В нощта срещу Еньовден, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им целебна сила, казва поверието. А в Добруджа, навръх народния празник, вече седем години фолклорът омагьосва всеки, дошъл край язовир Дрян. Сила, магия, красива природа, росни билки и ароматен чай посрещаха нетърпеливите гости рано сутринта. Слънцето щедро огряваше местността, пазеща спомени за едно отдавна изчезнало село. Уханието на еньовче, липа, мащерка, борови цветове и лайка мигновено подаряваше усмивка на гостите на празника, независимо от годините. Пееше звънък глас, пееше всичко наоколо…И ако денят се познава по сутринта, то днешният ден трябваше да е хубав. Такъв беше, защото се провеждаше седмият събор на родовете и традициите „Край язовир Дрян“.

Съборът се откри с ритуал, посветен на Еньовден, след което свое приветствие отправи кметът на община Генерал Тошево Валентин Димитров. В словото си градоначалникът посочи, че заради събори като този „Край язовир Дрян“ може да нарече общината не само столица на лавандулата, но и столица на прекрасната природа.

Първи на украсената с цветя и местни сбилки сцена се представиха домакините от с. Красен. След тях, в продължение на повече от шест часа 50 добруджански състава и такива от съседна Румъния и Украйна  пресъздадоха очарованието на народните ритми и танци от региона. Парещото слънце не попречи на жадуващите за изява самодейци да зарадват присъстващите с богата фолклорна програма и добро настроение. Доказателство, че традициите са живи бяха изпълненията на най-малките участници във фестивала. Кулминацията на проявата бе концертът на Пепи Христозова, която впечатли с богат репертоар и артистичност. Празникът завърши с връчване награди на най-добре представилите се групи и изпълнители.

Еньовският събор на родовете и традициите „Край язовир Дрян” се организира съвместно от Община Генерал Тошево, кметство с. Красен и НЧ ”Йордан Йовков 1896” с. Красен. Той има за цел проучване, популяризиране и съхраняване на традициите в добруджанския бит, обредност, обичаи и песен; съхраняването на родовата памет и българско самосъзнание и приемственост между поколенията; проучване билките на Добруджа и начините за ефективното им използване от екологична гледна точка.