Постепенно спестихме пари, за да си построим нормални жилища. После пък се оказа, че земята не достига и половината преселници от Паша къшла се преместиха в Нейково, разказва Иван Тодоров”. Той е един от двамата жители на Писарово, участвали в заключителния етап на Втората световна война. Иван Тодоров бил кавалерист в Осми конен полк. Сражавал се е край Куманово и Кралева кукя /един от най-кръвопролитните боеве, водени от българската армия на територията на бивша Югославия.
През времето от 1945 до 1989 Писарово следва съдбата на останалите села в Добруджа. Силно развити земеделие и животновъдство, които както тогава , така и днес се крепят на трудолюбието на местните хора. В днешно време селото е едно от малките в Община Генерал Тошево и въпреки близостта си до града то има магазин, редовна автобусна линия и може би най-важното кметски наместник, който се старае да работи за хората и го прави.
Съборът на селото е ежегоден и се провежда на 2 май.