Днес баба Вела отпразнува своя 100-годишен юбилей. Сто години живот са едновременно много и твърде малко време – всичко зависи от гледната точка. За един човешки живот това е цяла епоха, изпълнена с безброй спомени, трудности и радости. За света и за вечността обаче сто години са само един кратък миг. За баба Вела те са дълъг път, извървян с труд, постоянство и много сила на духа. Самата тя понякога казва с усмивка, че не е хубаво човек да живее толкова дълго. Но зад тези думи стои история, която заслужава уважение и възхищение.

   Баба Вела Коева е родена на 6 март 1926 година в село Огняново. Още съвсем малка се сблъсква с трудностите на живота – баща ѝ умира, когато тя е още бебе, а майка ѝ по-късно създава ново семейство. Детството ѝ преминава сред много братя и сестри, но именно в тази голяма фамилия се изграждат ценностите, които ще я съпътстват през целия ѝ живот – взаимна подкрепа, уважение и силна семейна връзка. Те се учат да бъдат заедно в трудностите и да се уповават един на друг.
   Животът отвежда баба Вела на различни места, преди в крайна сметка да се установи в квартал Пастир, който се превръща в нейния истински дом. През годините работи какво ли не – в ТКЗС-то, в пилчарниците, нижела е тютюн и е вършила още много тежък физически труд. Това са били години на усилена работа, но трудностите никога не успяват да я сломят. Напротив – те я правят още по-силна и издръжлива.
   В живота си баба Вела създава семейство и ражда три деца, които отглежда с много любов, грижа и отдаденост. Възпитава ги в трудолюбие, честност и сплотеност – ценности, които по-късно те предават и на своите деца. Днес около нея стоят деца, внуци и правнуци – едно голямо семейство, обединено от уважение и обич.
   Силата на нейния характер се проявява дори в напреднала възраст. Преди две години, когато е на 98 години, баба Вела чупи крака си. За мнозина това би означавало дълго възстановяване и трудности, но само два месеца по-късно тя отново е на крака и ходи. Толкова силна е нейната воля. До преди няколко години сама се грижи за двора си, поддържа го и работи в градината. Дори и днес, макар вече да ѝ е по-трудно, тя продължава да иска да бъде полезна и да помага на близките си.
   През зимните месеци баба Вела живее при дъщеря си във Варна, но когато настъпи пролетта, тя винаги се връща в Пастир – мястото, където се чувства най-добре и най-щастлива. Там са спомените, домът и земята, към която е привързана през целия си живот. Около нея винаги са най-близките ѝ хора – децата, внуците и правнуците. Всички те са отрудени, работливи и добри хора – такива, каквито са типичните добруджанци.
   По случай нейния вековен юбилей баба Вела беше поздравена и от кмета на Община Генерал Тошево – Валентин Димитров, който ѝ пожела здраве и още много дни, в които да радва своите близки със своето дълголетие и мъдрост.

   През последните десет години столетниците в община Генерал Тошево се броят на пръсти – не са повече от десет. И все пак, когато някой човек достигне този достоен век живот, това винаги се превръща в радостно събитие. Тези хора са живели в трудни времена, преживели са много изпитания и именно затова са изградили силен характер и устойчив дух.
   Такъв човек е и баба Вела – столетният жител на квартал Пастир, който със своя живот, труд и воля остава пример за идните поколения. Нейният вековен път е доказателство, че силата на човека се крие в упоритостта, в любовта към семейството и в способността да продължава напред, независимо от трудностите. И точно затова днес не празнуваме просто един рожден ден, а цял един век достоен живот.