Рогозина e село от състава на община Генерал Тошево, Област Добрич. Селото се намира по средата на пътя между селата Кардам и Спасово. Отстои на 16 км от общинския център, като землището му се простира на 26 хил дка, основно в пограничният район с Република Румъния. Към днешна дата ( октомври 2013 год.) в селото живеят 176 човека по постоянен адрес и 168 по настоящ. Също така има и две новозаселили се английски семейства, които живеят постоянно тук. Добро впечатление прави и големият брой подрастващи деца от Рогозина – над 35, нещо нетипично за малките добруджански села.
Следи от старо селище има на територията на сегашното село Рогозина и в района около него. На лице са много могили, кладенци, две големи гробища от двете страни на селото-източно и западно. Намерени са и много римски монети. Възприетото становище, че са от турски произход, може да се оспори. Едно малко село, каквото е било Рогозина през Османското иго, не може да остави за около три века такива гробища, смятат специалистите. Може да се предположи, че са от населението, живяло тук преди идването на османците. Но как се е казвало, от коя епоха е не е установено. Първият писмен източник (списъка на тимарите на спахиите) е от ХVІ век. Той съвпада с турската колонизация на Североизточна България. В този документ от 1526/1527 г. се споменава Хаджи Хазър куюсу, но в пояснителната бележка се казва, че селището е нелокализирано. Може да се твърди, че се отнася за днешното Рогозина. Още в два списъка се споменава „Хъдър куюсу“ и „Хаджи куюсу“, без да са локализирани селищата, като може да се предположи, че се отнасят отново за село Рогозина. В превод името Хаджи куюсу означава „Кладенецът на хаджията“.
В турския данъчен регистър от 1573 г. на овцевъдите (джелепкешаните) са посочени трима овчари от Хаджи куюсу, които дължат данък 80 овце на държавата .И тук обаче, селището не е локализирано. През 1873 г. се споменава с името Хаджи куюсу, с 12 мюсюлмански къщи и 4 немюсюлмански (предполага се, че са български). Селището се намирало на 7 часа път от околийския център. През последните години преди Освобождението, а и до началото на ХХ в., името вече се преобразува на Хазър или Хасър куюсу (кладенецът на рогозките), получено след преиначаване на думите. Българското име Рогозина получава през 1906 г., когато комисията по преименуванията предпочита да замени Хазър куюсу (кладенеца на рогозките) с настоящото му име. В основата на името стои думата „рогозка“. През румънско време селището се среща с името Рогожина (на български също е Рогозина). Село Рогозина става известно с голямото ДЗС. През 1955 г. стават промени в системата на ДЗС-тата. Тогава се обединяват всички ДЗС-та в района с централно управление село Рогозина.Тогава ДЗС Рогозина става най-голямото в България и има площ 125 491 дка. ДЗС с.Рогозина е с особенно значение за създаване на новата порода Българско червено говедо. През 1970 г. се изгражда АПК „Червена звезда“ с.Кардам, в който влизат и земите на ДЗС Рогозина. След разпадането на АПК-тата през 1990-1991 г. земята на някогашното ДЗС се разделя между Държавен поземлен фонд, съседните кооперации и бившите собственици. От най-голямото и най-богато ДЗС в България остава само спомен.
В село Рогозина е израснала една от големите певици на Добруджа – Ева Георгиева (1925-2004) – съоснователка и солистка на Ансамбъла за народни песни на Българското радио. Основател и дългогодишна солистка на световноизвестното вокално трио Българка заедно с Янка Рупкина и Стоянка Бонева. Ева Георгиева е носител на много международни награди и на американската музикална награда „Грами“.
Съборът на селото е на 2 юни.