Село Василево е част от състава на Община Генерал Тошево. То се намира на 36 км от град Добрич, на 16 км източно от общинския център – град Генерал Тошево и на също толкова разстояние, 16 км, от морските градове Каварна и Балчик. Землището на село Василево е 18, 557 кв. км. Селото е с надморска височина 192 метра.
Край селото има следи от много стари селища. В миналото целият район около Василево е имало вековни гори и обширни пасища. Това е създало и предпоставки за развитието на продуктивно скотовъдство и земеделие. Единственото, което е затруднявало живота в този край, както и в цяла Добруджа, е липсата на плитка изобилна вода. Част от землището на селото попада в защитената зона Крайморска Добруджа.
В преведения списък на джелепкешаните от 1573 г. има данни за всички села около Куртдуман ( дн. Василево ), но не и за самото Василево. В изследванията за Североизточна България Василево се причислява към селата, новозаселени с българи след 1877 – 1878 год. До тези години в селото са живяли единствено черкези. Първите българи, заселили се в с. Куртдуман са от районите на Котел, Сопот, Стара Загора, Голям Дервент, Македонско. Тези данни се потвърждават и от преброяването на населението през 1905 година.
За патрона на селото Васил Контаров и днес се разказват предания. Той бил горд българин, отстояващ докрай позициите си, недопускащ други да му налагат мнението си, особено когато става дума за националната чест на българите. За хората от района на някогашното село Куртдуман е бил пример за родолюбие, честност и скромност. Поборникът Васил Контаров геройски се е сражавал в състава на Четвърта опълченска дружина. Награждаван е с кръст за храброст и 3 медала за заслуги. Хората се прекланяли пред неговите заслуги за Освобождението на България, търсели го за съвети в добри и трудни времена. Не случайно още приживе решили новото име на Куртдуман да е Василево, в чест на патриота Васил Контаров. Официално селото носи името Василево с указ № 462 от 21.12.1906 г. В продължение на 10 години живият патрон на това селище с нищо не се е възгордял, никога не е вземал еднолични решения и винаги се е стремял да помага на хората. Неговото име завинаги остава символ на патриотизма и принципността. В негова чест е изграден бюст – паметник в центъра на селото.
През 1930 г. в с. Василево е изградена Добруджанска революционна организация с 45 члена, а през 1936 г. се провежда и нелегална окръжна конференция на ДРО. През 1941 г. селото е в състава на Община Преселенци. На заседание на общинската управа се обсъжда въпросът със старите имена на общината. Предложено е село Василево да остане със същото име. По времето на социализма в България селото е едно от най-будните в добруджанския край. Има училище, детска градина, читалище. Училището „Йордан Йовков” затваря врати през 2008 година, а детската градина продължава да обслужва деца от съседните села Балканци, Средина, Конаре и Великово. Към народно читалище „Александър Гичев 1907” има обособена група за автентичен фолклор „Росна китка”, която участва на местни и национални събори, както и библиотека с богат книжен фонд.
Местните жители с трепет очакват и завършването на строежа на църквата в селото, която ще носи името „Св. Еразъм Охридски”.
   |
 |
 |