С възпоменателна церемония пред мемориала „Неовършаният харман“ в село Житен бе отбелязана 110-ата годишнина от насилственото отвеждане на добруджанци от родните им места през август 1916 година. На церемонията присъстваха кметът на село Житен Снежана Димитрова, заместник-кметът на Община Генерал Тошево Деян Димитров, областният управител на Добрич Руслан Томов, народни представители, гости и жители на селото.

   Преди 110 години десетки хиляди жители на Добруджа са насилствено отведени от домовете си и изпратени в лагери в Северна Молдова. Сред тях са мъже и млади момчета, които оставят семейства, домове и земя, която са обработвали. За мнозина този път се оказва последен и те никога не се завръщат на родна земя.

   Именно на човешките съдби, останали зад историческите цифри и дати, бе посветено възпоменанието в Житен. От тогавашното село са отведени 66 негови жители, а част от тях не се завръщат. Техните имена и съдби остават завинаги свързани с историята на селото.

   Мемориалът „Неовършаният харман“ е издигнат като символ на прекъснатия човешки живот и на труда, който е останал недовършен. Харманът е част от живота на добруджанеца – символ на земята, хляба и труда. Но през онова трагично лято хората са откъснати насилствено от домовете и нивите си и не успяват да довършат започнатото.

   В програмата участваха и децата от школата „Фолклорни традиции“ с ръководител Веселина Куцарова при ЦПЛР – Център за работа с деца в Генерал Тошево. Те изпълниха няколко патриотични песни, а други деца от Центъра представиха специален рецитал, посветен на паметта за онези трагични събития. Отец Тодор Тодоров отслужи заупокойна молитва в памет на отвлечените добруджанци. Част от официалните гости разказаха и малко известни факти и истории, свързани с насилственото отвеждане на добруджанците преди 110 години.

   „Неовършаният харман“ днес напомня именно за това – че зад историческите събития стоят конкретни хора, семейства и съдби. Майки, които са чакали своите синове. Съпруги, които са очаквали завръщането на своите мъже. Домове, в които някои никога повече не са прекрачили прага.

   На възпоменанието бе подчертано, че паметта за тези събития не трябва да бъде повод за омраза, а отговорност към бъдещето. Да се помни означава да се пази историята и да се осъзнава цената на дома, свободата и мирния живот.
Пред мемориала бяха почетени всички добруджанци, които не са се завърнали от лагерите, онези, чиито гробове са останали далеч от родната земя, както и семействата, понесли болката от загубата и неизвестността.

   110 години по-късно „Неовършаният харман“ продължава да говори без думи. За един прекъснат живот, за една незавършена работа и за хората, които историята не бива да позволява да бъдат забравени.