С. Росен се намира в община Генерал Тошево, област Добрич. Отстои на 22 км от общинския център, в посока с. Красен. Селото има землище в размер на 18 617 дка и жители – 83 човека. Селото е едно от най-малките в общината, а също така и едно от новите. Създадено е като селце за настаняване на румънски заселници след Първата световна война. Дотогава на сегашното село не е имало селище. През 1924 г. в село Дрян идват четири домакинства от старите предели на Румъния, отвъд Дунав. Те си избират мястото близо до Дрян, в нивата на Йордан Костов Атанасов. След тях идват още три домакинства, които остават до 1927 година. Първоначалният проект бил да се построи село за румънските заселници край шосето от с. Росица до Айранкъой (Северна Добруджа), близо до землището на Дрян. Но по настояване на Александру Опря, първият румънски учител в с. Дурасии (дн. Дрян) и Константин Санду Алдя, тогавашен околийски председател на с. Касъм (дн. Генерал Тошево), мястото на селото се сменя, за това, че вече са построени седем къщи по дола южно от с. Дрян. Новата махала се намирала по посока на по-късно появилото се село Санду алдя или днешно с. Росен. В началото на 1927 год. там е изпратен инж. Санду Алдя, немец по произход. Поставена му била задачата да разработи проект за ново село. Първите преселници са настанени до края на 1927 год. Построени са 184 къщи. Затова строителство румънските власти се възползват от българското население, което работи без заплащане – основно от селата Дрян, Краище и Красен. Така през 1928 год.румънското село е именувано Санду Алдя, в чест на своя проектант. И така до 1940 год. през целия период на румънска окупация селото е известно с името Сандалу (лятна обувка). След Крайовската спогодба селото е преименувано на Китка, но това име не се налага. Със заповед 2191 от 27.06.1942 г . е решено селото да се казва Росен. Името е взето от растение, което е виреело в този район на Добруджа. Селото в днешно време е запазило чара си на тихо селце в пограничния район между България и Румъния. Основен поминък за населението е земеделието и животновъдството. И нещо много характерно за подобни малки села е, че много английски граждани ги предпочитат както за летен отдих, така и постоянно установяване в тях. Причините са прозаични – спокойствие, природни дадености и щедро на слънце време, нещо което чужденците в България тачат.